Всеки пети в София не плаща такса смет, а несъбраните средства за миналата година са над два пъти повече в сравнение с 2021 г.
Това става ясно от данни, предоставени на “24 часа” от зам.-шефа на Столичния общински съвет проф. Вили Лилков. Съветникът от “Синя София” ги е получил като отговор на въпроси до кмета Васил Терзиев. Питането му е включено в дневния ред на сесията на СОС за четвъртък.
През 2025 г. в Столичната община са постъпили над 300 милиона лева от такса смет. Това е с близо 18 милиона повече в сравнение с 2023 г. и 5 милиона повече спрямо 2024 г. Според данните от последните 3 г. приходите нарастват ежегодно. Част от причините за това вероятно се дължат на бума на строителството.
За този период обаче бизнесът е платил средно 2,7-2,8 пъти повече пари за такса смет от жителите на общината. За миналата година юридическите лица са внесли над 220 милиона, а физическите - 80 милиона.
“Бизнесът е натоварен с много повече такса смет, отколкото произвежда реално,
поради начина на изчисляването ѝ. От друга страна, за последните 3 г. гражданите от осем - предимно централни столични района, са заплащали такса смет колкото тези от останалите 16, защото данъчните оценки на имотите са много високи в централната част и намаляват към периферията на общината”, коментира проф. Лилков. (Очаквай интервю с него.)
През 2025 г. най-малко са постъпленията от таксата от живеещите в “Банкя” и “Панчарево” - близо 400 хиляди и в двата района. Те обаче са специфични - застроени са основно с къщи и съответно не са толкова гъстонаселени, както например т.нар. “спални” на София “Младост” и “Люлин”. Те са основно с блокове и там за такса смет са платени съответно 4,9 и 3,5 милиона.
“Двойните” райони - “Витоша”/“Овча купел” и “Средец”/“Триадица”, които се водят заедно заради общата им данъчна служба, съответно отчитат постъпления от такса смет по 12 млн. лева.
Рекордьор по платена такса за боклук обаче е “Лозенец” със 7,7 млн. лв.
След него е “Красно село” с малко над 7 милиона (виж таблицата).
При физическите лица събираемостта на сумите е средно между 79 и 81%, което означава, че един на всеки пет не плаща за боклука си. Най-редовните платци са в район “Изгрев”, където събираемостта е 84,94%, а най-много не плащат в районите “Витоша” и “Овча купел” - 78,77%.
Изводът, че редовните платци са по-малко, може да бъде направен и при сравнение на данните за несъбраните средства по години.
За 2025 г. неизпълнението по плана за събиране на дължимите средства от физически лица е 13,2 милиона лева, докато през 2021 г. остатъците по плащане на недобори са били 5,9 млн. лв. - над два пъти по-малко.
Данните сочат и недобра събираемост на таксата, след като при юридическите лица недоборът за миналата година е над 33 милиона, в сравнение с между 21 и 24 милиона, колкото е варирал в годините между 2021 и 2024 г. (виж таблицата).
И при юридическите лица най-много са плащали в центъра - за “Средец” и “Триадица” общо постъпленията са над 30 милиона. Но това са районите, в които са съсредоточени Народното събрание, Министерският съвет, президентството и повечето от останалите държавни институции. В центъра има и многобройни магазини и заведения.
С близо 25 милиона са другата “двойка” - “Витоша”/“Овча купел”.
От останалите райони, които са влезли в таблиците с данни поединично,
първи по платена такса смет от юридически лица е “Младост”
с 23 милиона, където има съсредоточаване на компании и офис пространства - не само в Бизнес парка, но и небостъргачите с офиси на “Цариградско шосе”, както и различните производства, складове и бази в района, а и в “Горубляне”.
Всички тези съотношения в сумите сигурно ще претърпят промяна, когато се въведе принципът “замърсителят плаща”. Малки общини експериментално вече го прилагат по различен начин, но в София все още няма яснота кога ще се въведе той.
Такса смет през тази година в столицата няма да се променя, обяви неведнъж кметът на София Васил Терзиев.
Именно заради планираното въвеждане на принципа “замърсителят плаща”, което ще наложи повишаването на такса смет, кметът Терзиев заяви неведнъж, че води битка с мафията,
за да не се наложи шоково поскъпване на местния налог
заради космическите оферти по мегапоръчката за чистенето. Терзиев изчисли, че с решенията за всяка една от зоните са спестени над 400 млн. лв., които иначе софиянци щяха да платят. Затова той постоянно призовава гражданите да изхвърлят разделно отпадъците си, за да се намали общият обем на боклука в сивите контейнери и съответно разходите за тяхното събиране, транспортиране и оползотворяване.
Столицата обаче все още няма приета план-сметка за дейностите по почистването през 2026 г. В края на миналата година бе публикуван проект, който обаче после беше оттеглен и все още не е гласуван от СОС. Плановете предвиждаха общината да похарчи 342,3 млн. лв. през тази година за събиране, извозване и обезвреждане на отпадъци и за поддръжка на чистотата на града. Средствата бяха с близо 13,3% повече от заложените за 2025 г.
102,5 млн. лв. бяха предвидени за събиране и транспортиране на отпадъци, а за тяхното третиране - 104,9 млн. лв. Най-много средства - 134,9 млн. лв., трябваше да отидат за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Според проекта за чистене, метене, миене, включително почистване на канали, шахти, подлези и др., ще се отделят 98,1 млн. лв.
Лятното почистване на града се предвиждаше да струва 49,5 млн. лв. Това означаваше
8 пъти годишно с автоцистерна с маркуч да се мият улиците
с масов градски транспорт, тези от обществено значение и вътрешнокварталните отсечки - общо 155 037 дка улици. А 24 пъти годишно - с автоцистерна с дюзи. Средно 22 пъти месечно в периода от март до ноември трябва да се извършва механизирано метене на улиците. За поддръжката на междублоковите пространства в кварталите бяха планирани 20 млн. лв.
