1,8 млрд. лв. са инвестиции в транспортна свързаност - за жп инфраструктура, нови влакове и екоавтобуси и за метро
3,604 млрд. лв. са отделените инвестиции в Плана за възстановяване и устойчивост за нисковъглеродна икономика. От тях 3,377 млрд. лв. са европейско финансиране и 227,3 млн. лв. национално. В плана за първи път се появяват газопроводи, по които да се пренася и водород, както и пилотни проекти за производството му. Такива цели няма дори в проекта за нова енергийна стратегия.
Основните реформи в плана, които се отнасят за енергетиката, са създаването на национален фонд за декарбонизация и разработване на дефиниция на “енергийна бедност” за домакинствата.
Фондът тепърва ще се структурира, но идеята е
да предлага продукти,
съчетаващи безвъзмездна
помощ и финансови
инструменти, като се
привличат банки
Не става ясно откъде ще е безвъзмездното финансиране, но целта е подпомагане на крайни клиенти за енергийноефективни мерки и за възобновяеми източници.
Колкото до дефинирането на “енергийна бедност”, това е задача от 2016 г. и е условие за либерализацията на пазара на електроенергия, която и до днес не е изпълнена. За нея отговаряха социалното и енергийното министерство. Странно е, че се появява като реформа в Плана за възстановяване. Той прехвърля ангажимента на работна група с представители от Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за устойчиво енергийно развитие, социалното ведомство е извадено от задачата.
В какво са инвестициите?
Големите пари - 2,165 млрд. лв., са за енергийна ефективност в сградния фонд, при 3 млрд. в първия вариант. От тях 1,427 млрд. лв. са насочени за обновяване на жилища, първоначално бяха 1,728 млрд. лв., но парите са орязани с близо 300 млн. лв. Това е нещо като продължение на националната програма за саниране. Ще се изгражда и нарочна информационна система с база данни за наблюдение и отчитане на процеса на обновяване на жилищните сгради. Все още не е решено дали ще се изисква от хората да участват със свои пари в обновяването на блока си. Но при националната програма, за която бяха отделени 2 млрд. лв. от бюджета, такова изискване липсваше.
354,4 млн. лв. са отделени за обновяване на държавни и общински сгради и 282,2 млн. лв. за енергийна ефективност в сгради в сферата на производството, търговията и услугите.
Нов елемент в редактирания план са 33,3 млн. лв. за енергийна ефективност в еднофамилни сграда, които не са топлофицирани или газифицирани, като 20 млн. лв. са грант от Механизма за устойчивост и развитие.
Първата мярка е
подмяна на отоплителните
уреди с термопомпи
с висок клас на ефективност. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство е 50% от стойността на термопомпата, но не повече от 1050 лв., а за домакинство, което получава енергийни помощи - 100% от стойността на термопомпата, но не повече от 2100 лв.
Изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване е втората мярка за подпомагане. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на домакинство е 50% от стойността на системата, но не повече от 1250 лв., а за домакинство, което получава енергийни помощи - 100% от стойността на системата, но не повече от 2500 лв.
Третата мярка е изграждане на фотоволтаични системи до 3 киловата. Максималният размер на безвъзмездното финансиране е 50% от стойността на системата, но не повече от 4000 лв., а за домакинство, което получава енергийни помощи - 100% от стойността на системата, но не повече от 8000 лв. Периодът на изпълнение е 2021-2024 г.
За първи път в планове и програми се предвиждат грантове за еднофамилни къщи.
Чисто нов вид инвестиция са 477,2 млн. лв., заделени
за изграждане на
инфраструктура за пренос на
водород и нисковъглеродни
газообразни горива
за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България. С парите ще се изградят 125 км нови газопроводи, подходящи за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива, за захранване на ТЕЦ “Марица-изток 2”, “КонтурГлобал Марица-изток 3”, “Ей И Ес - 3С Марица-изток 1” и други потребители в маришкия въглищен басейн. Предвижда се и захранване на ТЕЦ “Бобов дол” и други потребители в региона, като газопроводите до тях са около 50 км. Новите тръби ще бъдат свързани с газопреносна мрежа на “Булгартрансгаз” и с IGB (интерконектор Гърция - България). За първи път се обявява инвестиция, която предвижда захранване с газ (на първо време) на Маришкия басейн, което е и намек за замяна на въглищата в трите централи с друго гориво.
И втора иновационна инвестиция е предвидена в плана за енергетиката - 78,2 млн. лв. (39,1 млн. лв. за сметка на инструмента за възстановяване и устойчивост) за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. Водородните технологии още не са развити и комерсиализирани, затова проектите ще бъдат насочени към сътрудничество между науката и индустрията. Разчита се те да позволят въвеждането на зелен водород и биогаз с приложение в индустриални производства, както и бъдещото им използване в транспорта и за производство на електрическа и топлинна енергия.
511 млн. лв. се вливат за дигитална трансформация на системите на Електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна икономика, 467 млн. от тях са грант. Сериозната сума, заделена за системния оператор, е заради нестабилността на възобновяемите източници - фотоволтаици и вятърни централи, и изискванията за гъвкавост на управлението на мрежите.
Традиционно европари отиват за обновяване на външното осветление - 352,3 млн. лв. Условието за проектите е 50% грант и 50% безлихвени кредити от бъдещия национален фонд за декарбонизация. В първия вариант на плана този проект беше към програмата за енергийната ефективност в сградния фонд, а сумата - 452,3 млн. лв. В новия е свита със 100 млн. лв.
Парите за транспортните
проекти:
Транспортна свързаност е елемент от стълба “Свързана България”, който е с бюджет 3,7 млрд. лв. Най-големият сектор за финансиране в него е транспортът - 1,806 млрд. лв., от които 1,309 млрд. лв. са пари от ЕК, а 498,3 млн. лв. са национално финансиране.
Една част от грантовете са насочени към остарелия жп транспорт у нас. За цифровизация му са предвидени 267,7 млн. лв., инвестицията е важна, защото е за модернизация на системите за безопасност и за енергийна ефективност по TEN-T мрежата (трансевропейската транспортна мрежа на наша територия).
Предвижда се дори изграждане
на соларни панели на гарите за
собствено производство на ток
Сумата не е променена от първия вариант. 273,2 млн. ще се инвестират в модернизация на тягови подстанции по TEN-T мрежата и изграждане на система за телеуправление и телесигнализация. Всичко това са стъпки към сигурни и модерни жп линии. Не е избягано и от традицията да се обновяват гари, за това са заделени 78,8 млн. лв., като в тази сума се предвижда и изграждане на интермодален терминал в Горна Оряховица. Парите са намалени повече от двойно, били са 188 млн. лв.
За първи път е предвидено с европейски пари да се купуват нови влакове. Досега грантове от ЕК са отивали само за мотриси за метрото. В плана са отделени 312 млн. лв. за купуване на енергийно ефективен и комфортен подвижен състав. В първия вариант сумата е 320 млн.
Изненадата е вкарването в плана на огромната сума от 762,9 млн. лв. за участъци от третата линия на метрото. Не за първи път участъци от него влизат ненадейно за европейско финансиране. Преди няколко години участъци от метрополитена влязоха в ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура” и тихомълком изместиха модернизацията на жп линията Русе - Варна, която е от времето на барон Хирш. Тази нова инициатива явно е направила впечатление, тъй като еврокомисарката Елиза Ферейра преди дни намекна, че освен метрото има и друг вид транспорт. В частта за транспортна свързаност на плана няма реконструкция на жп линии, което явно прави впечатление.
100 млн. лв. се появиха във втория вариант за градска мобилност. Записано е, че са допустими пилотни проекти за доставка на нови екоавтобуси за градски и междуградски транспорт, зарядни станции, интелигентни системи.
В редактирания план са предвидени и 12 млн. лв. за ново управление на безопасността на движението по пътищата, които ще се администрират от Държавната агенция за безопасност на движението.
