Кампанията “Вкусовете на България” може да увеличи посещенията с 35%
Списък на традиционни български ястия, съчетани с подходящ за тях алкохол, беше публикуван от туристическото министерство в сряда. Те се разработват още от миналата година съвместно с пловдивския Университет по хранителни технологии и браншови организации, като целта беше
да разнообразят
менютата на
заведенията
за хранене във всеки отделен регион.
По време на подготовката са проучени физико-географските особености на районите в страната и демографският профил на населението. Разгледани са различни исторически периоди на развитие и влиянието им върху кулинарните навици. Според анализа на експертите от университета българските традиции в храненето могат да бъдат определени, като “културен артефакт”.
Публикуваните девет менюта са отделни за всеки един от деветте туристически района на страната, които са определени със заповед на туристическия министър.
“Надявам се нашата инициатива да е в помощ и на ресторантьорския бизнес и
те да намерят
още подходящи
типични родни
ястия,
които да предлагат в своите места за хранене”, коментира вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова.
“Участвахме в разработването на менютата и макар че това засега не е най-голямата ни грижа, инициативата е добра. Тя цели да повиши интереса към България. Доказано е, че където ресторант се включи в кампанията, това допринася за повишаване с 35% на посещаемостта”, каза пред “24 часа” председателят на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов. Той обаче подчерта, че за да се разпространи изобщо националното меню, е нужно първо да има туристи в курортите, а положението засега никак не е добро.
Деветте менюта
не са
задължителни
за никого,
но заведенията, които ги включат сред предложенията си, ще имат право да сложат на вратите си стикер “Вкусовете на България”. Ще има и вимпел, който да се слага по масите на такива заведения.
“Ресторантьорите и хотелиерите могат да вземат асортименти както от националното, така и от регионалното меню и да ги предложат на гостите си”, коментира главен асистент Станко Станков от Университета по хранителни технологии.
В менютата има както предястия и супи, така и основни, разядки, различни печива и десерти. За район “Стара планина” например
са предвидени
7 ястия,
3 от които са основни - пиле лютика, джолан от еленски бут с картофи и задушено по троянски, гъбена чорба по търновски, два вида баници и шубек - десерт от цели орехови ядки, глазирани в гроздова шира. Към тези ястия се препоръчва троянска сливова ракия и врачански мискет.
Сред ястията от район “Дунав”
преобладават
рибните
специалитети
като дунавски сом с елечница (сос от орехови ядки, чесън и оцет), рибни кюфтета и др. Всичко това върви с кайсиева ракия, пенливо вино, гъмза и др.
В района “Рила-Пирин” има както известни от кухнята по долината на Струма ястия, така и не особено популярни, например рачник - речни раци с перлен ориз на фурна. Ястията от този регион вървят с вина: керацуда, широка мелнишка лоза и сандански мискет.
Специално внимание
е отделено на
двата морски
региона
- варненския и бургаския. В тях преобладават ястията от риба и морски дарове.
Софийският е представен предимно с трънски и граовски специалитети, както и с баница със сладко от кюстендилски череши. Най-богатият на ястия и напитки регион е “Долината на розите”, където има доста видове печени меса, козе кисело мляко със сладко от рози и доста голямо разнообразие от зеленчуци.
“Според мен системата още ще се доразвива, защото в кулинарния туризъм туризъм има бъдеще. Хората
не идват в
България,
за да се хранят
със суши
или корейска храна, те искат да опитат ястия от традиционната кухня, които са правени от местни зеленчуци и меса, коментира изпълнителният директор на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов.
