На дискусията на в. "24 часа" експерти поискаха множественост на решенията и те да се вземат сега, за да не се пропилява време
Преходът към въглеродна неутралност, или зелената трансформация, няма да се случи с едно решение. Дори "позеленяването" на въглищните централи не се получава с една технология. Постигането на целта, приета от държавите в Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. и нулеви до 2050 г., ще се постига с множественост - от енергийна ефективност в сградите и пестене на енергия, до трансформация на тецовете.
До това единодушно мнение стигнаха участниците в дискусията на в. "24 часа" "Цената на зелената сделка за България". Въпреки различните си виждания как да се извърщи прехода, те бяха катерогични, че трябва множественост на решенията. И те да се вземат сега, за да не се съжелява след години, че е пропуснато времето. И при приемлива цена на енергията.
Дискусията за зеления преход в България е деградирал до това, какво ще се случи в голремите тецове, защото това е големият проблем. Така започна Боян Рашев, експерт по управление на околната среда и ресурсите.
"Всички правителства подписват едни ангажименти в Брюксел, говорят едно нещо в ЕК, връщат се в Стара Загора и говорят точно обратните неща и правят точно обратното. България в последните 15 г. не се подготви за това, което се случва в момента. Ние сме на ръба, а ръбът е, че цените на въглеродните емисии стигат тези стойности, които Европейската комисия и западните правителства винаги са искали, за да могат да прекъснат използването на въглища. ТЕЦ "Марица-изток 2" е в технически фалит, трупа огромни загуби, за така наречените "американски тецове" емисиите са платени от друг и те затова могат да работат", заяви той.
Според него можем да си говорим красиви неща, като за водорода, който в близките 10 г. технологично няма как да се случи. Рашев очерта две алтернативи, които смята за реалистични.
"Едната е тецовете да преминат на газ, тя върви заедно с конвертиране на някои от наличните котли да се ползват с биомаса с относително малко инвестиции. Тоест - тецовете минават на газ и биомаса, като газът е основното гориво", заяви ексепрът. Това обаче означава, че мините нямат работа и стоят въпросите - какво означава това за миньорите и че ставаме още по-зависими от една голяма държава на североизток от нас, или пък от друг внос. Той прогнозира и по-висока цена на тока от газ в сравнение с този от въглища.
"Втората алтернатива е този проект, който тецовете и мините заедно захванаха - за улавяне и съхранение на въглерод. Проект, който в момента се работи с Техническия университет, с Минно-геоложкия университет - да се изгради система, която да улавя и съхранява въглерода някъде в геоложките недра в Югоизточна България. Това е много голям потенциален разход и дори да може да стане, трябва да се плати от някого, но е алтернатива. Ако 70-80% от въглерода се захваща и се складира, разходите за емисии ще спаднат драстично и най-важното, запазваме мините и запазваме енергийната си независимост, каза Рашев.
Доказателство за значението на тецовете в Източномаришкия басейн е случилото се във вторник, когато на 50% е намалена мощността на втория реактор в "Козлодуй", докато първият е спрян. Тецовете да дали над 50% от тока на България, подчерта експертът.
"Каквото и да е решението за "Мариците", то не трябва да доведе до много голямо увеличение на цената на електроенергията. Решенията трябва да се вземат веднага, те трябваше да се вземат много отдавна", смята екологът.
Петър Витанов, евродепутат от групата на алианса на прогресивните социалисти и демократи се съгласи, че в последните последните 12-13 г. е проспана част от започналия в ЕС енергийнен преход. "Тази година виждаме, че 38% от производството на енергия е от ВЕИ и надминава за първи път производството от изкопаеми горива. Когато гоморим за въглищни централи това е многослоен проблем. От една страна имаме енергийната независимост на България, това е местен ресурс. Имаме формирането на цената на електроенергията, респективно тя се отразява на всяко едно домакинство. 30% от доходите на половината от домакинствата в България отиват за покриване на комунални услуги, изключителна енергийна бедност без никакъв аналог в ЕС, където при 10-15% разход за комунални услуги от приходите, правят семействата енергийно бедни", каза Витанов.
Витанов смята, че няма как да има монотехнологично решение за зеление преход, или нещо, което да замени въглищните централи, "със сигурност съвременната енергетика дава възможност за много и различни технологии", заяви той.
Евродепутатът подчерта, че е представител на партия, която е радетел на ядрената енергетика, защото тя дава чиста, безопасна енергия, но има проблем с пускането и спирането. "Не знам какво се случва с проекта "Белене" - веднъж беше гьол, веднъж го пускаме, после спираме, после го пускаме и пак го спираме, трябва да имаме ясна стратегия за ядрената енергетика", каза ной.
В европейски план се смята, че водородът е бъдещето, но в момента цената му е неконкурентоспособна, трудно би се вкарал в пазара. Витанов припомни проектите от хидроенергетиката по река Дунав, запита се кой преди 10-15 години е смятал, че фотоволтаичната енергия ще бъде най-евтина, или пък вятърната ще се конкурира с конвенционалната.
Когато говорим за комплекса "Марица-изток" разглеждам нещата стриктно откъм икономическия и социален интерес на район Стара Загора. И другата ми гледна точка е енергийната сигурност на България. С тези думи се включи в дискусията Юлиян Попов, съветник в Европейската климатична фондация, екологичен експерт, бивш министър на екологията.
"Доволен съм да чуя, че ясно заявяваме, че основен проблем е невероятното забавяне на стратегическото планиране. Пазарът на емисиите започна 2005 г. и започна с високи цени - 30 евро на тон. Директивата за този пазар беше приета през 2003 г. и то на база на документи, приети 1993 г. Тоест ние сме проспали едни 30 г. и в един момент казваме, ама от Брюксел ни налагат какво да правим. Това постоянно обвиняване на Брюксел ни върти в един барабан, като хамстери, вместо да вършим работя", каза той и заяви, че проспиваме възможности за финансиране и от фондове.
Той заяви, че ще започне с това какво не може да се прави. Беше категоричен, че улавянето на въглеродния двуокис не е решение. "Няма как технология, чиято цена започва от 50 евро на тон, да спаси предприятие, което започва да губи при 10 евро на тон. Всички тези твърдения, които сега ще се чуват всеки ден до изборите - как ще улавяме въглерода, пък ще го съхраняваме, не лъжете хората. ЕС хвърли милиарди в опитите за улавянето му, технологията е известна, използва се, но тя няма как да работи в този икономически казус".
Попов коментира и въодушевлението около водорода. Подчерта, че това е зелен водород, който изисква производство на електроенергия за производството му от възобновяеми източници. И става въпрос за 8-10 гигавата зелени мощности. Също твърдения за това как ще се газифицират въглищата и други такива фантазни неща, те не могат да решат въпроса.
И заяви, че решенията са комплексни. "Трябва да се тръгне от енергийната ефективност, какво може да се спести. И как може интерисенгно да си изпълзва енергията. Коя технология в кой момент може да влезе в играта. Например - офшорният вятър в Черно море може да играе роля, но от 2028-2030 г. нататък, един гигават може би. Може да се увеличат някои хидроинсталации. Сега започна говорене за хидропотенциала на река Дунав. Разбира се - евтината енергия е възобновяемата енергия, това е соларна и вятърна енергия, трябва да се види къде да се развие и как да играе в една сложна и разрастваща се енергийна система", каза експертът.
Попов попита изпълнителния директор на "Ей И ЕС България" Иван Цанков за внедряването на големи индустриални батерии. Американската компания - майка, е лидер в производството им. "Какво е необходимо, за да инвестирате в 50 или 100 мегавата батерийна станция на територията на "Марица-изток", където земята я има, най-добрата електропреносна мрежа е там, хората ги има, попита Попов.
Иван Цанков, изпълнителен директор на "Ей И Ес България" се спря на значението на Източномаришкия комплекс за енергетиката на България. "На първо място е важен за сигурността на електроснабдяването, тоест - винаги да имаме ток, когато искаме да си запалим лампите вкъщи или в офиса. На второ място - значението на комплекса за стабилността на елекроенергийната система. Тя не може да съществува без едни специални системни услуги, които предоставят всички въглищни тецове. Това са всички технически неща, от които зависи постоянно в системата да има потоци от електроенергия. И третото е, че той е изключително важен за енергийната независимост на България". Цанков припомни зимата на 2017 г., когато съседите затвориха границите си и българската система е трябвало да се справя сама. Успяла е, заради въглищните тецове, които са произвели над 60% от тока за българите.
Директорът на един от трите теца в комплекса не се съгласи със становището на Юлиян Попов, което бе срещу проекта за улавяне на въглеродния двуокис. Цанков уточни, че трите централи и мините инвестират собствени пари. "Поне да разберем има ли в региона на "Марица-изток" чисто геоложки потенциал, където може да се съхранява въглеродния двуокис. Без тази първа стъпка няма как да направим целия модел, в който трябва да се вкарат входящи данни и да се каже това като алтернатива подходящо ли е и в сравнение с какво.Не съм съгласен, че експертизата е доказала, че това нещо не е възможно. Така или иначе за тецовете няма изключително много алтернативи, и ако има дори минимален шанс такъв проект да се сбъдне, добре е да го проучим, да направим изчисленията и калкулациите, за да разберем струва ли си инвестирането и вкарването на усилия", каза той.
Останалите алтернативи са свързани с промяна на горивната база, което означава към изгарянето на газ или в перспективе - водород. "С най-голям шанс е изгарянето на газ, което е компромис със съществуващите технологии, защото всички тецове са проектирани да изгарят специфичните лигнитни въглища, които имаме в България".
Цанков отговори на Юлиян Попов за инвестиране в батерии за съхраняване на ток. Такъв проект можел да се реализира при регулаторна яснота как се третира една инвестиция в батерия, при гаранция или достатъчно добри очаквания, чи инвестицията ще се изплати. "Тези неща не са на разположение, заради което все още нямаме такъв проект в България", поясни той.
Георги Симеонов, директор на дирекция "Европейски програми и финансиране" на община Стара Загора се спря на основните грижи, които стоят общността при прехода от въглища към зелена енергия. Припомни, че БВП в района се формира най-вече от енергетиката и на глава от населението е по-висок от средния за страната, а по заплати е на 3-4 място. За 120 хиляди души животът им е енергетика.
"Търсим различни решения и алтернативи, искаме нашият град да продължи да живее и след въглищата. Работим активно с консултантска компания по териториалния план за справедлив преход, те са натоварени да направят един социално-икономически анализ, в който да дадат възможни решения на социалния проблем. Три са основните насоки: Хората, които напускат, да минат квалификация и преквалификация и да се ориентират към нови бизнеси, които трябва да се опитаме да привлечен. Работим по създаване на индустриални зони, опитваме се да привлечем бизнес, който има сравнително добра принадена стойност и може да осигури добри възнаграждения на тези хора, за да няма сътресения при прехода към нови професии. Има схема за стартъп бизнеси. Вероятно ще има подпомагане малки и средни предприятия с ангажимент да наемат работници от комплекса. Даваме си сметка колко болезнен е този преход към нова професия. Искаме тези хора останат да живеят в нашия град.", каза експертът.
