В момента държавата е в режим на автопилот. Но проблемът с автопилота е, че той може да поддържа курса, но не може да избегне бурята. А бурята вече е тук. Аз съм макроикономист и от 15 г. се занимавам с държавните финанси. Такова безхаберие не съм виждал.
Живеем в абсурда на очакването на “удължителния закон на удължителния закон” за бюджета за 2025 г., а вече сме март 2026 г. И няма изгледи скоро да има редовен бюджет. Това не е бюджетна политика, а счетоводен агностицизъм. Липсата на нов бюджет 2026 не е просто технически пропуск, а абдикация от отговорност. Когато нямаш бюджет, ти нямаш приоритети. Когато нямаш приоритети, ти нямаш държава. Ние не инвестираме в растеж, ние просто “кърпим” статуквото, докато светът ни изпреварва със скоростта на светлината. Или със скоростта на ракета “Томахоук”.
Докато политическият елит се е вторачил в собственото си оцеляване, кризата в Близкия изток вече не е далечен конфликт. Тя е икономически шок, който чука на вратата ни под формата на инфлация на предлагането. Без редовен кабинет и ясна стратегия ние сме просто зрители на собственото си обедняване. Когато държавата отсъства, спекулата процъфтява.
Липсата на работещи регулатори и политическа воля превърна българския пазар в “диво поле”. Науката е категорична - пазарната икономика без контрол се превръща в икономика на грабежа.
Не си мислете, че да проявяваш политически инат по тези теми, е проява на някакъв характер. Напротив, това е дефицит на държавническо мислене. В книгата си “Анатомия на човешката деструктивност” Ерих Фром говори за некрофилията в политиката. Това е стремежът да се контролира и замразява животът, вместо да се създават условия за неговото развитие. Нашите политици правят това - замразяват държавата в едно безвремие, което ни струва милиарди от пропуснати ползи и социално напрежение, което рано или късно ще ескалира.
Искам редовно правителство, бюджет, който гарантира доходите и макроикономическата стабилност, реална битка с инфлацията и надценките, а не просто приказки пред камерите. Държавата не е територия, тя е воля за общо бъдеще. Имаме ли още такава воля, или просто чакаме горивото на автопилота да свърши?
(От фейсбук)
