Американският актьор и режисьор Клинт Истууд днес навършва 95 години.
В средата на 60-те години на миналия век той се снима в „За шепа долари", „За няколко долара повече" и „Добрият, лошият и злият" – три филма, които го правят не само световноизвестен, но и спасяват от смърт жанра уестърн.
Днес всеки познава присвитите зелени очи на високия, слаб и загадъчен мъж с пончо и пура, който помага на слабите и онеправданите. Всеки е виждал сериозното лице на Истууд, попило много слънце и вятър, който говори малко, но на място.
Мъжете изпитват респект и страхопочитание към него, а жените си глътват езика, когато гледат по-ранните му филми.
„Дори жените, които не харесват Истууд, очакват от мъжете си да го харесват. Американците може да ти простят, че си комунист или атеист. Но никога няма да ти простят, че не харесваш Клинт Истууд", пише британското издание „Гардиън" през 2010 г.
След смъртта на Пол Нюман (1925 – 2008) може да се каже, че Клинт Истууд е последният джентълмен от старата школа, който прави кино. Той печели сърцата на милиони със своята искреност и натуралност на външния си вид. Няма гелосаното и прекалено Ел Ей излъчване на Уорън Бийти, не е стерилен като Ричард Гиър, не е невротичен като Дъстин Хофман и Уди Алън, не е прекалено бащински като Робърт Дювал, не е фриволен и прекалено дяволит като Джони Деп. И не е като реклама на зъболекарски кабинет и на пластичен хирург както Том Круз.
Клинт Истууд си е Клинт Истууд – специфичен и неповторим. Счита се, че за трудолюбието и дълголетната му кариера, почти без провали, принос има неговото детство, преминало точно по време на Голямата депресия, отбелязват американски медии, цитирани от БТА.
От малък знае, че единственото непростимо престъпление е да спреш да работиш. Затова той никога не спира. Снима всякакви филми и ги снима бързо. До 70-ата си година прави поне по един филм годишно, а на младини дори по два-три. Дисциплиниран е и не надвишава бюджета, а филмите му винаги излизат навреме. Ако един филм се провали, той снима друг, без да се оплаква. Ако и той се провали, пробва нещо различно. Ако кариерата му на режисьор зацикли, не се притеснява да се цани като актьор в чужд проект.
Уилям Голдман, сценаристът на „Абсолютна власт" (1997), споделя пред „Гардиън", че Истууд и Пол Нюман са спечелили от сравнително късния си успех.
„Те са велики, защото не успяха твърде рано. Истууд все още копаеше изкопи за басейни, когато беше на 29 години. Не се прославиха рано като Джон Траволта и Том Круз", коментира носителят на два "Оскар"-а за сценариите на „Цялото президентско войнство" и „Буч Касиди и Сънданс Кид".
Истууд дебютира в киното през 1955 г. в ролята на лабораторен техник в Revenge of the Creature. Наред с големия успех във филмите на Серджо Леоне „За шепа долари", „За няколко долара повече" и „Добрият, лошият и злият" се снима и в посредствени уестърни, но успява да надскочи образа на суров мъж, който само премества пурата от единия ъгъл на устата в другия.
Действието на филмите тече бавно, а Истууд не говори много. Заради грапавия му глас обаче дори кратките реплики звучат впечатляващо – „Не чу ли дамата, момче?", „Успокой се, каубой", „Следващия път ще ти отрежа главата".
Режисьорският дебют на Истууд е през 1971 г. с „Пусни ми Мисти" – нискобюджетен филм за жена, която преследва местна радио звезда.
„Режисирането е по-голямо удоволствие. Ти си разказвачът, докато като актьор си ангажиран само с твоята част от сюжета. Предпочитам режисирането", ще признае години по-късно носителят на четири награди "Оскар".
През 1971 г. Истууд се снима в „Мръсния Хари" на режисьора Дон Сийгъл – филм, който поражда полемики заради героя му: полицай, който често нарушава закона.
„Хората го възприеха само като полицай-разбойник. Но той е човек, който току-що е загубил жена си. Той е натъжен и ядосан от бюрократичния кошмар, в който живее, докато се опитва да залови садистичен, психопатичен сериен убиец. Ако го покажеш като безгрижен човек без проблеми, няма да има емоционално напрежение във филма", пояснява Истууд пред списание „Тайм" през 2005 г.
А „Гардиън" коментира темата така: „Когато ангелът на отмъщението се появява в градска среда, защитниците на гражданските свободи се възмущават. Ако някой вземе правосъдието в свои ръце в края на XIX век, както е в уестърните, той е герой. Но ако го направи в края на ХХ век, той е фашист".
През 80-те и 90-те години кариерата на Клинт Истууд продължава да върви нагоре. Противно на очакванията той не спира да работи и през новото хилядолетие. Връх в творчеството му са филмите „Непростимо" (1992, "Оскар" за режисура и за най-добър филм), „Мостовете на Медисън" (1995, с Мерил Стрийп), „Реката на тайните" (2003, "Оскар"-и за Шон Пен и Тим Робинс), „Момиче за милиони" (2004, "Оскар" за режисура и за най-добър филм) и „Писма от Иво Джима" (2006, номинации за "Оскар" за режисура и за най-добър филм).
Днес продуктивният творец има над 70 роли, режисирал е над 40 филма, а на 50 е бил продуцент. Почитател е на джаза и често го използва във филмите си. Той също така пише или е съавтор на музиката към много от своите филми, издал е четири музикални албума, както и няколко сингъла.
Носител е на четири награди "Оскар" (плюс специалната награда "Ървинг Талбърг" за принос към киноиндустрията, 1995), четири "Златни глобуса", няколко награди "Сезар" (вкл. почетна награда през 1998 г.), "Златен лъв" от Венецианския кинофестивал за принос към световното кино (2000), награда за цялостно творчество от Гилдията на актьорите в САЩ (2003), специална награда на кинофестивала в Кан (2008). За приноса си към киното е удостоен и с френския Орден на Почетния легион – командор (2009).
Последният му филм – юридическата драма „Съдебен заседател №2" (Juror#2), излезе в САЩ миналата година и сега Истууд работи по нов проект.
Ден преди 95-ия му рожден ден, австрийският вестник „Курир" публикува интервю с холивудската легенда.
„Копнея за добрите стари времена, когато сценаристите пишеха филми като „Казабланка" в малки бунгала на студийния терен, когато всеки имаше нова идея. Днес живеем в ера на римейки и франчайзи. Аз съм снимал три продължения, но отдавна не ме вълнуват. Моята философия е: прави нещо ново или си стой вкъщи", казва Клинт Истууд пред „Курир".
Актьорът се жени за Маргарет Джонсън още на 23 години. Те имат две деца, а бракът им продължава 31 години, въпреки че в това време Истууд се сдобива с още четири деца от Роксан Тунис, Джейслин Рийвс и Франсис Фишър. В същото време каубоят има и дългогодишна връзка с актрисата Сондра Лок. Двамата се снимат заедно в няколко филма, определени от „Гардиън" като най-слабите за Истууд.
В периода 1996 – 2014 г. режисьорът е женен за Дина Руис, бивша телевизионна водеща от Аризона, с която имат едно дете.
„Човек трябва да познава границите си" е реплика, която Клинт Истууд произнася в края на филма Magnum Force (1973). По всичко личи, че холивудската икона няма такива нито в творческия си път, нито в личния.
