Градските първенци в Стралджа забранявали на поета да пие с бежанците, защото "нямал достойнство да представлява българина и държавната власт"
На 18 август 1935 г. в Борисовата градина е открит паметникът на П. К. Яворов. Той е издигнат по инициатива на Българо-арменския комитет за културно-сближение и с масови дарения на арменците в България. Най-голямата сума внася Таквор Такворян, богат тютюнотърговец от Пловдив. Паметникът е дело на скулптора Г. П. Агронян, завършил последователно художествените академии в София и Санкт Петербург. Преди освещаването признателните арменци
организират шествие по улиците на София
То започва в 8 часа от арменското читалище “Кристапор” на ул. “Мария Луиза” 45 и спира на Централните гробища, където се полагат венци върху гробовете на Яворов и Кристапор Микаелян. От 10 ч във Военния клуб има възпоменателно утро за Яворов, на което реч държи проф. Г. Кацаров, председател на Българо-арменския комитет за културно сближение. След това говорят проф. Борис Йоцов и генерал Гарекин Нъждех, който е озаглавил сказката си “Пею Яворов - Ecce homo”. (По това време името му се изписва Пею. – б.а.) Стихотворението “Арменци” рецитира Владимир Трендафилов, а на пианото го съпровожда възпитаничката на Парижката консерватория З. Саян. След това в Борисовата градина паметника открива и освещава Софийският митрополит Стефан. Специално за това издателят Т. Чипев е отпечатал пълно издание на стихотворенията на Яворов, които продава с намаление вместо за 80 за 60 лева.
В издадения по този повод “Яворов лист” четем: “Това е една заслужена манифестация на признателност от страна на арменците спрямо второто им отечество България”.
Безсмъртното стихотворение на поета “Арменци” не е плод нито на случайността, нито на минутно настроение.
То е художествено излияние на напластените от историята вековни чувства на осветеното от миналото българо-арменско братство.
Връзките между българи и арменци са дълбоки и многостранни. Българи и арменци са съплеменници по северни и динарски черти (Тук имат предвид динарската раса, за която тогава се е смятало, че обединява жители на Балканите, Централна и Югоизточна Европа, румънци, молдовци, украинци и други. Името идва от Динарските Алпи - б. а.); те са сънародници чрез смешението на тракийските туземци; те бяха политически съюзници по оръжие от епохата на азовско-кавказките прабългари; съверници от времето на цар Бориса I, съкултурници от времето на павликяните и богомилите; съратници с борбите им за духовна независимост срещу византийската централистична система, състрадалци под игото на турското робство, събратя по политическа орисия и съюзници в усилията им за свобода и независимост.
Ето от тези чувства, обуславяни с горните и други расово-психологични и историко-политически връзки,
в един ден лирата на Яворов прозвуча
На силата на тия чувства се дължи, че словото на поета стана изключително мощно, жизнено и буйно.”
Как всъщност “лирата на Яворов прозвуча” за съдбата на арменците?
В броя от 23 март на в. “Дъга” от 1936 г. Георги Кьосев разказва, че през 1897 г. бил назначен за учител в Стралджа. По това време се строи жп линията Ямбол-Бургас, което пък налага в градчето да се открие телеграфо-пощенска станция. Там вече са се установили и доста търговци, предимно на зърно, които търсят печалба.
За телеграфо-пощенска станцията е отредена малка стаичка на гарата. Само Георги и Пейо са младежи на държавна служба в градчето, а единственото място на жителите му за развлечение е гарата, на която посрещат и изпращат влаковете, уточнява Кьосев.
Естествено, там има и кръчма, която е почти винаги пълна. В спомена си той свидетелства, че Яворов го молил, като ходи в Ямбол, да му вземе някои книги от библиотеката и особено държал на Сборника за народни умотворения, които смятал да използва за своите стихове. Една вечер в квартирата си близо до гарата му показал току-що получения последен брой на сп. “Мисъл”, в който са отпечатани стихотворенията му “Луди-млади” и “На един песимист”.
Разказът на Кьосев продължава, че след преживените ужаси оцелелите арменци, добрали се до България, предимно мъже, се струпвали около гарите на железопътната линия до Бургас, защото лесно намирали работа като хамали за товарене на вагоните. За да преспиват някъде, в Стралджа си направили землянки, които покрили с тръстика от близкото езеро.
Вечер били в кръчмата. Кьосев отбелязва: “Правеше впечатление, че
тия прокудени нещастници прекарваха свободното си време в пиене,
ако и да изкарваха само колкото за хляб. И аз лично се бях заинтересовал и исках да узная на какво се дължи това. Чух с изненада изповедите им, че в свободното от работа време, а също и насън не могли да спят спокойни, понеже страдали от кошмари и халюцинации вследствие на преживените ужаси при кланетата. Някои разказваха, че пред очите им са били избивани в безумна сеч децата и жените им”.
Първите емигранти арменци идват в България през 1896-1897 г. и причината за това е в ...Берлинския договор. Неговият член 61 гласи: “Високата порта се задължава да въведе без отлагане реформите и подобренията, които се изискват от местните нужди в населените с арменци провинции, и да осигури безопасността на тези провинции против черкезите и кюрдите. Тя ще съобщава от време на време на Силите за взетите с тая цел мерки и ще дава възможност на Силите да надзирават върху тяхното изпълнение”.
Нищо подобно не се случва. На няколко пъти шестте страни, подписали Берлинския договор - Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия, приканват султан Абдул Хамид II да изпълни договореностите. Нямало сила, която да разубеди султана, че отслабването на Османската империя и загубената война срещу Русия се дължало на безкрайните бунтове и враждебността на християнския свят в империята. А арменската делегация, която присъствала на Берлинския конгрес, определил като “страхливи хора, които се криели зад Великите сили”.
През 1894 г. вместо реформи започват гонения срещу арменците, които пък засилват националното им чувство и те се вдигат на бунт в Сасун, град близо до езерото Ван. След потушаването му е обещана амнистия, която така и не се осъществява. Официалната власт започва пропаганда, че арменците имат за цел да “поразят исляма”, което настройва мюсюлманите срещу тях. След тези събития Великите сили принуждават султан Абдул Хамид II да подпише нов пакет от реформи по отношение на арменците. На 1 октомври 1895 г. над 2000 от тях се събират в Цариград с искане за изпълнението им. В резултат започват първите кланета, които се пренасят и в цяла Турция, като особено ожесточени са в източната ѝ част.
Арменците дават отпор и се вдигат на въстание
Турските войски обаче рядко атакуват позициите им, а започват да избиват в тила жените и децата. Убийствата продължават до 1897 г. Смята се, че жертвите са над 300 000, а около 6000 намират подслон в България. Втората вълна на геноцида е през 1915 г.
В Стралджа Яворов започва съзнателно да търси приятелството им както на гарата, така и в кръчмата, сяда на техните маси и често ги черпи. Търговците в града обаче не могат да проумеят как така един държавен служител ще пие с бежанците, защото, вярвали те, трябвало да проявява достойнство, като представлява българина и държавната власт.
Продължаваме с разказа на Георги Кьосев: “Един ден те ме повикаха като близък на “началника” на станцията и недвусмислено ми предложиха:
- Кажи му, че не ще търпим повече това му държание с тия пияници чужденци и ще поискаме уволнението му. Той ни излага пред чужденците”.
Кьосев изчаква често меланхоличния Яворов да е в добро настроение и му казва за предупреждението на търговците. Поетът отвръща: “Аз не позволявам на никого да се меси в живота ми. Повече по това не ми говори!”.
Яворов е преместен в Поморие в навечерието на Коледа на 1899 г. Тогава написва и стихотворението “Арменци”. След няколко месеца Кьосев получава в Стралджа книжката на сп. “Мисъл”, в която то е отпечатано. Яворов му е написал и бележка: “Чел си вече стихотворението “Арменци” и сега ще ти стане ясно защо търсех хамалите арменци”.
Спомeните на сестрата на поeта Екатерина допълват тази картина. Когато брат ѝ е на работа в Стралджа, тя е ученичка в Старозагорската гимназия и той ѝ прeвежда половината си заплата, за да се издържа и живее добре. Баща ѝ обаче отсякъл: “Женско чедо няма нужда от учение”. Не след дълго Яворов ѝ изпраща писмо: “Изгубвам човешкия си образ. Дивея! Ще умра от мъка и скука.” Тогава тръгва да опознава арменците.
"Певецът на арменските страдания"
Пейо Яворов е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. Веднъж пред компания, в която са Елин Пелин, Ал. Балабанов, издателят му Атанас Паскалев и Александър Божинов казва, че един от прадядовците му бил бедуин в арабската пустиня. Учи в Пловдивската гимназия, където след среща с Димитър Благоев се увлича по идеите на Българската работническа социалдемократическа партия, които после заменя с тези за Македония. Два пъти се бие с чета за свободата ѝ.
За пръв път негови стихотворения публикува сп. “Мисъл” през 1897 г. През 1913 г. след гостуване в дома на Михаил Тихов и последвал семеен скандал със съпругата му Лора Каравелова тя се самоубива, а Яворов стреля в главата си. И до днес тази смърт буди общественото любопитство с въпроса “Яворов ли е убиецът на Лора?”. Поетът и драматург се самоубива на 29 октомври 1914 г., след като е бил в дома на д-р К. Кръстев.
Признат е за един от най-големите български поети на миналия век. Стихотворението си “Арменци” написва през 1899 г. Те пък го възхваляват като “певец на арменските страдания”.
Арменската рота от 16.10.1912 г. е част от Лозенградската дружина
В сведение от щаба на Македоно-Одринското опълчение от 31 август 1913 г. четем:
“При формирането на Македоно-Одринското опълчение, взето предвид симпатиите на арменците към България, миналото на същите и важността те да се явят във войната със своята отделна част, разреши се формирането на една Арменска рота с арменско национално знаме и с арменци – офицери и войводи. (Заповед по Македоно-Одринското опълчение номер 2, параграф 8 от 3-й октомври 1912 г.) Арменската рота е окончателно сформирана на 8-й октомври 1912 г., а на 16-й същий причислена към XII Лозенградска дружина.
Първоначалният състав на ротата беше: 1 офицер-командир на ротата-подпоручик Гарекин Нъждех, 1 войвода – Антраник Тер Узунян и 229 опълченци. През време на походите в Тракия към ротата се присъединиха още 42 доброволци, с които съставът на ротата възлезе на 273 човека.
В състава на Кърджалийския отряд в първия период на войната с Турция тази рота взе участие в походите София-Самоков-Костенец баня-Пловдив-Търново Сеймен-Хасково-Кърджали-Мастанлъ-Гюмюрджина-Фере-Софлу-Димотика-Узункюпрю-Кешан-Малгара-Родосто и в боевете:
1. При Мастанлъ – на 4 ноември 1912 год.
2. Узун Хамидлер – на 6 ноември 1912 год.
3. Балкан Тореси – на 7 ноември 1912 год.
4.с. Мерхамбъ – на 15 ноември 1912 год.
В състава на цялото опълчение през втория период на войната с Турция взе активно участие в боевете:
1. При завладяването на гр. Мерефте – на 22 януари 1913 год.
2. При завладяването на гр. Шаркьой – 23 януари 1913 г.
3. Отблъсването на десанта при Шаркьой – 26, 27, 28 януари 1913 год., и в походите: Шаркьой-Малгара-Кешан-Ибсала-Фере-Дедеагач-Гюмюрджина-Демир Хисар-Петрич-Струмица-Радовиш-Щип-Кочани-София.
Арменската рота е охранявала брега на Мраморно море от 16-й декември 1912 год. до 20-й януари 1913 и от 29-й януари до 22-й март с. г.”
В това сведение на генералния щаб липсва името на Кристапор Микаелян.
Кой е Кристапор Микаелян и защо го почитат като национален герой?
Роден е в село Горни Акулис, Нахичеванска област, през 1859 г. Завършва университета в Тифлис (Тбилиси) и след това е учител в родния си край и Тифлис. През 80-те години създава кръжоци на руската революционна терористична организация “Народна воля”. През 1890 г. е основател на арменската революционна федерация “Дашнакцутюн”, в която съумява да обедини различните арменски национални движения.
На учредителния ѝ конгрес определя борбата за национална независимост като основната задача на всички социални слоеве на арменското общество. След първите масови кланета на арменци и неуспешния им бунт, през 1898 г. отива в Женева, за да запознае европейското обществено мнение с арменския геноцид. Там се среща със социалиста Жан Жорес, бъдещия министър-председател на Франция през 1906-1909 и 1917-1920 Жорж Клемансо и писателя Анатол Франс. През 1905 г. започва да подготвя покушение срещу султан Абдул Хамид II. Загива на 4 март при изпитание на взривното устройство, с което възнамерявал да убие султана.
Стихотворението “Арменци” за пръв път е преведено на техния език от наследника на богатата арменска фамилия Хиндлиян, чиято къща в Пловдив е паметник на културата. Тя е на търговеца Степан Хиндлиян. Преводът излиза в издаваното в Цариград списание “Ширак”. Стихотворението е послужило като текст за едноименната песен и на композитора Павел Стефанов. Тя е изпълнена за пръв път от хор “Гусла” през 1941 г. От 1967 г. в Ереван има и училище “Пейо Яворов”.
