Пандемията опустошава мечтата на много хора да имат дете
Бланш Жиро е сред хилядите жени, които навършват 40 г. сами, носейки в себе си голямата болка, че не са успели да станат майки. Имала е няколко дълготрайни връзки, дори 4-годишен брак, но нито едно от тези отношения не довежда до дете, въпреки че тя винаги го е искала. Страхът, че ще остане сама и без поколения, започва, когато на 35 г. се развежда. По-късно среща мъж мечта, но той категорично е против появата на бебе и се разделят.
Това кара Бланш сериозно да преосмисли плановете си за майчинство. Наясно е, че с напредване на възрастта шансовете намаляват. Затова на 37 г. замразява свои яйцеклетки в лондонска репродуктивна клиника. Първата година плаща 300 паунда просто да ги съхраняват, защото не се решава да забременее със сперма от непознат. “Изборът на донор не беше лесен. Когато се влюбите и имате бебе, не се притеснявате от факта, че бабата на партньора ви е с деменция. Но когато търсите донор на сперма, със сигурност го правите”, пише Бланш в “Дейли мейл”.
Тръгвайки по трънливия път на своето майчинство, тя решава да записва на аудио всички неща, които ѝ се случват. По този начин се надява да помогне на други жени, попаднали в идентична ситуация. Причината е, че винаги е обичала да прави интервюта и документалистика и макар през последните години да се е посветила на учителската професия, вярва в силата на автентичните разкази и лични истории.
“Дни наред преглеждах профили в сайтове на банки за сперма, разглеждах и сравнявах всеки детайл. В крайна сметка избрах мъжа, към когото се чувствах най-привлечена. Подобно на мен той пееше в хор, идваше от академични среди и имаше впечатляваща поредица от постижения. Но най-хубавото бе, че беше написал прекрасно писмо до бъдещите си деца, в което изразяваше готовност да говори и слуша, ако те пожелаят да осъществят контакт с него”, разказва Бланш. Тя плаща 639 евро, за да получи сперма от него, и още 295 евро, за да я доставят от Европа до Лондон.
Когато пратката пристига, размразяват половината от нейните 16 съхранени яйцеклетки и ги оплождат. Успяват да създадат 5 ембриона, но само един от тях се развива добре, за да бъде имплантиран в нея. Направен след две седмици тест показва, че е бременна, но след още четири лекарите откриват, че плодът не се развива и трябва да бъде абортиран. “Избрах да бъда под упойка, защото не исках да съм будна, докато губя първия си шанс за дете. Когато се събудих, бях луда от мъка. Толкова луда, че се свързах с бившето си гадже, надявайки се, че може да е променил мнението си за създаване на деца и да ме спаси от тази ужасна ситуация”, разказва Бланш. Надеждите ѝ обаче не се оправдават и след година се връща отново сама в клиниката за втори инвитро опит. Този път той се оказва успешен и около Коледа през 2019 г. тя научава, че е бременна. Има планирана ски ваканция през февруари във Франция с приятели, която първоначално решава да откаже, но те я убеждават, че чистият планински въздух ще е здравословен за плода.
Така една вечер се оказва със своята компания на вечеря, която се бави, защото чакат нов човек да се присъедини към групата. “Бях уморена, мрънкаща и копнеех да си легна. Затова щом той се появи, хапнах и бързо се извиних, че отивам да си легна”, спомня си Жиро. Докато затваря вратата, чува зад гърба си домакинът да казва: “Казва се Бланш и е бременна в 12-а седмица”, което ужасно я разгневява, тъй като нейната тайна е разкрита пред напълно непознат човек.
Hа следващата сутрин обаче точно той остава с нея в хижата с обяснението, че не му се карат ски. Първоначално тя е леко резервирана към неговата компания, тъй като предполага, че 63-годишният Антъни вече е запознат с положението ѝ. “Фактът, че раждам дете сама чрез донор на сперма, не беше нещо, за което се чувствах готова да говоря. Да си самотен и бездетен на 42 години за мен беше източник на голям срам”, признава тя.
Тъй като останалата част от компанията е по пистите, обаче приема да се разхождат заедно. Когато спират за обяд, Антъни уж случайно я пита дали иска да има деца, на което тя светкавично отговаря: “Знам, че знаете”. Изчервен, той започва да обяснява, че смята решението ѝ за истинско геройство, на което Бланш му отговаря, че не се чувства въобще героично, защото ѝ е лошо.
Bпродължение на 5-те дни, през които са заедно, Антъни успява да успокои нейния гняв. Разказва ѝ, че има четири пораснали деца, че съпругата му е починала внезапно преди 9 г. и той е останал сам в голямата семейна къща със 7 спални, чудейки се как да продължи живота си. Когато я изпраща на летището, си обещават да поддържат връзка в Англия, което се и случва. Говорят си дълго по телефона, обменят мнения за прочетени книги и дори си гостуват. Усещат привличане един към друг, но не бързат до момента, в който започва пандемията и те са изправени пред избор или да се съберат като двойка, или да се разделят за неизвестно колко дълго време.
“Трябваше спешно да взема решение кой ще бъде човекът, с когото ще се самоизолирам в очакване на бебето – майка ми, Антъни или дула. Когато той каза, че е готов на това, бях толкова облекчена. Знаех, че е прочел десетки страници информация за леко раждане и правеше всичко възможно да бъда спокойна”, обяснява Бланш. Щом моментът настъпва през август, двамата отиват заедно в болницата. Раждането продължава с часове, като Антъни е до Бланш, за да я насърчава да напъва. Тя е толкова изтощена, че когато малката Отили се появява на бял свят, дори няма сили да я прегърне, но бързо се съвзема и го прави, след което някак естесвено бебето се оказва в ръцете на Антъни. Той продължава да бъде съпричастен към отлеждането на детето и след прибирането им вкъщи. Седи полузаспал по време на нощните хранения, за да прави компания на Бланш. Сменя памперси, къпе и пее приспивни песнички. “Разбира се, аз съм напълно наясно, че той не е неин баща, както и той. Уча Отили, че това е Антъни, а той я нарича бебето на моята приятелка. Понякога това ми се струва някак неестествено. Все още не можем да знаем какво е бъдещето за нас тримата, но това, в което съм сигурна, е, че никога не съм си представяла, че това може да се случи”, споделя Жиро.
Тя разказва тяхната история в подкаст “Чудо на чудесата”, който се появява в навечерието на Коледа и бързо става изключително популярен. Причината е, че пандемията е попречила на много хора с трудности да заченат дете по естествен път да се възползват от възможностите на репродуктивната медицина.
В София раждат най-късно, а в Сливен най-рано
Жените в София най-късно стават майки, показват данни на Националния статистически институт. Средната възраст за поява на първо дете в столицата е 30 години и 4 месеца, докато общата за страната е 27 г. и 3 месеца.
Отлагането на майчинството за по-късен етап в живота е проблем за почти всички големи градове по света през последните години и се обяснява с повечето възможности за правене на кариера от жените. Нашата страна не прави изключение от тази тенденция. Освен в София късно раждат и във Варна. В морския град средната възраст за поява на първо дете е 29 г., а за второ – 30 г. и 6 месеца.
На другия полюс е Сливен, където жените стават майки на около 24 г., а в околните села даже на около 20 години.
Общо за страната средната възраст за първо раждане сред селското население е 24 г. и 3 месеца, или с близо четири години по-малко от тази за живеещите в градове.
