Днес отбелязваме Голяма задушница. В църковния календар има няколко дни от годината, в които живите отдават почит на мъртвите, като тази година първата задушница се пада на 22 февруари, ден преди Месни заговезни.
Втората задушница, по народному наричана черешова, е на 6 юни 2020 г., събота.
Третата и последна задушница за годината е Архангеловата, която наричат още мъжка. Тя е преди Архангеловден – 7 ноември 2020 г. На нея почитаме всички четници, революционери, войници, офицери и военни лекари, участвали във въстанията и във войните, заедно с жените четници и милосърдни сестри.
На задушница се посещават гробовете на починали близки, като за помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Ако имате починал близък човек, трябва да отидете на гроба му – прелива се вино и вода, носят се цветя, пали се свещичка за душата му и подавате храна като казвате „Вземи за Бог да прости“ на някого, познат или непознат. Той отговаря „Бог да прости“.
