Това са две сестри - Виктория и Наталия. Виктория носи същото име като сина ми – Виктор. Занесохме им храна, козунаци и шоколад за празниците. И ваучер за аудио книги. Вики много обича да слуша книги. Наред с това тренира лека атлетика – извънредното положение много й тежи, защото не може да спортува. Наталия е много талантлива, пее, танцува, играе в училищния театър. Мечтае да може да ходи на уроци по пеене. Дотук това е една най-обикновена история. Необикновеното в нея е, че Вики има зрително увреждане. Също като своята майка Величка. Нали ви казах – обича да СЛУША книги.
Винаги съм се възхищавала от хората, които използват трудностите като трамплин за развитие. Кризите са лакмус – засилват или благородството, или низостта. Няма как да се скриеш кое от двете ти е в повече. Начетох се и се нагледах тези дни на разглезени потребители на демокрация, които плачат за свобода без отговорност. Искат свобода на заразяване, моля ви се. Която опаковат като свобода на изразяване. Трябвало да могат свободно да заразяват когото си поискат по празниците. Защото така било демократично. Отплеснах се. Виктория, Наталия и Величка са много истински хора. Пълни с човеколюбие и доброта, не се оплакват, критикуват смело това, което не харесват. Не оплакват препятствията, а развиват талантите си. Те дават един урок за какво може да се използват кризите. За поглед в себе си, в близките, във възможностите, в развитието. Всеки край има нужда от смелост, за да се превърне в начало. Във възкресение. Този Великден е по-различен от всички останали досега – за първи път от десетилетия наистина всеки трябва да жертва по нещо, за да го посрещне. И нека в дните след него отново се вглеждаме в себе си и в другите. Да обърнем внимание на възрастните баби, които продават цветя и подправки по ъглите. Да си купим от тях цветя без да ги вземаме. Да предплатим на фризьорката няколко подстригвания напред, защото все ще ги ползваме някога, но детето й има нужда от лекарството днес. Следващият път, когато изхвърляме дрехи, просто да ги оставим на закачалка на оградата до кофите, за да не унижаваме допълнително този, който се надяваме да ги вземе. Да не се чудим как да не платим нещо, как да се изкараме най-голямата жертва на нещо, как все някой нас точно искал да излъже или измами. Ако утре пак ще имате нужда от някой, помислете за него или за нея днес. Защото той или тя може би точно днес има нужда от вас. Ако утре ще искате да отидете в кафето до блока, вижте как е жената, която го държи. Дали е здрава и има ли нужда от нещо. Ако утре ще имате нужда от спортния треньор на детето ви, звъннете му, попитайте го как е. Ако и утре ще ви трябва обущар, не го оставяйте да умира от глад в ателието със стари обувки. Да се вглеждаме в другите всеки ден – особено в делник, не само в празник. Защото всеки ден имаме шанс да сложим край на нещо и да поставим ново начало. Светли празници на всички!
