Другата седмица започват първи обсъждания
За европейско финансиране и избягване на допълнителни разходи за домакинствата ще настоява България другата седмица, когато ще се проведе неформална среща на министрите по околна среда от Европейския съюз.
Срещата е в Словения и на нея ще се обменят първите мнения към представения от ЕК законодателен пакет “Адаптиране към 55%”, която има за цел да намали емисиите парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с 1990-а.
България настоява за отчитане на националните особености като покупателна способност, стартови позиции, ранни усилия и ограничения. Друго искане е държавите членки да определят енергийния си микс, тъй като страната ни е изпълнила сегашните изисквания от 20% дял на ВЕИ. Новата цел на ЕС обаче е до 2030 г. да стигне 40%.
България държи и на осигуряването на европейско финансиране, включително за ограничаване на енергийната бедност, избягване на допълнителни разходи за домакинствата, достъпна цена на енергията.
Нейното поскъпване се очаква заради готвените промени в търговията с емисии - пазарно базиран механизъм, който определя цена на всеки тон въглерод, емитиран от около 10 000 централи, производствената индустрия и транспорта.
В същото време данъчното облагане на нефта, газа, бензина и тока ще трябва да се промени, което ще доведе до вдигане на цените им.
В хода на преговорите българската страна ще настоява за намирането на адекватно решение за справяне с проблема с емисиите от транзитния трафик. Твърде е вероятно в противен случай транспортът да поскъпне, включително и самолетните билети.
Плановете на ЕК за зеления преход отразяват желанието на всеки да живее здравословно, в чиста околна среда и сред запазена природа, коментира екологът Боян Рашев. Предложеният законодателен пакет обаче акцентирал много силно на бърз енергиен преход, чиято реализация в заложените времеви рамки е абсолютно нереалистична.
Рашев казва, че цената за всичко това ще бъде изключително висока, особено за България. Защото страната ни е едновременно най-бедната в ЕС, с най-висока енергийна и въглеродна интензивност на икономиката, с най-високо ниво на енергийна бедност, най-граничната в ЕС - с енергийна система, изложена на пряк натиск от пазари, в които никой не плаща въглеродни квоти и няма редица други екологични изисквания.
Трябва да сме наясно, че България е сред страните с най-голям спад на въглеродните емисии в ЕС - почти с 50% в сравнение с 1990 г., посочи Рашев. Можело да спестим още чрез надграждане на ядрената енергетика, нови алтернативни енергийни източници, включително биомаса и отпадъци в топлофикациите, масова газификация на бита, затваряне на стари въглищни тецове, повишаване на енергийната ефективност.
В транспорта обаче нямало възможност за съществени промени. Масовото преминаване към електромобили не било възможно у нас в обозримо бъдеще.
Рашев казва още, че предложенията на ЕК звучат страхотно, но ги смята за твърде амбициозни. Още повече че в политическата воля за подобни стъпки в много от страните членки липсвала. Още по-трудно щели да бъдат наложени едностранни въглеродни мита върху вноса на каквото и да е от страни като Китай, Русия, Турция, САЩ.
България трябвало да настоява за отчитане на националните ни специфики и за повишаване на качеството на живот на всеки гражданин.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ, ЮРИСТ:
Мобилност по брюкселски - по-трудно и по-скъпо пътуване
За осигуряване на необходимите материали и технологии новите конвенционални автомобили ще започват от 70 000 за базовите модели среден клас
Да се предвижваш свободно в страната и чужбина със собствен автомобил е едно от чудесата, които открихме след смяната на режима през 90-те години.
Но тези времена са на път да приключат най-вече за средностатистическите европейци и за по-голяма част от тези от Източна Европа, защото ЕК е решила да елиминира конвенционалните превозни средства.
След обявяването на т.нар. Зелена сделка ЕК започна работа върху новите норми за емисиите на автомобилите Евро 7. При тях изискванията са за 30 мг на километър азотни окиси, сегашни стойности от 60 мг, като нормата може да се намали до 10 мг, както и 300 мг въглеродни емисии на км. Тези параметри не трябва да се надвишават в никакви условия, като за това трябва да бъдат осигурени датчици, отчитащи емисиите в реално време. Срокът новите изисквания да влязат в сила, е 2025 г. А 10 г. по-късно конвенционалните автомобили не би трябвало да се произвеждат. Тъй като новите стойности вероятно не говорят много на никого, бих използвал едно сравнение - тези норми предполагат спортистите да полагат върхови усилия, без пулсът им да надмине нормалния на спящ човек.
Финансовите изчисления показват, че за осигуряване на необходимите материали и технологии новите конвенционални автомобили ще започват от 70 000 евро за базовите модели среден клас.
Всичко това се случва на фона на последните данни, изнесени от германския автомобилен клуб ADAC, според които в големите градове в Германия няма осезаемо намаление на емисиите азотни окиси по време на затварянията и огромното намаляване на автомобилния трафик. Единственото обяснение за налагането на нов стандарт е желание на брюкселската администрация да елиминира конвенционалните автомобили за сметка на тези, задвижвани с електричество.
Ефектите от новите екоизисквания са няколко. Единият е, че новите коли ще станат труднодостъпни заради високите цени. И понеже хората ще се разделят по-рядко с автомобилите, ще се вдигнат цените и на тези втора ръка. Без реална конкуренция производителите на електромобили няма да имат необходимост да свалят цените.
На практика ще се окаже, че новата екомобилност в ЕС задълго ще бъде възможна само за заможните европейци.
Мощен отпор на бизнеса срещу еконормите в ЕС
Колкото е амбициозен пакетът климатични мерки на ЕС, толкова е и противоречив, смятат експерти. След представянето на плана за действителна зелена революция в Европа, която този път ще засегне ежедневието и джоба на всеки европейски гражданин, реакциите не закъсняха.
Цялостният пакет “не е нищо по-малко от нова индустриална революция в ЕС”, обявиха от германското Министерство на околната среда.
Министърът на икономиката на Бавария Хуберт Айвангер, където се произвеждат автомобилите на БМВ и “Ауди”, призова за отвореност към всички технологии вместо фокус само върху електрическата мобилност. “Ограничаването на новите превозни средства до нулеви емисии ще принуди производителите да предлагат само електрически коли. Модерен двигател с вътрешно горене със синтетично, неизкопаемо биогориво или зелен водород през горивната клетка е по-благоприятен за климата, отколкото автомобил с акумулаторни батерии”, подчерта той.
Международната асоциация за въздушен транспорт моментално се обяви против плана на ЕК да въведе прогресивен данък върху авиогоривото. “Ние сме решени да допринесем за декарбонизацията. Не се нуждаем нито от убеждаване, нито от наказателни мерки”, категорична бе организацията. Заедно с керосина след 5 години авиокомпаниите ще плащат повече и за въглеродните емисии.
Европейската асоциация на автомобилните производители обяви, че тоталната забрана на дизелови и бензинови коли след 2035 г. е нерационална.
Неочаквана критика дойде и от директора на “Грийнпийс” за ЕС Йорго Рис. “Целият този пакет се основава на цел, която е твърде ниска, той не се основава на науката и няма да спре унищожаването на системите, които поддържат живота на нашата планета. Въпреки цялата реклама много политики няма да се задействат в следващите 10 и повече години, като постепенното премахване на замърсяващите автомобили, започващо през 2035 г. Други пък действително ще подклаждат огъня, като обявяването на изгарянето на дървета за възобновяема енергия”, посочи Рис пред Ройтерс.
Критики дойдоха и от другия край на света. Австралия - един от най-големите износители на изкопаеми горива, която ще бъде ударена от граничния данък за въглерод, посочи, че такава такса би била “протекционистка” и ще наруши търговските правила.
Въглеродно интензивни сектори като производителите на цимент, стомана и торове също се обявяват срещу мерките. Според източници на АФП се е стигнало до сериозни вътрешни борби в Еврокомисията при уточняването на последните подробности.
