На 9 февруари Пламен Пасков, кандидат за евродепутат на последните избори от партия "Възраждане", публикува във фейсбук група, носеща неговото име, историята за авторските права върху химна. Той твърди, че бил на протеста, организиран от партия "Възраждане" пред Министерството на регионалното развитие на 27 януари. Тогава имаше сблъсъци с МВР, а полицаите използваха лютив спрей срещу протестиращите. Сред обгазените бе и лидерът на партията Костадин Костадинов.
На протеста звучал българският химн, а хората пеели. Пасков заснема видео. По-късно се опитва да качи записа в YouTube. Алгоритъмът обаче му казва, че с качването на въпросния клип има опасност да наруши авторските права на друг човек. Указаното име на правоносителя е Tommy Stig Sune Hansson, съобщава mediapool.bg.
По този повод Пасков пише следните редове:
"...Простичко казано, колонизаторът е присвоил авторските права над българския държавен химн, тези права са монетизирани, но не за нас, и не за българи, и същият този колонизатор си е присвоил и упражнява правото си да наказва всеки, който възпроизвежда и дори пее (!!!) този откраднат от него химн на друга държава.
Разбираемо - колонията не е държава и няма право на химн, който да е неин.
Всичко в най-добрите англосаксонски колонизаторски традиции, нищо необичайно. Можете да питате за коментар умнокрасивите от психо-десния сектор, които с нездрав блясък в очите и квадратен поглед са готови да ви изрецитират като дресирано пале веднага, че колонизацията на България е теория на конспирацията от луднали националисти и шовинисти."
На следващия ден Пасков гостува в телевизия Евроком, където разказва същата история, заявявайки: "Ако ние бяхме държава, а не колония, трябваше до утре да има остра реакция срещу подобна политика на YouTube".
Междувременно историята се споделя и коментира усилено из социалните мрежи.
Посоченият от Youtube носител на авторските права върху "Мила Родино" Tommy Stig Sune Hansson е шведски музикант. Той участва в създаването на двоен албум с име "Национални химни". Албумът е издаден през 2004 г.
Освен химна на България, в албума са записани и химните на десетки други държави. Tommy Hansson се занимава предимно с аранжименти. Справка в Youtube показва, че в профила му са публикувани множество аранжименти на национални химни от посочения албум. Към всяко клипче има подробно описание на текста, музиката и историята на написването на химните, посочени са и техните автори. Там е и "Мила Родино".
Истината е, че Hansson не може и няма как да си присвои авторските права върху българския химн. Но той може да претендира защита на собственото си изпълнение или аранжимент, както и е направил.
А авторските права върху "Мила Родино" не могат да бъдат откраднати или присвоени, защото са погасени по давност, т.е. няма ги.
Автор на песента е Цветан Радославов, който я пише през 1885 г., докато пътува обратно към България, където по това време се води войната със Сърбия, последвала Съединението. Според българския закон авторското право продължава през целия живот на автора на произведението и 70 години след смъртта му.
"Тъй като Цветан Радославов е починал през 1931 г., химнът е станал обществено достояние през 2001 г. Това означава, че към днешна дата той не се ползва с авторскоправна защита и може да бъде използван свободно от всеки", обяснява юристката Сиянна Лилова.
В случая най-вероятно става дума за грешка и объркване. Това не е единствен случай и самите Youtube са дали възможност подобни случаи да бъдат изяснявани.
"YouTube работи с филтри за разпознаване на съдържание, за да засича нарушения на авторски права и най-вероятно именно те стоят в основата на цялото объркване. Тъй като оригиналът на химна не е регистриран като авторско съдържание в Youtube, а неговият кавър е, филтрите засичат определено ниво на сходство с изпълнението на Tommy Stig Sune Hansson и регистрират нарушение.
Това е и най-големият минус на подобна автоматизация - софтуерът няма как да знае кой е оригиналът и дали той може да се използва свободно. Случаи като този има много и си има предвидени начини да се подаде възражение. Освен това не трябва да забравяме, че Youtube по никакъв начин не определя като крайна инстанция нито кой е автор на едно произведение, нито дали има нарушение", казва Лилова.
