На 15 септември 2008 г. Боби Сийгъл пристига в офиса си в Канъри Уорф малко преди 6 сутринта.
Това е последният път, в който му се налага да бъде точен. Той е търговец в британски клон на американската банка Lehman Brothers, която по онова време преминава през сериозни сътресения.
„В неделя бяхме видели по новините от Америка, че подават молба за фалит. Не бяхме съвсем сигурни какво означава това за нас във Великобритания. Просто ни казаха да се явим на работа както обикновено."
"Първоначално настъпи хаос", разказва Боби. „Нямаше никаква директна комуникация с колегите ни в Америка. Те не вдигаха телефоните. Някои хора започнаха да взимат предмети, като картини от стените, и казваха: 'Те ми дължат акции'."
Боби е предусетил, че може да настъпи бедствие, и се е подготвил добре. „Всъщност си купих пазарска количка в последния ден. И забавното е, че още през това лято хората усещаха някакво напрежение. Източих картата си за вендинг машина, в която имах 300 паунда, като купих шоколади, защото осъзнах, че ако машината или банката фалират, картата ще стане безполезна."
Боби, заедно с хиляди свои колеги, напуска работата си с цялата си кариера, събрана в картонена кутия. Това се превръща в един от най-запомнящите се образи на глобалната финансова криза, която доведе до фалита на хиляди компании и загубата на милиони работни места. Тя постави началото на една от най-дълбоките и продължителни рецесии след Втората световна война.
Днес редица предупредителни сигнали на световното икономическо табло поставят въпроса дали не се намираме в началото на нова финансова криза.
Как може да изглежда следващият срив?
И при по-напрегнатите международни отношения през 2026 г. в сравнение с 2008 г., ще разполагат ли политиците изобщо с инструментите да се справят? Преди кризата от 2008 г. имаше ранни сигнали за проблеми в части от финансовата система.
През 2007 г. инвестициите в рискови американски ипотеки започват да се провалят, тъй като собствениците на жилища изпитват затруднения да изплащат заемите си. Фондове на Bear Stearns, BNP Paribas и други банки замразяват тегленията или ликвидират активите си.
Тези проблеми се оказват „канарчето в мината" за много по-дълбока финансова криза. С нарастването на несигурността банките спират да си отпускат заеми една на друга от страх, че няма да получат парите си обратно. Така започва т.нар. кредитна криза.
Днес няколко фонда за кредитиране отчитат загуби или ограничават тегленията на инвеститорите. BlackRock, Blackstone, Apollo и Blue Owl са изправени пред искания за изтегляне на милиарди от фондове за частно кредитиране – алтернатива на традиционните банки.
Регулаторите и финансовите експерти виждат прилики със ситуацията 0т 2008 г.
Сара Брийдън от Английската централна банка предупреждава, че пазарът на частно кредитиране е нараснал бързо, не е тестван при кризи и не е добре разбран. „Има ехо от глобалната финансова криза в това, което виждаме сега. Частното кредитиране е нараснало от нищо до 2.5 трилиона долара за 15–20 години. Има заемни средства, непрозрачност, сложност и взаимовръзки – всичко това напомня на 2008 г.", посочва тя и добавя, че се притеснява и от натрупването на дълг върху дълг, което може да усили загубите.
Мохамед Ел-Ериан - американски икономист и бизнесмен, също предупреждава за подценен риск:
„Има ясни слабости във финансовата система, които не се оценяват правилно.", заявява той пред Би Би Си. Според него ограниченията върху банките след кризата са довели до възхода на този нов сектор. „Системата се наводни с частни кредитори. А когато има твърде много пари, хората започват да правят грешки."
„Всички изведнъж искат парите си обратно. И нещо, което е започнало като добра идея, започва да подкопава стабилността."
Лари Финк от BlackRock не е съгласен и смята, че няма риск от повторение на кризата от 2008 г., добавя той.
Растат и цените на енергията
Друг потенциален фактор е ръстът на цените на енергията.
Преди кризата през 2008 г. цената на петрола скача от около 50 до 147 долара за барел. Днес тя отново е над 100 долара, а напрежението около Иран и затварянето на Ормузкия проток създават риск от нов енергиен шок. Международната енергийна агенция го нарича „най-голямата криза на енергийната сигурност в историята".
Влиянието на изкуствения интелект
Друг риск е свързан с инвестициите в изкуствен интелект.
Над 2 трилиона долара са вложени в сектора, а пазарната стойност е концентрирана в малък брой компании. Ако цените им паднат рязко, това ще удари инвеститорите, също и икономиката – подобно на спукването на „дотком балона" (период в края на 90-те години, когато инвеститорите масово влагат пари в интернет компании, често без те да имат реални печалби или устойчив бизнес модел) през 2000 г, което доведе до фалита на много компании, както и до сериозен спад на икономиката.
Все пак има ли надежда?
Банките днес са по-стабилни и по-добре капитализирани.
Експертите обаче смятат, че финансовата система все още може да задълбочи икономическите проблеми и да доведе до рецесия.
А най-тежко ще пострадат най-уязвимите.
Боби Сийгъл, вече учител по математика, казва:
„Финансовите пазари са още по-сложни днес. И никога не знаеш какви изненади се крият отдолу. Проблемите могат да ескалират много бързо. И не искаш да си последният човек, който държи този 'пакет'."
