Подготвят шест нови летища в България, ще са за бизнес полети

Срокът е една година, тече от 23 февруари

Пишат критериите, на които да отговорят

Шест летателни площадки имат шанс да станат летища. Служебният министър на транспорта Георги Тодоров е възложил на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГВА) да изработи критериите за превръщането им в летища за международни полети.

Това са площадките в Балчик, Казанлък, “София уест” при Кондофрей, Приморско, Лесново в община Елин Пелин и Русе, съобщиха от екипа на Тодоров. Техните собственици са заявили желание да ги превърнат в летища за малки самолети. Освен площадката в Балчик, която е държавна, и при Русе, която е общинска, другите четири са частни.

От въздухоплавателната администрация съобщиха, че вече са провели и срещи със собствениците, за да ги запознаят с предварителните критерии, които разработват.

По думите на министъра на бъдещите летища международни полети ще извършват самолети от малък тип. “По този начин ще осигурим глътка въздух за авиацията”, каза Тодоров.

От ГВА уточниха, че в момента има ръст на бизнес авиацията и целта е тя да бъде подпомогната и стимулирана, да се осигури възможност бизнес джетовете да ползват по-малки летища, а не големите международни.

Министърът уточни още, че ще се прави съвместна експертна група с представители на Министерството на отбраната, за да могат при нужда тези бъдещи летища да се ползват от военни самолети.

В България в

момента има

34 летателни

площадки,

включително четири за вертолети, има една на водна повърхност на язовир “Студен кладенец”.

В публикуваните на 23 февруари 2021 г. в “Държавен вестник” промени в Закона за гражданското въздухоплаване в срок до една година летателни площадки у нас няма да има, а се въвеждат категории летища. Законът транспонира със закъснение еврорегламент, заради което ни е заплашвала и наказателна процедура.

Първата категория са за обществено ползване и обслужване на международни и вътрешни превози, за търговски операции с въздухоплавателно средство и други услуги срещу заплащане. Това са летищата София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица.

Втората категория са международни летища за обслужване на авиацията с общо предназначение. Точно в нея попадат шестте летателни площадки.

Летища за обслужване на авиация с общо предназначение срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане, са третият вид.

Четвъртият са летища за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг, както и за технологични нужди на собственика. Ограничението за максимална излетна маса не се отнася за вертолети, пише в закона.

Законът дава

6-месечен срок

на собствениците

на летателните

площадки да

подадат

заявления

в Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” за класифициране на летището според вече изброените категории. Това означава, че до август те трябва да са го направили. Само че все още не са изработени критериите и вероятно затова служебният транспортен министър съобщи, че е възложил на въздухоплавателната администрация да го направи.

Година срок е даден за заличаване на летателните площадки, за определянето на категорията им и за сертифицирането им като летища от ГВА, която е надзорният орган на гражданската авиация. С отложеното влизане в сила на промените се цели да бъде изготвена подзаконова уредба – да се напишат наредбите и да се изработят критериите за класифициране на бъдещите летища.

За да станат тези шест летателни площадки международни летища, ще трябва при тях да са уредени граничните и митнически изисквания. Законът предвижда да има мобилни групи, които да извършват тази дейност при кацане или излитане на бизнес самолет, ако полетът е от или за чужбина.

Европейският съюз е предприел тази трансформация заради бума на бизнес авиацията, в Европа вече са сертифицирани стотици малки летища. У нас все още не може да се говори за засилено търсене на превози с малки частни самолети. При тях предимството е, че не се чака като по големите летища, ползва се освен за бизнес и за ваканции на семейства, като се комбинира бизнес пътуване и почивка, казва Красимир Станев - изпълнителен директор на “Албена”. Той е и един от големите акционери в компанията, която е собственик на летищните площадки в Приморско и в Албена.

Големите летища в Европа – от мащаба на “Шарл дьо Гол”, “Орли”, “Хийтроу”, “Лутън”, са претоварени, нарушават се разписания. Затова ЕС иска да разтовари трафика към малки летища. В САЩ те били към 5000-6000, във Франция към 600, в Германия – 800.

Станев казва, че

на Лесново

има по 70-75

излитания и

кацания на ден,

могат и до 100,

Летището е за самолети до 5,5 тона и до 19 седалки и правело по-голям трафик, отколкото тези в Горна Оряховица и Пловдив.

За да станат двете площадки – в Приморско и в Лесново, международни летища трябват инвестиции – за граничен и митнически контрол, както и за ограда. Колко ще струва това, още не можело да се изчисли, тъй като не са написани критериите.

Още една площадка в близост до София ще се превръща в международно летище. Това е “София Запад” при село Кондофрей, Радомирско. Преди две години в. “24 часа” описа намеренията бившето военно летище да се превърне в частно. Беше внесен в ГВА генерален план за преобразуването му, като перспективата бе да стане международно.

Собственикът му Владимир Ненчев казва, че

преди година

са намерили

финансиране,

което обаче е

било спряно от

пандемията от

COVID-19

и последвалата невиждана криза в авиацията. Според него в европейските държави при 8 излитания и кацания от чужбина не се иска ограда, а самите самолети са ограждат с ленти, не се изискват сигурни връзки със сървърите на Гранична полиция и с митниците, а връзката е по телефон. Инвестициите са големи заради аеронавигационната техника. Амбицията на Ненчев продължава да е да превърне площадката при Кондофрей в карго летище и хъб.

Ненчев смята, че законовите срокове за сертифициране на площадките в летища няма да бъдат спазени, защото има закъснение с изработването на изискванията. “Поставят ни в невъзможна ситуация”, твърди той.

В последните месеци се забеляза раздвижване и около летището при Русе. В края на 2014 г. държавата го прехвърли на общината. Поддръжката му е добра, каза бившият шеф на летище София Веселин Пейков, който наскоро публикува снимки от терминала. Дори прах нямаше в помещенията, добави той. Според него обаче пистата трябва да бъде обновена.

В края на април кметът Пенчо Милков заяви, че има голяма възможност да се възстановят полетите от летището край Русе и съобщи за среща с председателя на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков и Янко Иванов, изпълнителен директор на авиокомпания GullivAir. Те са огледали състоянието на пистата с идеята да се възстановят вътрешните полети до София. Милков обяснява, че общината трябва да извърши ремонт на сградата на летището, за който били нужни около 80 000 лева.

Според него състоянието на пистата позволява на нея да кацат самолети до 70 места, които се използват за вътрешни полети. Предстояло да се анкетират жителите на Русе и съседните области дали има интерес към полетите до София, кои дни от седмицата смятат за най-подходящи и каква да е ориентировъчната цена.

Имало е и втора среща – с представители на инвеститорски американски фонд, който вече правел вложения в Румъния. По думите му, ако те проявят интерес, то ще е за развитие на летището. Преди година частен инвеститор проявил интерес към купуването му. Условието за сключване на окончателен договор за продажбата било фирмата да получи сертификат за инвестиции клас “А” от министъра на икономиката в срок до шест месеца. Фирмата взела сертификат, но за складова зона, а не за летище.

“24 часа” се свърза в края на април с Янко Иванов, но той отказа да коментира, докато нещата не станат факт.

Пейков обаче е скептик, че някогашните летища ще се възстановят. По повод намерението летището в Русе да е резервно на Букурещ, той каза, че

в Русе има

табели за

безплатен трафик

до летището

в румънската

столица,

но явно някой не ги вижда.

Пейков е снимал с дрон и летището в Силистра, което било в много добро състояние.

Съмненията за

възраждане на

вътрешните

полети до

дунавските

градове

са свързани с по-дългото чакане по летищата, цената и възможностите за бързо и по-евтино пътуване с кола заради изграждащите се магистрали.

Бившето военно летище в Балчик бе прехвърлено в активите на летище София през 2011 г. с идеята да стане гражданско. То е летателна площадка, на която могат да кацат малки самолети с до 19 места и е извън концесията на столичния аеропорт.

Летищната площадка в Казанлък е собственост на “Авиотех”, чиято дейност е свързана с продажба и сервиз на ултралеки самолети. Фирмата я придобива през 2016 г. от “Кълвача инвестмънт”. Според медийни публикации това станало по схемата дълг срещу собственост. Площадката бе спомената в съобщение на министерството на транспорта като бъдещо международно летище. 

Такса “пътник” за терминал 2 на летище София леко поскъпна, а за терминал 1 поевтиня с 5%.

Такса “пътник”

на стария терминал

на летище София

поевтиня с 5%, на

новия леко поскъпна 

Tакса “пътник”, която се плаща от авиокомпаниите, за стария терминал на столичното летище поевтинява от 7,25 на 6,90 евро, или с малко над 5%. За терминал 2 таксата е 7,29 евро при 7,27 досега. Заповедта на въздухоплавателните власти важи от 1 януари до 31 декември 2021 г., а е издадена на 13 май.

Доскоро тази такса за двата терминала беше еднаква. След жалби на авиопревозвачи и решения на съда Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” се произнесе, че таксите за двата терминала трябва да са различни, тъй като на стария се предлагали по-малко услуги.

Плащанията за кацане не се променят за категориите летателни средства, с изключение на таксата “кацане” за самолетите от 25 до 65 т, която е увеличена с 9,93% - от 7,05 евро на тон на 7,75 евро.

Сериозно намаляват таксите за паркиране на самолетите. За оперативна стоянка през деня на час плащането пада с 69,81 на сто, през нощта се плаща за паркиране с 69,23% по-малко. Намаление има и при таксите за дълговременен престой.

Не се променят плащанията за ползване на ръкав, както и такса “сигурност".