Днес се навършват 12 години от смъртта на големия актьор
В Шуменския театър, както и преди това в Смолянския Тодор Колев играе само в една пиеса - “Ние не вярваме в щъркели” на Недялко Йорданов.
Само след няколко представления пиесата е спряна. Съпругата му Адриана Палюшева е поканена да играе във Варна и Тодор тръгва с нея, макар че място за него в театъра там няма. Но пък има доста заведения, където би могъл да свири на цигулката си и да пее.
И тогава “като манна небесна”, както сам казваше Тодор Колев, идва поканата на Крикор Азарян да го включи в групата на Пловдивския театър.
И каква група само! Представете си актьорите на достойна възраст днес, а някои и покойници, като съвсем млади: Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев и съпругата му Соня Маркова, Северина Тенева, Елена Райнова, Руси Чанев, Милен Пенев, Адриана Палюшева, Елена Баева, Добромир Манев... Към 15-16 току-що или наскоро завършили ВИТИЗ
жадни за игра и
слава артисти.
Чудо е!
Съвсем за кратко в трупата е и Стефан Данаилов, дори започва да репетира заедно с Тодор Колев в спектакъла “Уестсайдска история” на режисьора Азарян. Но един ден идва джип от София, “арестуват” Ламбо от репетиция и го превръщат в бате Сергей от “На всеки километър”.
След време Тодор Колев ще признае, че в Пловдив за първи път е стъпил в театър, където не е хлъзгаво. В автобиографията си описва началото там като “еуфоричност на поведението и еуфория на присъствието”. Атмосферата е творческа и лудешка. Подготовката за живота и театъра вече е останала в миналото.
“Замириса ми на удоволствие и носът ми не ме лъжеше”, разказваше Тодор Колев.
Младите артисти са настанени в една стара къща на ул. “Густав Вайганд”. Според Елена Райнова къщата изглеждала като общежитие или пансион, вътре била допълнително преградена с плоскости, за да има повече стаи, които приличали на съветска комуналка от Сталиново време. Всяка вечер поне в една от стаите се вихрел купон, шумът от който се чувал до всеки ъгъл на къщата.
В съседна сграда живеел някакъв полковник и прозорецът му гледал към един от прозорците на артистичната къща. Тодор Колев обичал да застане до прозореца и да засвири на цигулката си песента “Бели ружи, нежни ружи”.
На сутринта, след поредното оплакване на военния, викали виновните в районното управление. С наведени глави те смирено обещавали това повече да не се повтаря. Но след 3-4 дни Тодор Колев пак гушвал цигулката и белите ружи отново цъфвали на прозореца.
Стаята на Северина Тенева била над стаята, обитавана от сем. Колеви - Адриана, Тодор и бебето Албена. Една вечер шумът отгоре бил толкова силен, че те очаквали таванът да падне всеки момент. “Качих се горе, както си бях по пижама, за да направя забележка на Северина - разказва Тодор в автобиографията си. - Отварят ми и виждам, че има женско парти.
Още щом ме зърнаха
на вратата, се
разкрещяха неистово, Цветана Манева ме метна на леглото и всички жени се нахвърлиха върху ми, имитирайки изнасилване. Голям майтап. Изпаднах в глупаво положение. Те бяха десетина момичета на не повече от 23 години, и всичките красиви, знойни мадами. Направиха ме за смях...”
Цветана Манева ми призна, че е било точно така. Като пловдивчанка, тя си живее у дома, но същата вечер е на купона при Северина Тенева. Канят и Тодор Колев, той отказва. Така ли, казват си жените, и започват яка шумна провокация. Тодор Колев, естествено, не издържа и се качва при тях.
“Беше доста изненадан, но бързо разбра шегата. По онова време Тодор беше много сдържан и особено деликатен във взаимоотношенията си с хората, включително и с нас, колегите му, но не ни се разсърди”, дообясни историята Цветана Манева.
“Ние непрекъснато си правехме всякакви номера”, върна се назад във времето и Елена Райнова и разказа друга подобна история. На един 8 март тя, Северина Тенева и Елена Баева решават да изиграят пролетно тайнство на колегата си Георги Георгиев. Обличат прозрачни нощници на голо и зачакват на вратата му.
Той отваря и се показва чисто гол. Трите се разпищяват неистово, но не се прибират по стаите си, а нахлуват при Стефан Мавродиев и му се нахвърлят вкупом. “Момичета - вика Мавро, - моля ви, идвайте една по една...”
Читателят да не остане с впечатлението, че там е било само безкраен празник. Кипи и здрав творчески труд - репетиции, на които лудеят, спорят, импровизират, представления, обиколки из целия окръг с всички постановки. В Пловдив отварят още една сцена и я кръщават Младежка...
Тодор Колев дебютира с малка роля в “По пътя” от Виктор Розов - замества колега, за да не падне представлението, а да продължи сценичния си живот. В главната роля е Цветана Манева.
Първото му разпределение е в “Автостоп” и “Петрол” - едноактни пиеси на Иван Радоев. В “Автостоп” играе художник и по собствената си преценка го интерпретирал доста активно и показно, ексцентрично и може би прекалено атрактивно. Този стил се харесвал на публиката, но дразнел някои от колегите му. Партньорката му Елена Баева била доста притеснена от този му начин на игра.
В един момент се налага да замести Руси Чанев в “Петрол” и така играе и в двете едноактни пиеси. Включва се в движение, почти без репетиции, но успява. “Всичко вървеше на “ура”, бяхме в атака!”, обясняваше подема в театъра актьорът. Където обаче е Тодор Колев,
винаги в един момент
се появява
и скандалът
В Пловдив той идва в края на първия сезон през 1968 г. Младият Коко Азарян поставя пиесата “Хайдути” на Николай Хайтов, в която Тодор е разпределен в ролята на турския паша.
След второто представление и тук, както и в Шумен се намесва Градският комитет на БКП. Привикват там ръководството на театъра и режисьора Азарян и категорично заявяват, че не подхожда такъв паша да е противник на Чавдар войвода. Не че Колев играе зле, но е в интерес на спектакъла да бъде сменен.
Явно някой от идеологическите мозъци в Градския комитет е преценил, че заради не особено внушителните си размери Тодор като паша не може да покаже силата и мощта на Чавдар войвода в битката между двамата. И в края на първия сезон Тодор е сменен с Милен Пенев.
Предполагам, че той бързо е забравил конфуза с пашата, защото влиза в “Уестсайдска история”, който поставя Крикор Азарян, но без оригиналната музика на Ленард Бърнстейн. Идеята е артистите да пеят модерни и съвременни песни. Тодор Колев е в ролята на Чино, първия приятел на Бернардо, който е лидер на пуерториканската банда “Акулите”. По-старите пловдивчани помнят още този прочут спектакъл. Актьорите играят толкова вдъхновено, че ще се изпотрепят на сцената.
Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър за 1969 г. той получава първа награда за мъжка роля за участието си в пиесата “Лодка в гората” на Хайтов. Приза поделя с Георги Калоянчев за “Старчето и стрелата” и Апостол Карамитев в “Монахът и неговите синове”. Може да се каже, че вече дели мегдан с най-големите в професията.
Изпълнението на Тодор Колев в “Лодка в гората” е окачествено от някои критици като чаплиниада. “Аз наистина играех малкия човек в гората доста синкопирано, ролята търпи такава трактовка. Но с всякакви ексцентрики от рода на падания, гърмежи, циркови хватки, с миене на ушите, с оглушавания и какви ли не измислици. Големи щуротии ставаха”, обясняваше актьорът играта си в пиесата на Хайтов.
Още през 1969 г. пловдивската трупа се разпада. Директорът на театъра Слави Генев е уволнен. Младите артисти искат поста му да заеме Крикор Азарян. След като това не става, една част от актьорите отиват в Пазарджик, а друга, сред които е и Тодор Колев, идват в София. Иван Кондов, който е директор на “Сълза и смях”, го взема в трупата си.
Започва софийският театрален живот на Тодор Колев.
