За част от бизнеса турбуленциите продължиха едва няколко месеца
Много бизнеси през 2020 г. пострадаха от кризата, която породи пандемията, но има и такива, които се възползваха от нея. А трети преживяха турбуленции – свиха се драстично в началото, но успяха да изплуват още преди края на годината и преди на здравните аспекти на кризата да е сложен край.
Финансовият и реалният сектор обикновено усещат по различен начин подобни периоди, но през 2020 г. банките и застрахователите също не бяха пощадени. От началото на годината до края на третото тримесечие банките в България например имат 702 млн. лв. печалба, но за същия период на миналата година тя бе 1,270 млрд. лв., т.е. спадът е почти 45%. Това се дължи на по-големите разходи за обезценки, които нарастват почти двойно в сравнение с миналогодишните.
Но и другите им приходоизточници намаляват – доходите от лихви, от такси и комисиони, макар и с по-малко от 10% на годишна база. А специално таксите на банките през 2020 г. поскъпнаха с около 25% в сравнение със същия период на миналата година и ако нещата продължават по този начин, през 2021 г. финансовите институции по всяка вероятност ще продължат да ги вдигат.
За застрахователите 2019 г. беше най-добрата от световната финансова криза насам, но случилото се през 2020 г. заличава постигнатото. Те също имат положителен финансов резултат като цяло – 244 млн. лв. премиен приход от общото застраховане до края на третото тримесечие. Все пак спадът в сравнение с миналата година е около 1,5%. През второто тримесечие и за полугодието този спад беше малко по-голям – около 3%. Ако обаче сривът в продажбите на автомобили продължи още дълго време и се стигне до обезценка на активите, в които застрахователите инвестират – акции, имоти, облигации,
2021 г. може да
е доста по-трудна
за тях от 2020-а
В реалния сектор на икономиката въздействието на кризата зависи от много причини. Промишлеността и добивната индустрия например реагираха по различен начин и време от развитието на пандемията, тъй като оборотите им не са пряко свързани с ограниченията, които налагат социалната дистанция, работата от вкъщи и затварянето на обществени места.
Например аутомотив индустрията е доста важна за България, тъй като нейните обороти съставляват около 11% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя бе обаче една от първите, които претърпяха голям срив, тъй като при обявяването на извънредното положение през март продажбите на нови коли буквално секнаха. Вследствие на това големите световни производители масово отказаха поръчки за части и у нас се стигна дори до временното затваряне на цели заводи.
През април производителите на авточасти у нас записаха 70% спад на оборотите в сравнение с април 2019 г., а през май – 27%.
От юни насам
оборотите на тези
производители
се вдигат
с по 20% над миналогодишните. Обяснението е в променената логистика на доставките и факта, че след затварянето на границите през март вече много повече световни производители на коли предпочитат по-близки дестинации за доставка на частите, вместо да ги купуват от Далечния изток. От лятото насам автомобилната индустрия у нас е на практика най-силно набиращата работна ръка и по всяка вероятност, когато излязат годишните данни, ще се окаже, че на годишна база има съвсем лек спад или дори никакъв.
Естествено, добивната индустрия последва автомобилната с известно закъснение. През първото тримесечие на 2020 г. все още имаше ръст на годишна база в производството на стомана у нас, но през второто тримесечие вече бе отбелязан 45-процентен спад, при това на база на не особено добрата 2019 г. В края на третото тримесечие на 2020 г. спадът вече достигна 83,1%.
Прогнозите са 2021 г. да бъде още по-тежка, тъй като в края на първото полугодие изтичат защитните мерки, които ЕК прие в края на 2018 г. за европейските производители на стомана. Тогава САЩ наложиха защитни мита и други мерки за вноса на стомана от Китай, вследствие на което огромни количества от Далечния изток се изсипаха на европейския пазар на дъмпингови цени. Сега ситуацията е още по-тежка, тъй като в разгара на пандемията в ЕС бяха закрити 22 млн. тона мощности и бяха съкратени общо 80 хиляди работни места в стоманодобива.
В цветната металургия нещата са доста по-добри. Там
производството
почти не бе
засегнато
и за периода януари – септември на 2020 г. има съвсем лек спад от половин процент в сравнение със същите девет месеца на 2019 г. България на практика продължава и през 2020 г. да е седмият в ЕС производител на цветни метали, а в производството на мед, цинк и олово трайно държи 12-15% от цялото европейско производство. То съставлява и 15% от българския износ. Предизвикателствата пред цветната металургия са по-скоро дългосрочни и са свързани със Зелената сделка и защитата от внос от трети страни.
Най-зле кризата се отразява обаче на индустриите, свързани със свободното време – туризъм, транспорт, културни и спортни дейности, както и на всичко, което е пряко или косвено свързано с тях.
Въздушният транспорт в България например през второто тримесечие бе намалил работата си с 64,1%, сравнено със същото тримесечие на миналата година. Този срив се дължи изключително на спрените пътувания и през третото тримесечие. Въздушните превози донякъде се възстановиха и отбелязаха ръст от 24,9%, но като цяло дейността им през 2020 г. бележи спад.
Дейността на туроператорските фирми и туристическите агенции буквално се е сринала през второто тримесечие - спадът е 94,6% на годишна база. И през първото тримесечие е имало голям спад - 25,6%. Той най-вероятно се дължи на това, че още в самото начало на пандемията хората започнаха да анулират планираните и дори платени вече почивки и екскурзии и да искат обратно парите си. През третото тримесечие спадът на годишна база е 70,3%.
Производството на филми и тв предавания, звукозаписи, радио- и телевизионна дейност, издателска дейност също търпят низходящо развитие почти от началото на пандемията. Радио- и тв дейностите например намаляха със 17,6% на годишна база, издателската дейност - с 18,9%, а
производството
на филми и тв
предавания
– с 52 на сто,
като най-вероятно тези или подобни цифри ще се запазят за цялата година. Рекламата и маркетинговите дейности намаляват оборотите си доста осезаемо през второто тримесечие - с 30,4% на годишна база. През третото тримесечие спадът е вече само 11,2% в сравнение с година назад.
Макар и с доста по-малко намаляват оборотите на цяла поредица от професионални услуги, предназначени за фирми или физически лица - юридическите услуги, счетоводните, данъчните консултации, архитектурните и инженерните услуги, консултациите в сферата на човешките ресурси и т.н. Само че техните обороти намаляват в рамките на почти същите проценти, с които са нараснали през 2019 г.
Има, разбира се, дейности, които се възползваха – волно или неволно, от ситуацията и през цялата 2020 г. отбелязват ръст. Дали това е довело до увеличение и на приходите, ще се разбере догодина, но поне засега пощенските и куриерските услуги не усещат никаква криза. През първото тримесечие ръстът на техните обороти спрямо първото тримесечие на 2019 г. бе 12,5%, през второто – 21,6%, а през третото – 19,4%.
В IT и в далекосъобщенията положението е същото и дори още по-добро. Телекомуникационните оператори
могат да се
похвалят с
непрестанно
увеличаващ
се ръст на
оборотите
– 6,8, 11,8 и 19,7% съответно за първото, второто и третото тримесечие. В IT сектора най-голям ръст на годишна база има през второто тримесечие, но така или иначе и в тази индустрия изпращат 2020 г. с по-добри резултати, отколкото 2019 г.
