Двукратните носители на престижната награда „Латино Грами" – Quinteto Astor Piazzolla, ще изнесат концерт във Фестивалния и конгресен център на 4 юни.
Преди това те ще гостуват зала „България" в София на 2 юни. Виртуозите Пабло Маинети – бандонеон, Даниел Фаласка – контрабас, Николас Гершберг – пиано, Сердар Гелдимурадов – цигулка и Армандо де ла Вега – китара, под музикалното ръководство на Хулиан Ват, ще потопят публиката в автентичния звук на танго нуево – стил, който Астор Пиацола създава през 1960-те години, съчетавайки танго с елементи на джаз и класическа музика. Прочутият ансамбъл, създаден през 1998 г. от Фондация „Астор Пиацола" под ръководството на Лаура Ескалада Пиацола, следва своята мисия да запази и разпространи наследството на великия аржентински композитор и бандонеонист.
Астор Пиацола (1921–1992) е сред най-влиятелните фигури в музиката. Неговото танго нуево разширява границите на жанра и намира признание по целия свят. Макар първоначално да среща съпротива в родната си Аржентина, Пиацола постига международен успех, сътрудничейки си с музиканти като Йойо Ма, Гидон Кремер и Гари Бъртън. „Музиката му не принадлежи на един-единствен стил. Тя преплита танго, джаз и класика. Заредена е с емоция, интензивност и винаги звучи свежо", споделя Хулиан Ват, който е работил с Пиацола в последните години от живота му. През 1960 г. той създава квинтет, с който записва и изпълнява едни от най-знаковите си произведения. Той включва бандонеон, пиано, цигулка, китара и контрабас – любимите му инструменти за танго нуево. „Реално Пиацола е истинският диригент на нашите концерти," казва Дарио Вакаро, мениджър и продуцент на ансамбъла. „Следваме начина, по който е работил с музикантите – като се е отнасял към всеки един от тях като към солист. Във всяко наше изпълнение ние предаваме неговата визия за музиката."
Концертът във Варна е част от съвместната програма „Интермецо" на международния театрален и международния музикален фестивал „Варненско лято" и се осъществява в сътрудничество с A to Jazz Concerts. На него ще прозвучат както емблематичните произведения на Пиацола като Libertango, Adiós Nonino и Milonga del Ángel, така и по-малко известни творби, които квинтетът спасява от забрава. „Изпитваме дълбок ангажимент към музиката и и наследството на Пиацола – винаги поставяме акцент върху неговата уникалност и в концертите си включваме също по-слабо познати творби и спасяваме онези красиви произведения, които все още не са достигнали до широката публика," отбелязва Вакаро. За него и ансамбъла това е не просто изпълнение, а мисия да запазят духа на Пиацола жив. „Емоцията е всичко. Можеш да изсвириш нотите без грешка, но ако няма усещане, това не е Пиацола," добавя Ват, подчертавайки, че музиката на маестрото „трябва да се изживява, не просто да се изпълнява."
С близо 30-годишна история и турнета в Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия, квинтетът е получил международно признание, включително „Латино Грами" за най-добър танго албум през 2019 г. и 2023 г. Техният нов албум Oblivion, композиции от който също ще бъдат представени на концерта, обещава да продължи тази традиция на виртуозност и артистична дълбочина. „Най-важното е да си напълно присъстващ и истински свързан с музиката," казва музикалният директор Хулиан Ват. Той обяснява как ансамбълът балансира между техническа прецизност и артистична свобода: „Като се вслушваме един в друг. Оставаме в синхрон с музиката, но си даваме пространство за дишане и изразяване." Тази синергия позволява на квинтета да съживи както класическите, така и по-експерименталните творби от репертоара на Пиацола, някои от които са се превърнали в шедьоври.
Дарио Вакаро е убеден, че днес Пиацола би бил „удивен да види, че постоянството и борбата му са дали плод". Той вярва, че с времето композиторът ще бъде възприеман като класик, заради способността му да предаде духа на своята култура и да ни пренесе чрез музиката си в Буенос Айрес. Концертът във Варна е възможност за публиката да се докосне до суровата, емоционална и непреходна сила на неговата музика. Както Ват заключава: „Искаме публиката да отнесе със себе си усещането, че музиката на Пиацола е все още жива – сурова, силна, емоционална. Тя говори на днешния ден така, както го е правила и тогава."
