За какво и колко точно е похарчил българинът по време на едногодишната пандемия, ще е ясно след още 8 месеца, когато излязат окончателните данни на националната статистика за 2020 година.
Ясно е едно - сънародниците ни в първите месеци с COVID са се презапасили с храни, а после са решили да подредят живота си вкъщи. Затова и са купували два пъти по-скъпи лаптопи, дребни кухенски уреди - скари, тостери, кафеварки. Но и са отделили повече средства за отлагани ремонти и нови мебели.
Спорът между БНБ и НСИ действително ли в пандемичната 2020 г. българинът е повишил потреблението си с 2% в сравнение с 2019 г. чака окончателните данни за икономиката на 2020 г.
Засега е ясно само, че приходите от ДДС в бюджета паднаха с 12,9% на годишна база през второто тримесечие на 2020 г., когато противоепидемичните мерки бяха най-стриктни. Но през третото имат ръст от 9,1% в сравнение със същия период на предходната година. Т.е. определено има раздвижване, защото ДДС облага крайното потребление. Въпросът е обаче
какви стоки
е купувал
българинът
повече по
време на
пандемията
и какви – по-малко?
На първо място пандемията промени коренно навиците за пазаруване, при това в течение на годината имаше няколко периода, в които потреблението се променяше рязко.
Например в самото начало на извънредното положение през март чак до първата седмица на април има около 10-процентен ръст на потреблението на храни и нехранителни стоки, защото хората масово се презапасяваха. Това бе последвано обаче през април и май от съществен спад, който в някои търговски вериги е бил 10 на сто, но в други е стигнал до 50%, т.е. средно е бил около 16% в сравнение с година по-рано.
За съжаление, продажбите на хранителни стоки
не успяха да
се възстановят
до предишните
си равнища
чак до края на 2020 г. През октомври и ноември техният спад продължи да бъде 10-процентен в сравнение със съответните месеци на 2019 г. и, изглежда, дори коледно-новогодишното пазаруване не е успяло да възстанови напълно оборотите на тези търговци до нивата от предходната година.
От анкета на Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги, става ясно, че спадът не важи за абсолютно всички стоки. Изключение от тенденцията поне във веригите има за основни храни като хляб, прясно и кисело мляко, варива, консерви, а също така и за хигиенни материали и продукти на промоция.
Любопитното е, че в условията на пандемия
консумацията
на месо е
спаднала с
3% за периода
от януари до
септември
2020 г.
в сравнение със същите месеци на 2019 г. според данни на Световната организация по прехрана и земеделие, които важат за целия свят.
Според Асоциацията на месопреработвателите в България консумацията на месо и месни продукти у нас е спаднала с 10% през 2020 г., като едва към края на годината този спад е понамалял малко.
Според председателя на браншовата организация Атанас Урджанов обяснението е в затварянето на заведенията, които все пак не работеха в продължение на около 3 месеца през 2020 г., а голяма част от хората си поръчват месо, когато излизат на ресторант.
Другото обяснение е, че работата вкъщи елиминира изразходването на много енергия и естествено хората нямат нужда от много калории, затова са понамалили месото.
Само че според данните на НСИ у нас консумацията на месо се задържа на същото равнище като през 2019 г. -
средно по
8,5 кг на човек
на тримесечие
Тоест обяснението е, че по-скоро консумацията на продукцията на родните производители е отстъпила място на вносни продукти в кризата.
Същото може да се каже и за млякото и млечните продукти. Преди седмица шефът на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров заяви, че
потреблението
на млечни
продукти в
пандемията е
намаляло с 20%,
а при някои производители и с 30%. При това те не могат да спрат да изкупуват същите количества мляко както преди и в момента мандрите им са препълнени.
Данните на НСИ обаче показват спад само в консумацията на сирене, и то незначителен – от 3,2 кг на човек на тримесечие през 2019 г. на 3 кг, т.е. с 200 грама. Консумацията на прясно мляко през 2020 г. дори се увеличава от 4,1 на 4,4 литра на човек, а на кисело – от 7,6 на 7,7 кг. Но тъй като това е консумация, а Зоров има предвид родното производство, най-вероятно производителите не могат да реализират продукцията си на родния пазар, защото
българският
потребител
посяга
по-често към
вносни млечни
продукти
При консумацията на плодове, зеленчуци и други храни освен месните и млечните няма съществени изменения в сравнение с 2019 г. поне според НСИ. Все още не са известни данните за последното тримесечие на 2020 г., но до края на септември консумацията на плодове е намаляла с почти 1 кг на човек – от 19,4 на 18,7 кг на тримесечие, също и на зеленчуци – от 27,1 на 25,7 кг на човек. В потреблението на варива и яйца например промяна няма.
Консумацията на хляб намалява с 1 кг на човек на тримесечие, но това едва ли има връзка с пандемията, защото тази тенденция съществува поне от 15-20 години насам. Хлябът просто е заменен с редица други тестени изделия, а и като цяло намалява заради стремежа към по-здравословно хранене.
При нехранителните стоки обаче пандемията определено е променила много неща. Здравето застана на преден план и
разходите на
българина за
лекарства и
хигиенни
продукти
нараснаха
Дългият престой вкъщи накара много хора да погледнат с други очи на домовете си и мнозина направиха през 2020 г. дълго планирани и отлагани ремонти, затова и разходите за мебели и обзавеждане чувствително са нараснали.
Чувствително разместване се наблюдава при стоките, които обикновено се купуват от веригите за битова техника, включително и при тези на изплащане.
През 2020 г. има рязък спад на продажбите на стоки и уреди за прекарване на свободното време навън, но за сметка на това имаше рязък скок на продажбите на лаптопи, компютърни игри, телевизори и малки домакински уреди.
“Фотоапарати, видеокамери, GPS устройства – всичко, което може да си представите, че се използва навън,
е с 60-70%
спад на
продажбите
За сметка на това обаче имаме трикратен ръст на продажбите на лаптопи и на компютърни аксесоари и малко по-нисък - на игровите конзоли и на малките домакински уреди”, каза пред “24 часа” съсобственикът на “Технополис” Божидар Колев. Последното по всяка вероятност е свързано с по-дългия престой у дома и неизбежното увеличаване на времето, което човек отделя за приготвяне на храна.
По отношение на лаптопите любопитно е, че те са се
качили от шесто
на четвърто
място в
класацията
на стоките,
купувани
най-много
на изплащане
през 2020 г., изготвяна от “БНП Париба Лични финанси”, които държат 30% от пазара на финансиране на покупки на лизинг.
При това ако средната им цена през 2019 г. е била 400-550 лв., през 2020 г. е вече 900-950 лв., т.е. двойно по-висока.
Според същата класация силно е нараснала и средната цена на купуваните смартфони и телевизори. Телевизионните приемници драстично поевтиняха през последното десетилетие и очевидно българинът вече купува предимно смарт-приемници, които са с вграден браузър и интернет връзка, при това с възможно най-големи екрани.
От друга страна, продажбите на веригите за техника и на стоки от типа “Направи си сам” не са пострадали като цяло силно от пандемията, тъй като техните обекти още преди години излязоха от моловете и на практика повечето им магазини са в самостоятелни сгради и не бяха затваряни през 2020 г.
Данните на статистиката също потвърждават, че в пандемията има ръст на продажбите на такива стоки – потреблението на стоки за обзавеждане и поддържане на дома
се е повишило
с 10,2% на
годишна база
през второто
тримесечие и
с 9,7% през
третото
В това число влизат също разходите за мебели и почистващи препарати и уреди. Дори като дял от общото потребление
тези стоки вече
заемат с
една десета
от процента
повече,
отколкото през 2019 г.
Ако има нещо, което българинът почти е забравил да купува през 2020 г., то това определено са облеклата и обувките. Почти през цялата година техните продажби бяха с около 70-80% надолу в сравнение с 2019 г. и не успяха да се възстановят дори по времето, когато моловете бяха отворени през лятото. Но това не е нещо типично българско – същия спад има в целия ЕС, а твърде вероятно и в целия свят.
През 2020 г. българинът харчи повече за хладилника Увеличават се и парите за плащане на сметки
През 2020 г. делът на разходите за храна на българина за първи път от десетилетие насам се вдигна за сметка на други, показват изследванията на домакинските бюджети, провеждани от НСИ. Този дял дълго време беше около и дори под 30%, но в пандемията се е увеличил, по-чувствително през второто тримесечие.
През януари, февруари и март от всичките си разходи българинът вече е давал 31% за храна и безалкохолни напитки, през второто тримесечие този дял е нараснал на 32,7%, а през третото е намалял на 30,1%. Като абсолютна сума обаче едва ли има някакви изменения, тъй като по-високият дял за разходи за храна става на фона на свиване на общите разходи с 1,3% в сравнение с второто тримесечие на предишната година.
През третото тримесечие делът на разходите за жилището, които обикновено са около 15% от всички, вече са станали 17,8%, като в тези разходи влизат не само мебелите, обзавеждането, чистенето, но и наемите, токът, парното и другите режийни разноски. През третото тримесечие средният разход на член на домакинство е бил най-висок - 1570 лв., но все пак е по-малък с 0,8% от съответното тримесечие на 2019 г.
Разходите за транспорт и съобщения са почти неизменни през 2020 г. - 11,6% през първото тримесечие, 10,9% през второто и 11,3% през третото. Лекото намаление през периода април-юни по всяка вероятност се дължи на по-продължителния престой вкъщи, което намали транспортните разходи.
Независимо от отлагането на много плащания разходите за данъци и осигуровки през 2020 г. вече трайно са над 13-14% от всички разходи, при положение че години наред за това перо сме отделяли не повече от десетина процента. те са били съответно 14,7, 15,1 и 13,6 процента от всички разходи през първото, второто и третото тримесечие на 2020 г.
