Засега с изключение на лентата за Гунди всички биографични интерпретации претърпяват пълен провал
През соца - "Хан Аспарух", "Капитан Петко Войвода", "Сватбите на Йоан Асен", "Борис I", а в новите времена - "Дякон Левски", "Ботев", "Данъ Коловъ - царят на кеча" и последният засега блокбастър "Гунди - Легенда за любовта". Открай време родните кинематографисти изкушават зрителите с широкоекранни и телевизионни биографии на бележити българи. След премиерата аудиторията обича да дава воля на оценки и разсъждения
това ли е образът, който е очаквала да види.
В годините на плановата икономика мегапродукциите се поръчваха и финансираха от държавата, а сега с осигуряването на парите са се нагърбили известни и не толкова известни продуценти. През последните дни България се развълнува от новия проект на тандема Иван Христов и Андрей Арнаудов - филм за живота и кариерата на музикалната икона Лили Иванова. Новината бе оповестена навръх рождения ден на примата - 24 април. Лентата ще е съвместна продукция на Фондация "Лили Иванова" и компанията на телевизионните водещи "Междинна станция", а премиерата е планирана за 2027 г.
Като млади шоумени Иван и Андрей често упражняваха чувството си за хумор за сметка на певицата. Тя обаче показа, че е широко скроена и не им се сърди. "Аз
изядох един човек
и вече не съм гладна!", коментира Лили, докато развълнуваният Иван обясняваше, че трепери от вълнение, подписвайки договора за "Лили - Любовта е живот" (заглавието е работно). "Благодаря на Иван и Андрей за уважението и вниманието към мен. Това, което знам за вас, ме прави уверена, че никога няма да бъда разочарована", каза още рожденичката.
Двамата постигнаха много голям успех още с първия си опит като продуценти на биографичен филм. Вероятно затова най-голямата българска музикална звезда им дава шанс да надникнат в личното ѝ пространство. Премиерата на "Гунди - Легенда за любовта" бе в зала "Арена София" миналия октомври и само в първия уикенд лентата бе гледана от над 80 000 зрители с боксофис от над 1,4 млн.лв. Отчитайки 397 225 души в кината за 17 дни, филмът за Гунди изпревари по гледаемост предишния рекордьор - "Мисия Лондон". В края на март от "Междинна станция" съобщиха, че аудиторията в салоните е достигнала 750 000 зрители.
Всъщност успехът на историята за любовта
между Гунди и Лита Маркова е по-скоро изключение, отколкото правило, откакто новите продуценти се заеха да правят филми за известни българи. Далеч повече са случаите, в които коментатори и редови зрители оплюват опитите за биографии. На практика почти всичко, сторено през последните години, е минало през шредера на отрицанието.
Най-скорошният пример е филмът "Ботев", режисиран от Максим Генчев. Премиерата на широк екран мина без особен отзвук през 2022 г., но излъчването на лентата по БНТ в навечерието на 175-годишнината от рождението на поета революционер вдигна торнадо от негативни оценки - и за сценария, и за монтажа, и за актьорската игра. След това се роди и крилатата фраза, че най-после е станало известно кой уби Ботев - Максим Генчев.
Същият режисьор "продуцира" и предишния скандал заради филмова биография. През 2015 г. Генчев показа своя прочит на живота и делото на Васил Левски. Около "Дякон Левски" се зашумя още преди премиерата.
Екипът не успя да се пребори за субсидия от Националния филмов център, като междувременно обяви мащабна кампания за набиране на средства чрез есемеси.
Първоначалният кастинг
предвиждаше Апостола да се изиграе от Димо Алексиев, който по-късно се оттегли. Впоследствие стана ясно, че Генчев е поканил Калин Врачански, но той отказал. В крайна сметка с почти непосилната задача се нагърби Веселин Плачков.
Филмът се оказа микс от история и художествена измислица.
Към Генчев полетяха обвинения, че сюжетът е недостоверен и представя Левски като мижитурка, като Плачков дори псува.
След "Дякон Левски" натрупаната симпатия към актьора режисьор, станал популярен с участието си в рекламата "Оо, Пепи", се трансформира в неодобрение към човека, който сякаш рекетира сънародниците си да са съпричастни към спорните му опити да прави патриотични филми.
Историята на модерните български кинобиографии още не е много дълга, но като че ли вече показа, че
зрителите са особено чувствителни,
когото някой уязви представата им за национален герой, за който те са учили в училище и им е говорено вкъщи. Критиките стават още по-големи, ако лентата е заснета с пари на държавата или на БНТ.
Например преди 25 г. обществената телевизия помогна за създаването на "Данъ Коловъ - Царят на кеча". Режисьор бе Михаил Гецов, а за главната роля бе ангажиран световният шампион по борба Илия Василев. Покрай премиерата се разбра, че идеята да се направи филм за един от най-известните българи в Америка датира още от социализма. След разпадането на киноцентъра "Бояна" тя е замразена и не се реализира дори за 100-годишнината на бореца през 1992 г. С помощта на БНТ бял свят вижда едва през 1999 г., като веднага се повдигна въпросът защо Националната телевизия финансира биографичен филм без достатъчно художествени качества.
Дали днешната аудитория ще приеме филма за Лили Иванова? Налице са всички предпоставки това да се случи. Макар името на музикалната прима да е в устата на всички от 60-те години на ХХ век, всъщност
за нейния свят не се знае много.
Причините са обективни - тя рядко дава интервюта и още по-рядко отговаря на лични въпроси. Почти не удостоява с внимание слуховете и затова около Лили винаги е витаела някаква мистерия. Какъв по-добър начин от една филмова биография тя да бъде разбулена. В социалните мрежи зрителите отсега се подпитват дали някой има вътрешна информация коя актриса ще изиграе образа на легендата. Фенове пък вече посъветваха екипа да включи в сценария сцена как Лили се среща с Ванга, която ѝ предсказва изключително дълга и успешна кариера.
Успехът на филма зависи най-много от "Междинна станция" - от кастинга, който продуцентите ще проведат, от режисьора Яна Титова, от сценария, който Емил Бонев ще напише, от декорите и т.н. Кинаджии вече коментират, че успехът на "Лили - Любовта е живот" зависи всъщност най-много от самата Лили. От това дали тя ще позволи на екипа да навлезе достатъчно навътре в бита и душата й и до каква степен ще се меси в производството на филма.
В Русия няма биография на Алла Пугачова, но има на Брежнев
Манията на Холивуд по биографичните филми е добре известна, но този жанр е превърнат в индустрия и в друга държава. В Русия животът на много известни личности е екранизиран. Интересът към тях тръгва още в зората на седмото изкуство, когато Русия е империя. Още през 1910 г. е излъчен късометражният филм "Петър Велики", заснет от московския клон на френска компания.
При социализма киното се превръща в мощно пропагандно оръжие, а биографиите са част от далекобойната артилерия. През 1934 г. се появява лентата "Чапаев", посветена на известния червеноармеец. Три години по-късно е излъчен "Ленин през октомври", а на следващата - "Ленин през 1918". През 1981 г. идва ред на "Ленин в Париж". Филмирани са и животът на генерал Александър Суворов, на лекаря Николай Пирогов, на пътешественика Николай Пржевалски и др.
През годините къси разкази или цели епоси се правят за хора на изкуството като Пушкин, Маяковски, Чайковски, за футболисти като Лев Яшин и Фьодор Черенков, също и за певци. Филм за Алла Пугачова засега няма, но още приживе е създаден сериал от 10 части за Йосиф Кобзон, наречен "Прощаване с държавата". През 2005 г. е излъчена 208-минутна телевизионна лента със заглавие "Брежнев". Някои от сцените са снимани в Кремъл.
