- 11 години след смъртта на дъщеря си родителите се опасяват, че Илиян Здравков ще излезе предсрочно от затвора и ще почерни друго семейство
- Приятели на момичето всяка година поставят цветя на лобното място
Дали осъденият за убийството на студентката Вероника е имал съучастник - това все още се съмнява бащата на момичето Трайчо Трайков 11 години след зверското престъпление край жп гарата във Велико Търново.
"Не е бил сам. Вечерта на 4 март преди 11 г., като я прибрахме от моргата в Никопол, опитах да я вдигна, за да я приготвим за погребението, но не можах да я извадя от ковчега. Четирима сме я вдигали. Затова смятам, че той не я е завлякъл сам до реката", казва той.
На 28 февруари близки, роднини и приятели направиха поредното
шествие по пътя на смъртта на младата жена
- през жп линиите, пешеходния мост над Янтра, до лобното място на брега. Там е поставен паметник - мраморна маргаритка, и винаги има цветя и свещи.
"Докато мога да се движа, ще идвам тук. Тази болка нито се преживява, нито се забравя. Опитвам се и с работа, и с прекомерно натоварване на тялото и ума, но не става. Ако не сме двамата с майка , да сме се сринали и досега да сме си отишли", признава Трайчо.
Благодарни са на хората, които не забравят дъщеря им, оставят цветя и сувенири на лобното място. За изминалото време приятели и състуденти са поели по своя път, но има и такива, които непрекъснато се обаждат на родителите.
"Тези дни пак се обадиха, съвсем непознати, искат да им изпратим книгата със стихове на Вероника, която издадохме. Ще им пратим", казва Трайчо. Чуди се
как за 11 години Вероника не е идвала в съня му нито веднъж
23-годишното момиче стана жертва на рецидивиста Илиян Здравков - Зико на 28 февруари 2015 г., докато се прибирала от работа по неосветена и пуста пътека между жп гарата и Южния пътен възел. 40-годишният тогава Зико я нападнал в гръб, за да я ограби. Забелязал я да тръгва през релсите към моста над реката, докато чакал влака за Горна Оряховица. Там се криел в краварник при брат си - издирвали го, за да лежи в затвора след влязла в сила присъда за друго престъпление. Килията напуснал само месец по-рано, но се оказал неоткриваем за МВР.
Фаталният последен ден на февруари 2015 г. за Вероника преминава в очакване. Тя е на работа в голям мебелен магазин, но на следващия ден ще пътува за родния Никопол.
Баща има рожден ден. Вечерта изключително необичайно телефонът на Вероника не отговаря. Родителите Трайчо и Надя знаят, че по време на работа личните разговори са забранени, затова започват да звънят на дъщеря си след 19 ч. Връзка с нея обаче няма.
Притеснени, още в 2 ч през нощта тръгват за Велико Търново
Сигурни са, че нещо се е случило, момичето им никога не е изчезвало така. Започва мъчително издирване, разговори с приятели и колеги на дъщеря им, сигнал в полицията.
Три дни бащата ходи отчаян по пътя на Вероника. Допуска различни версии - отвличане, канал за бели робини, похищение от търговци на плът. Накрая вече очаква най-лошото, но иска поне да му върнат тялото, за да си я прибере. Близките започват собствено издирване в реката и шубраците наоколо, включват се полицаи с кучета. Водолази с лодки и колове обследват близо 3-километровия участък по течението на Янтра от моста до пречиствателната станция.
Тялото на момичето открива случаен рибар на 3 март. Закачило се в коренища на паднало дърво на около 15 метра над моста - нагоре по течението. По главата и лицето има следи от удари, панталоните са свалени наполовина. Веднага тръгва мълва, че най-вероятно е жертва на сексуален маниак, което по-късно се опровергава. Липсват дамската чанта, телефоните и вещите на Вероника, което води криминалистите към версията за убийство с цел грабеж.
Само 3 дни след това разследващи стигат до извършителя. Засичат го на камерата на банкомат на гарата в Горна Оряховица, където опитва да тегли пари от картата на Вероника минути след убийството. Местните полицаи го разпознават.
Година по-рано той е пребил и опитал да обере друго момиче
в района на гарата в Горна Оряховица. Девойката от Русе пристигнала, за да се види с приятел от интернет. Тъй като не е местна, не успяла да се ориентира. В местността Бабенец попаднала на Зико. Той предложил да помогне. Обаче я подмамил в безлюдна местност, пребил я и задигнал от нея таблет, телефон и други вещи.
Момичето се опитало да измъкне дамската си чанта от нападателя, тогава той я цапардосал по главата с дебела тояга. Жертвата паднала на земята, а той я подминал. Така успяла да избяга и се обадила в полицията. По-късно за наглия грабеж Зико получи 4 г.
Той е прекарал 1/3 от съзнателния си живот зад решетките. Дебютирал с грабеж, придружен с убийство, още като непълнолетен. Периодично влизал и излизал от килията - основно за кражби в условия на опасен рецидив.
На фаталния 28 февруари 2015 г. Зико отива на жп гарата в Търново, където в 19,32 ч по разписание трябва да тръгне пътническата композиция за Горна Оряховица. Докато се шляе по перона, вижда Вероника.
Забелязва я и му хрумва да я обере
На около 15 метра след моста я напада в гръб и я удря с все сила по главата с брадвичка, която носи. Продължава да нанася удари, докато момичето спира да мърда. Съдебните медици преброяват общо 7 удара, а смъртоносният е вляво над слепоочието на девойката.
"Тя не ме усети. Изненадах я! Не успя да се съпротивлява", признава при разпитите Зико.
След убийството завлича тялото в реката, прибира брадвата, дамската чанта на Вероника и мобилния телефон и успява да се метне в мотрисата към Горна Оряховица. В сградата на гарата в града той опитва да използва дебитната карта на жертвата си на банкомата. При ареста му в кравефермата край Горна Оряховица
откриват парфюм, синджирче и пръстен на Вероника
Оръжието на престъплението и дамската чанта на жертвата така и не са намерени. Казва, че ги е изхвърлил в Янтра край Първомайци.
Бруталният убиец прави пълни самопризнания и иска да съдейства на разследването. Показва всяко от действията си в следствен експеримент. По-късно ДНК експертиза установява, че кръвта по дрехите му е на Вероника.
Делото в окръжния съд срещу Илиян Здравков започва и приключва за ден - на 15 септември 2015 г. За пореден път в богатата си практика в съдебните зали Зико се кае и иска съкратен процес. Получава 30 г. при първоначален строг режим.
Присъдата му е потвърдена на всички инстанции и той е изпратен да я излежава в затвора в Ловеч. Бил там няколко години в килия, но от поне 6 г. вече е преместен в затворническо общежитие в Троян. Работи и два дни му се броят за три от присъдата.
"Тази информация я имаме от съдия-изпълнител, защото заведохме иск за кръвнината и от този момент започнаха да идват някакви пари. Така разбрахме, че работи. Чувства се комфортно там", разказва Трайчо. Опасенията на родителите на Вероника са, че за около 20 г. Илиян Здравков ще излезе на свобода.
"През всичкото това време не съм спирал да питам защо този човек не получи най-тежката присъда по закон - доживотен затвор без право на замяна. Тя щеше да е единствената справедлива присъда за това, което стори, като прекърши завинаги живота на едно младо момиче. След 5 - 10 г. този човек отново ще излезе на свобода и може би ще почерни друго семейство. Това ли е смисълът на българското правораздаване", гневи се бащата.
Назад в годините семейството на Вероника заедно с други пострадали родители
събира подписка за връщане на смъртното наказание
и за промяна в законодателството, с която извършители на тежки умишлени престъпления да нямат право на съкратен процес и намалени наказания.
"Последното, което направихме, бе, че се прокара една малка точка за самопризнанията, с която се намалява с 1/3 наказанието", разочарован е Трайчо Трайков.
