Кулинарната мода е повлияна от нуждата да сме слаби и с добър имунитет
Бетина Камполучи Борди се захваща с готвене, когато научава, че страда от поликистозни яйчници и ендометриоза, заради които вероятно никога няма да има деца. Започва страстно да чете литература за ползата от безглутеново и вегетарианско хранене и разработва свои рецепти по въпроса, за да се опита да живее по-здравословно. Седем месеца по-късно разбира, че е бременна, а след като ражда своята дъщеря, решава да превърне новата си кулинарна страст в професионално занимание.
Създава свой сайт и канал в ютюб за готвене и с изненада установява, че за кратко време “Кухнята на Бетина” става много разпознаваема и търсена марка. Това ѝ дава увереност и да издаде и книгите “Щастлива храна” и “7-дневно веган предизвикателство”, които я нареждат сред майстор-готвачите със собствен почерк.
Така че не е изненадващо, че точно Бетина Камполучи напоследък е чест гост в британските медии, когато става въпрос за прогнози в храненето през 2021 г. За тези от вас, които жонглират с много задачи и обикновено готвят максимум 10 неща, любими на децата, вероятно определянето на хранителен тренд звучи малко префърцунено. Но повярвайте, не е така. Правилното ядене, особено по време на пандемия, е изключително важно, а и редица проучвания показват, че коронавирусът е накарал много хора да преосмислят диетите си и да заложат на повече плодове и зеленчуци и по-малко месо.
Търсенето на вегетариански храни се е увеличило с 23% по време на пандемията, казва Анна Даниел от Британската диетична асоциация. Това, от една страна, се обяснява с предупрежденията, че пълните хора са по-податливи на вируса, а принудителното затваряне в съчетание с калорична храна води до бързо качване на килограми. Освен това, оставайки си вкъщи, много се запалиха да си готвят здравословни храни. Даже се появи вълна в социалните мрежи от снимки и информации кой какво е постигнал в кухнята по време на заключването. И ако през миналата година кулинарният тренд бяха печивата, и по-специално домашният хлаб с жива закваска, то сега нещата, изглежда, продължават още по-сериозно към начина на хранене на нашите баби и дядовци, а именно чрез консервиране на плодове и зеленчуци.
Според Клеър Фини, която пише по кулинарни въпроси за “Индипендънт”, се наблюдава интерес към източноевропейската кухня, което вероятно ще доведе до популяризирани на ястия, основаващи се на картофи и кисело зеле, към които през последните години в западните държави имаше предразсъдъци.
Пред изданието Бетина Камполучи разказва, че забелязва сред своите последователи подчертан интерес към български и грузински рецепти. На особено внимание се радвала боб чорба с мащерка, магданоз и мента, която научила от своята майка и баба. “Те са от България и винаги свързвам готвенето на боб с топлата семейна атмосфера на Бъдни вечер, а и съчетан с парче хляб, е фантастична храна с достатъчно количество протеини”, пише в блога си Бетина. Тя смята, че всички трябва да се храним със сезонни растения на местно ниво и с възможно най-малко отпадъци от тях. Да се придържаме към лесни рецепти, които изпълняваме за всяко ядене. Научила е този урок още като дете, докато е расла в Танзания. Майка ѝ е с датско-български корени, а баща ѝ е норвежец. Самата Бетина е живяла на много места по света, преди да се установи в Лондон. Винаги обаче в дома ѝ са се консервирали зеленчуци и са се варели конфитюри. Причината е, че ферментиралите храни са полезни за червата и имунната система, а домашните сладка са добро средство за снабдяване с въглехидрати.
Няколко проучвания през последните месеци даже още повече заостриха вниманието към ползите от яденето на кисело зеле и други ферментирали плодове и зеленчуци, като достигнаха до извода, че в страни, където те са основна част от националната кухня, смъртността от COVID-19 е по-малка. Учени от университета в Монпелие например изследваха как хората в Европа и в Южна Корея са преживели заразяването. Според тях по-малкото починали в азиатската държава вероятно се дължи на голямата консумация на кисело зеле в нея, което намалява нивата на протеин в организма, помагащ на вируса да навлиза в белите дробове. Освен това ферментиралите храни са богати на пробиотични бактерии, което подобрява здравето на червата и имунния отговор на организма.
Едно от основните ястия в корейската кухня е кимчи, което представлява ферментирали зеленчуци и много прилича на нашето кисело зеле. Бетина Камполучи твърди, че въобще не е трудно да се направи. Необходими са един по-голям буркан, половинка зелено и четвъртинка червено, един морков и една червена чушка, които се нарязват на ситно. Приготвя се ароматизираща паста от една червена чушка, супена лъжица джинджифил, две скилидки чесън, една люта чушка и стрък зелен лук, които се пасират. Първо зелето се мачка с една супена лъжица сол, за да пусне сок, който ще се използва като саламура за ферментацията на кимчи. След това се обърква с пастата, нарязаните чушка и морков и започва да се слага в буркана, като хубаво се притиска, така че зелевият сок да излезе отгоре. Затваря се съдът и се оставя на стайна температура два-три дни, за да ферментира. През това време отваряйте за няколко минути по веднъж на ден. По-нататъшното му съхранение става в хладилник. Колкото по-дълго кимчи седи и ферментира, толкова по-вкусно става, но може да се яде и след третия ден от приготвянето му.
