Инвестиционният фонд “Три морета” (3SIIF) вече финансира два проекта – в Полша и в Естония, и е събрал към 1 млрд. евро
Почти всеки ден по един проект от България кандидатства за финансиране от Инвестиционния фонд "Три морета" (3SIIF). Това съобщи шефът на фонда Джо Филипс по време на конференцията Equity for Infrastructure, посветена на инициативата, която обхваща 12 държави- членки на ЕС.
“Два от проектите от България
са вече на
финалната права
преди сключване
на договорите
и сигурно скоро ще имаме 5 или 6 одобрени български проекта, дори може да станат 20”, каза Филипс. Той обаче отказа всякакви подробности за стойността на проектите, техния характер и имената на кандидатите, защото правилата на 3SIIF не позволяват да се огласява нищо, преди да се сключи договорът. Знае се само, че става въпрос за проекти в областта на пътната и железопътната инфраструктура, енергетиката или високите технологии, тъй като фондът е създаден за инвестиране единствено в тези области. Общият брой на проектите, кандидатствали до момента за финансиране от фонда, е 82.
Засега 3SIIF е набрал към 1 млрд. евро и има само два сключени договора. Единият е за развитие на полската платформа за лизинговане на локомотиви “Каргоюнит”, която е създадена през 2003 г. и е една от шестте най-големи подобни фирми в ЕС. Договорът, чиято стойност също не бе огласена, е сключен през ноември м.г. и стремежът на новия мажоритарен собственик, който е самият фонд, е компанията да стане най-голямата от своя род в Европа.
Втората сделка е сключена през декември и е за доизграждане и пускане в експлоатация на талинския Greenenergy data center. При него
фондът е
изкупил
по-голямата
част
от дяловете
на предишните
частни
собственици
на недовършения проект, като им е оставил под 10% от акциите. Най-вероятно стойността на сделката е около 100 млн. евро, тъй като такава сума е била необходима на предишните собственици, за да довършат начинанието, стана ясно от думите на Филипс.
Очаква се центърът да заработи през септември т.г., като постепенно поеме обработването на данните за корабоплаването и на останалите три държави в региона: Полша, Латвия и Литва, разказа Филипс.
Фондът 3SIIF бе създаден през 2019 г., като негови акционери са банките за развитие на 12-те страни-участнички в инициативата – Полша, Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Самата инициатива е от 2015 г. и бе учредена от държавните глави на тези държави като платформа за сътрудничество между страните, разположени в региона между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Една от основните ѝ цели е да засили икономическата конвергенция между страните от региона и западноевропейските държави чрез развитие на транспортната, дигиталната и енергийната инфраструктура и свързаност. Проектът залага на активно партньорство както с Европейската комисия, така и с Германия и САЩ.
От българска страна акционер във фонда е Българската банка за развитие (ББР), която бе и домакин на конференцията. “Проектите, които кандидатстват от България обаче, не се разглеждат от банката, а директно от управата на фонда”, поясни София Касидова, шеф на отдела за стратегии на ББР (виж интервюто).
Фондът ще съществува в продължение на 15 години с евентуално продължение от още 5 години. За негов мениджър е определен базираният в Лондон инвестиционен фонд Amber, който управлява около 5 млрд. евро.
Нуждите на 3SIIF обаче са далеч по-големи и
в максималния
си вариант
стигат до
около 650 млрд.
евро
За да се набавят, се водят преговори с широк кръг от институционални инвеститори по целия свят. При откриването на конференцията президентът Румен Радев съобщи в жива видеовръзка с участниците, че Япония, Република Южна Корея и Катар също “влизат в инициативата”. По-голямата част от инвеститорите във фонда обаче засега са от Германия и САЩ.
За да бъдат привлечени,
3SIIF обещава
висока доходност
От презентацията на Джо Филипс стана ясно, че потенциалът на фонда е да осигури възвръщаемост на вложените средства, стигаща до 10,6% за инвестициите в Чехия, като на другия край на тази класация е Хърватия, където в момента е 3,4%.
В България възвръщаемостта е 4,5%, като е по-висока от тази в Словения – 4,3%, и Австрия – 3,9%. След Чехия идва Литва с 8,7%, Полша – 8,4%, Естония – 7,9%, Словакия – 7,6%, Латвия – 7,3%, и Унгария с 5,3%.
“Тази възвръщаемост обаче е подценена”, подчерта Филипс. Освен това правилата на фонда не изключват възможността парите да се инвестират в инфраструктура и на държави извън инициативата. В такива случаи обаче се търси условието
ефектът от тези
вложения да
бъде усетен
в държава от
дванайсетте Примерът, който даде шефът на фонда, бе с Гърция, където може да се инвестира във взаимна свързаност в областта на енергетиката, транспорта и дигитализацията с България и Румъния.
Изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Петър Иванов сравни 3SIIF с фонда по “Плана Маршал”, действал преди повече от 75 години в Европа по инициатива на САЩ и Канада. Двете държави осигуряват тогава 17 млрд. долара, за да се възстанови именно инфраструктурата на Стария континент, повредена през Втората световна война.
София Касидова, началник “Стратегически анализи и инвестиции” на ББР:
Фондът иска да покрие
инвестиционна нужда от 650 млрд. евро
- Госпожо Касидова, откъде се взеха толкова много български проекти, кандидатстващи за финансиране по инициативата “Три морета”? Кои са фирмите, за какви проекти става въпрос?
- За съжаление, не мога да дам тази информация. Вярно е, че сме акционер във фонда по инициативата, но проектите се подават директно пред Фонд-мениджъра и не минават през банката. Едва когато фондът реши, че проектът отговаря на всички критерии за възвръщаемост и устойчивост, и го одобри и се стигне до финално одобрение на договора, имената ще станат ясни и на нас.
А критериите са стриктни: частни или публични проекти, със средна възвръщаемост за целия период (средно 5-6 години) от минимум 12-15%, да има устойчиви и прогнозируеми парични потоци. В някакъв смисъл такива са регулираните пазари като енергетика, транспорт, телекомуникации и т.н.
- Такава възвращаемост не е ли твърде голяма? Къде по света в момента осигуряват толкова много?
- Това е обща възвращаемост за целия период на инвестицията със среден хоризонт от 5-7 години.
- За какъв период от време според вас фондът би могъл да нарасне така, че от досега събраните 1 млрд. евро да достигне до нужните 600-650 млрд. евро?
- Набирането на капитала на този тип фондове е на фази, според нуждата от финансиране на проектите. Ангажирането на ресурси от акционерите не е като даването. Ресурсите се събират на фази според инвестиционните нужди. В един момент, когато наличните средства се изчерпят, фондът може да поиска изпращане на средства от “обещания” ресурс от акционерите или да набере нов.
Грандиозната сума от 650 млрд. евро е нуждата от инвестиции в инфраструктура, енергегика и IT в страните-членки.
Визията и стратегията на фонда предвиждат постепенно да се разширява базата на финансиращите институции, които могат да влязат под различна форма, а не само като акционери. България е акционерът, а ББР е инструментът за това акционерно участие.
- Какво се прави у нас, а и навън, за да се наберат повече инвеститори?
- На първо място, трябва да има публичност и разяснителни кампании, конференции и срещи с инвеститори. Да се говори, обяснява.
В България, а и в Централна и Източна Европа финансирането на такива проекти е основно с грантове и дългово финансиране. Но това време отминава. Дяловото инвестиране в капитала на компаниите е полезен и необходим, разрастващ се инструмент. Предоставя по-гъвкави финансови услония и юридическа прозрачност. Фонд-мениджърът “Амбър” има огромен опит в това отношение. В такъв тип финансиране е бъдещето, още повече, че Европейският съюз разнообразява финансовите си инструменти и намалява ролята на грантовете за инфраструктурни проекти.
