Те ще дадат силен тласък на икономическия растеж
Потребителите в най-големите икономики в света са спестили допълнително 2,9 трлн. долара по време на блокадите заради коронавируса. Това съобщи преди дни Bloomberg Economics, позовавайки се на свои собствени изчисления.
Тази сума е толкова голяма, че има потенциала да помогне за възстановяване от рецесията заради пандемията, разбира се, след като всички ограничения, свързани с нея, приключат.
Домакинствата в САЩ, Китай, Великобритания, Япония и най-големите страни от еврозоната са заделили пари, принудени да прекарват повече време вкъщи и да стоят далеч от магазините. Голяма е вероятността те да продължат да го правят, тъй като ограниченията на много места все още са в сила.
Половината от тази сума – 1,5 трлн. долара, е само делът на САЩ, показват данните. Това е най-малко двойно на средния ръст на годишния брутен вътрешен продукт по време на последната икономическа експанзия и еквивалент на годишното производство на Южна Корея.
Спестявания в такива размери се очаква да дадат мощен тласък на възстановяването.
Оптимистите залагат на пазаруването и връщането на потребителите към търговците на дребно, ресторантите и центровете за забавления, туристическите обекти и спортните зали, както и на увеличение на покупките на скъпи стоки, отлагани заради пандемията. Не е изключено също парите или част от тях да се използват за покриване на дългове, натрупани по време на кризата.
В САЩ излизането на тези спестени трилион и половина долара от трезорите е в състояние да предизвика икономически растеж до 9%, а не както досега се очакваше - 4,6% за 2021 г., посочват от Вloomberg. За сравнение, ако спестяванията не се похарчат, а продължават да си стоят на депозити, икономиката ще нарасне само с 2,2%.
“Лято 2020 даде фалшиви надежди, но също така показа и колко бързо икономиките може да се възстановят, когато контролът заради COVID-19 бъде премахнат”, коментира Маева Казън, старши икономист за еврозоната на Bloomberg Economics. Според нея огромните парични буфери от спестяванията на домакинствата по време на блокадите дават достатъчно основание за увереност, че търсенето ще се възстанови рязко.
САЩ обаче не са единствената държава, която се радва на солидни буфери. Китайските домакинства са налели 2,8 трлн. юана (430 млрд. долара) повече в банковите си сметки, отколкото е нормално за такъв период от време. Депозитите в Япония са се увеличили с 32,6 трлн. йени (300 млрд. долара) и със 117 млрд. паунда (160 млрд. долара) във Великобритания. Тези в най-големите икономики в еврозоната общо прибавят други 387 млрд. евро (465 млрд. долара), като Германия е начело със 142 млрд. евро.
България също не прави изключение. По данни на БНБ депозитите на домакинствата у нас към края на януари 2021 г. са вече 61,6 млрд. лв., което е ръст от 10% за една година, или 6 млрд. лв.
Един от факторите, които със сигурност ще увеличат нуждата от харчене, са ниските лихвени проценти, които намаляват привлекателността на това да държите пари в банка.
Обратните ефекти също са налице в лицето на риска хората да предпочетат изплащането на дългове или да запазят средствата заради продължаващата несигурност.
А и не всеки ще усети това изобилие. Тези, които печелят най-много, по всяка вероятност имат най-много заделени средства, докато домакинствата с по-ниски доходи може да са усетили вече необходимост да посегнат на спестяванията си.
“В краткосрочен план много ще зависи от постпандемичното поведение, на което може да му трябва време, за да се върне към предпандемичните си норми”, коментира Йелена Шулятиева, старши икономист за САЩ на Bloomberg Economics. “В средносрочен план дали допълнителните средства ще отидат за потребление, изплащане на дълг, или дори ще останат в банката като спестявания – всичко това би било положителен растеж”, коментира тя.
