Потребителското търсене на храни в България е намаляло с 4% през май месец, докато през юли спадът стига до 22 %, спрямо миналата година.
Проблем в страните от Централна и Източна Европа остава застаряващата работна сила – очаква се до 2050 година всеки трети европеец да е над 65+. Има и недостиг на работници в ключови производства на храни и напитки, а също и голяма зависимост от външните пазари. Това сочи мащабно проучване на Европейския институт за иновации. Констатациите от него бяха представени на онлайн семинар от "От фермата до трапезата и как да направим корпоративна стратегия 2030", организиран от УХТ в Пловдив и Съюза по хранителна промишленост.
В доклада се посочва още ,че състоянието на хранително-вкусовата промишленост в България стои добре спрямо останалите страни в ЕС, въпреки че и у нас се отчита спад на потреблението на хранителни продукти през месеците на пандемията от COVID-19.
Производството на храни през април е спаднало с 13 %, докато на другите трайни потребителски стоки е със 43 %, посочи Боянова. Според данните в доклада продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи продукти са по-устойчиви от тези на нехранителните стоки, или продажбите са 94% спрямо 83% за нехранителните.
В доклада се казва, че мерките срещу пандемията от коронавирус при нас са сходни с другите страни. Въведени са рестрикции за ограничаване на разпространението на заразата и за подпомагане на населението.
Изследователите посочват 4 сценария за фермерите, преработвателите и търговците на дребно, както и за потребителите. Два от тях са умерени - път към нови потребители и път към нови правила. Оптимистичният сценарий е записан като пълно възстановяване, а песимистичният - изкривяване и срив, където следва спад в инвестициите в хранително-вкусовата промишленост.
