- Евтим Стоянов от монтанското с. Долна Рикса избягал от плен в Германия. Като се прибрал, дори родителите му не го познали
- Яде месо и мляко само от домашно отглеждани животни
100-годишен рожден ден отпразнува ветеран от войната, вече веднъж “погребан” от близките си преди 78 г. - мислили го за умрял след 4 г. неизвестност на фронта. Малко след това обаче той се завръща в селото, а преди дни отпразнува своя вековен юбилей.
Евтим Иванов Стоянов от с. Долна Рикса
е последният жив участник
от Монтанския край във Втората световна война.
Той е едно от шестте деца в многолюдното семейство на Иван и Гена Дамянови. 18-годишен заминал на фронта заедно с още трима свои връстници.
Мобилизирали го през февруари 1941 г., когато армията ни се включила във военните действия. Тръгнали от град Фердинанд (днес Монтана) през Белоградчик за новите земи в Македония и Сърбия. Продължил като войник и когато България минала на страната на съюзниците, стигнал до Германия, където бил пленен.
“По време на войната четири години за бойните му другари от селото идвали трагични известия, за Евтим - нищо. Тогава семейството решило да го погребе - поне мир да има за душата му.
Събрали дрехите и вещите му в ковчег, сложили вътре и една библия, свещеник отслужил опелото
и ги заровили в земята”, разказва братовчед му Иван Григоров, с когото живеят къща до къща.
Една нощ малко след “погребението”, през същата 1945 г., на прозорчето в дома на Иван и Гена се почукало. Те отначало не разпознали мъжа в тъмното - толкова бил променен синът им. Слаб, окъсан, мръсен, с въшки.
Родителите били шокирани. Прибрали Евтим вкъщи, стоплили вода в котел, измили го, а баща му отрязал дългите му коси и брадата с ножицата, с която стриже овцете.
Евтим им разказал как с няколко войничета избягали от плен, с конски вагони се измъкнали от Германия и стигнали до Сърбия, оттам - за България. Този разказ ще споделя години наред. Има 20 медала, сред тях и за храброст.
В ония години
го канили да стане полицай в Монтана, но той отказал
Останал на село да се грижи за майка си и баща си. Оженил се, работел дълго време в местната кравеферма.
От Съюза на ветераните от войните в Монтана често го канели на тържествени събрания и срещи с младите.
“Дядо Евтим е
златен, прекалено добър човек, затова природата му е дала много здраве и втори живот”,
описва го братовчед му Иван. Ветеранът се радва на една дъщеря, 3 внучки, 2 правнучки и един правнук, които бяха дошли за юбилея.
“Много тих, скромен и трудолюбив човек”, казва за него и кметицата на Долна Рикса Благойка Петрова, която го поздрави от името на кмета на Монтана Златко Живков. “О, ти си станала кмет, Благойке!”, реагира живо столетникът.
За него се грижи дъщеря му Генка Лилова. Прибрала се в селото, след като се пенсионирала. Дядо Евтим си спомня колко трудни били годините, когато трябвало да я издържат, докато учи в обувния техникум в столицата, но сега ѝ е много благодарен.
“Радостен съм, че доживях да видя новия храм “Свети архангел Михаил”, казва старецът. Черквата била изградена с дарения преди 3 години. Запалил свещица с благодарност към Бога, че живее втори живот и се радва на любовта на близките си.
Дълголетието си обяснява с това, че пие мляко само от домашно отглеждани овце и крави, почти не вкусва “купешки” храни, а месото, което слагал на трапезата си, е от агънца, шилета, пилета и кокошки от собственото му стопанство.
