Реалистичен анализ на текущата революция
Правителството падна и народът пак победи, но като гледам как ликуват лидерите на ПП-ДБ, страх ме е пак да не останат с пръст в устата. Като например при ремонта на конституцията – литнаха на крилете на революцията, а точно техните поправки отпаднаха, докато тези на Бойко Борисов и Делян Пеевски оцеляха и сега не ги е страх от служебно правителство. Прогониха Гешев, получиха Сарафов. И каква стана тя? Все едно Октомврийската революция да върне Николай II на трона.
Този сега протест малко разроши косите на ГЕРБ и “Новото начало”, но какво постигна? Последно ми падна проучването на “Маркет линкс” и какво да видя – ако изборите са днес, влизат 6 партии. Процентите на ГЕРБ и “Новото начало” са съответно 17 и 9,1 от гласувалите, но като дял от влезлите заедно са 47,11 на сто. Без тях няма коалиция, но те също няма да се правят на коали, а ще седнат от двете страни на ПП-ДБ да ги дразнят, докато сами се хвърлят в кацата със зеления хайвер. Но точно в този момент ГЕРБ и “Началото” би трябвало да са в електорална депресия, повече няма накъде да падат. Напролет обаче те ще изправят мощна предизборна снага като единственото спасение от хаоса и суматохата.
Уви, на софийските революции все изборите им пречат.
Гледайки назад, трябва да признаем, че Бойко Борисов е овладял изкуството на оставката като Паганини, а и Пеевски винаги е готов с два хода напред. Какво предстои през декември, януари и февруари? С влизането в еврозоната се очаква шоково поскъпване и обедняване, а кулминацията на недоволството ще е март-април. Значи сега е моментът един вожд да се дръпне зад пердетата и да избута на сцената своя наивен, но амбициозен душманин.
Как обаче да оправдаеш оставката си пред своя верен електорат? Като я представиш за благородна саможертва в името на обществения мир, който е застрашен от външните сили. Тоест повикваш на помощ цветната революция. А това как става? Като дръпнеш ухото на неправителствени организации – опитът по света и у нас показва, че след такова хулиганство протестите незабавно тръгват.
И ето, че по идея на Пеевски през ноември патриотите в парламента направиха специална комисия да разследват фондацията на Сорос. Рекох си – този човек да не се е главозамаял от успехите? Да не е пропуснал какъв тигър дърпа за опашката? Нооо сега признавам, че не схванах веднага майсторския тореадорски финт. Бика си го представям с онова култово изпълнение на Асен Василев в бюджетната комисия, в което той, същи Георги Димитров на Лайпцигския процес, повтаря 100-200 пъти “няма да се случи тази комисия по този начин! Няма да се случи тази комисия по този начин!” - и така до безкрайност.
Изпълнението на Асен Василев днес изглежда робеспиерско, но напролет за предизборната пропаганда на ГЕРБ ще е смехотворско. Сигурно ще го въртят хиляди пъти по телевизии, кръчми и дискотеки. Може и да го направят на чалга хит в изпълнение на оркестър “Кристал”. Или на рап кавърверсия. По принцип зората на революцията ражда стотици подобни екзалтации, но след изтрезняването те хапят по задника. Та затова сега мъдрите тролове си ги събират и складират като катерички, ден година храни. Само едната Лекси Фльор, която Ризова показа в “Лице в лице”, напролет ще струва цената си в злато.
И не е като да не сме натрупали огромно революционно дежавю, което ще рече, че се въртим в кръг.
Например през 2013 г. протестът първо тръгна срещу управлението на Бойко Борисов и бюджетите на Симеон Дянков. Веднага след това втори протест – срещу мистър Кой – Пеевски. Минаха 6 години, дойде 2020 г. и пак протести, пак срещу Борисов и Пеевски, но този път заедно и наведнъж. И още 5 бурни години, вече сме 2025 г., и пак върви протест, и пак срещу Борисов и Пеевски, а Симеон Дянков този път не е финансов министър, но е председател на Фискалния съвет, който съветва началниците как да правят бюджета.
12 години, 10 парламентарни избора, 4 мощни протестни вълни, и пак все ги клатят. Вече се превърнаха в националните стожери на стабилитета, в чиито крака се разбиват вълните на хаоса.
Но аз не призовавам да сме доволни от тяхното управление – само да ги признаем за майстори в опитомяването на протестите. За тях протестът е като вятъра в платната на мореплавателя. Нищо, че е насрещен, пак върши работа. Това би трябвало да откаже опозицията от напъните да ги бие в тяхната собствена игра. Не ѝ е лесно на опозицията, то е все едно да играеш шах срещу Боби Фишер, при това с едната ръка. Та не е ли време да сменят играта?
И не казвам да изоставят протестите – те са голям купон. Ако бях младеж, също щях да развявам байрака на бунта, използвайки възможността да се запозная с млади революционерки. Само че трябва да признаем, чемежду волята на жълтите павета и волята на народа все се получава пълно разминаване.
Най-масовото протестно изпълнение в цялата история на България беше митингът на СДС на 7 юни 1990 година. Твърди се, че тогава излезли 1 милион българи.
Само че каква стана тя 3 дни по-късно на изборите? СДС с небивалия митинг взе само 144 мандата от общо 400, а БСП с нейния мижав купон на стадиона излъчи цели 211 депутати - пълно мнозинство във Великото народно събрание.
Уви, 36 години опит би трябвало да ни е убедил, че когато жълтите павета направят революция, изборите правят контрареволюция. Време е да си зададем въпроса - а дали протестите изобщо знаят какво искат? Спомената по-горе анкета на “Маркет линкс” твърди, че отделно взетият протестър не бил доволен от политическата система. Само че целокупният протест не дава и косъм да падне от главата на системата, той винаги иска оставки и оставки, и пак оставки. 36 години жанрът е все същият - “стани да седна”.
Затова накрая се стигна до петилетката на постоянно ставане и сядане, сядане и ставане, сядане и ставане, все едно в казармата старият кокал възпитава новобранеца. За 5 години 7 парламента, задава се осми, а старият кокал пак владее положението, сърфирайки над протестите и оставките като кайтист над морските вълни.
Затова, скъпи протестърки и протестъри, стига сте ги уволнявали – поискайте най-сетне да ги назначавате! Искайте мажоритарен вот!
