В следващите няколко години бюджетът на ЕС на годишна основа ще трябва да се повиши, за да се преодолеят икономическите последици от пандемията от COVID-19. Това съобщи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след днешната четвърта видеоконференция на Европейския съвет, посветена на новата криза.
Фон дер Лайен поясни, че ще бъде необходимо почти двойно повишение (от 1,2 на 2 на сто от брутния национален доход) на тавана на т. нар. собствени бюджетни приходи, които се събират от данъци. Тя поясни, че това е временна мярка. Говорим за трилион евро, уточни председателят на ЕК.
По нейните думи предстои да се прецени каква част от икономическите помощи за най-засегнатите страни в ЕС ще бъдат отпускани като безвъзмездни средства и какъв ще бъде делът на заемите. Очаква се комисията да представи след месец предложение как бъдещият фонд за обезщетение заради епидемията ще бъде свързан със следващия европейски бюджет, отбелязва БТА.
Тази вечер Европейският съвет се е споразумял да съгласува постепенното и уредено премахване на ограниченията, въведени заради разпространението на заразата.
Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС са посочили, че е стратегически важно Европа да възстанови част от изнесените сега производства, допълни председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Все още не всички страни в ЕС са овладели епидемията, възстановяването няма да е симетрично и различията ще се увеличат, посочи Фон дер Лайен. Тя добави, че БВП ще спадне повсеместно, но не в еднакъв размер навсякъде в ЕС.
Едни държави са в състояние да осигурят много повече бюджетна помощ от други и това би се отразило на равнопоставеното участие на пазара, ако не се намесим, допълни председателят на ЕК. Фон дер Лайен уточни, че досега ЕС е насочил 3,3 трилиона евро в подкрепа на пострадалата от пандемията европейска икономика.
Шарл Мишел съобщи, че днес Европейският съвет е решил на 6 май да бъде свикана видеоконференция за Западните Балкани. Първоначално бе предвидено форумът да се състои в Загреб като част от програмата на председателството на Хърватия на Съвета на ЕС. Очакваше се тогава да бъдат определени дати за начало на преговорите за присъединяване със Северна Македония и Албания.
