СТЕФАН ДАМЯНОВ в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти "Моят любим спортен момент".
Избрах първия мач, който съм гледал на любимия ПАОК. Не само заради любовта ми към отбора с двуглавия орел, а и заради един от най-хубавите дни в живота ми. А такъв го направи бившият шеф на съдиите у нас и голям рефер Георги Камишев.
Дядо Камишев (както го наричат моите деца) е много голям приятел. Направил е за мен повече неща от много мои роднини...
Така на 17 март 2003 година ми позвъни рано сутринта на мобилния: "Идвай в Марикостиново. Отиваме на финал за Купата на Гърция в Солун". Тръгнах на пожар, такова чудо не се отказва. Представите си - ПАОК - Арис на "Тумба"!
След час вече бях във фабриката на Георги Камишев (тогава той имаше шивашка фабрика, в която се шиеха нещата на голямата марка "Бициани"). А оттам след още час бяхме вече в Солун. И оттук започнаха изненадите за мен. Първо в централата на модната империя и запознанство с големия моделиер Аристотели Бициани. Който освен това бе и член на УС на ПАОК. Последва подарък - уникален и много скъп костюм за мен, и вече започнах да се притеснявам. А изненадите не свършиха дотук... Последва обяд на брега на Бяло море в скъп ресторант, посещение в големия магазин на Бициани в Солун и какво ли не...
И някъде към 17.00 часа започна и за мен треската за големия финал. Атмосферата се усещаше навсякъде във втория по големина гръцки град. Солунски финал, няма как! При това с агитки и от двете страни, пълен стадион... За първи път видях голямата омраза между двата отбора на живо. Тези директно се стреляха със сигнални ракети, летяха камъни и каквото се сетите! При това още преди да е почнал финалът! Сега, когато няма гостуващи агитки, далеч не е същото. Но тогава... атмосферата бе уникална!
ПАОК спечели финала с 1:0 с гол Георгиос Геогиадис в началото. Той бе голямата звезда тогава, все пак бе играл и за Нюкясъл. 5 минути преди края известният и у нас Демба-Нирен удари греда за Арис. Драмата започна при награждаването. Феновете на Арис запалиха седалките в своя сектор. За мое голямо учудване никой не се опита да ги загаси, те си горяха повече от час. Едва след като и последният фен напусна сектора, пожарникарите загасиха всичко точно за 5 минути.
А за мен подаръците и изненадите не свършиха - фланелка на ПАОК от финала! И както си му е редът - покана от мистър Бициани за по една малка метакса да полеем спечелената купа не се отказва.
От тогава до ден днешен няма година, в която да не гледам по няколко мача на любимия ПАОК. Обичам орела (все пак е символ и на Пирин), той е с две глави - едната винаги гледа към Константинопол (Истанбул), а другата към Солун. И за да завършим - преди два месеца се запознах и с героя от този финал - Георгиадис. Той сега е спортен директор на отбора. Кажете ми - как да забрави човек такъв ден?
---
Разкажи любимия си спортен момент. Изпрати история на [email protected]. Сподели я в социалните мрежи и предизвикай човек, който искаш да разкаже своя любим спортен момент.
#МоятЛюбимСпортенМомент
