В нито една държава по света няма осъден директор на тази специална служба
У нас вече имаме подсъдим пенсионер и дипломат с обвинение
Първият вече има присъди за 9,9 милиона лева щети на бюджета, а вторият е подозиран, че не е упражнил контрол за сума, 56 пъти по-малка от тази на своя предшественик - 179 хиляди лева
ДРАГОМИР ДИМИТРОВ
Роден на 29 май 1959 г. във великотърновското село Недан
Възпитаник на смесената политехническа гимназия в Ловеч
Завършва немска филология във Великотърновския университет
На 20 август 1989 г. започва работа като контраразузнавач
Между 2002 и 2004 г. е директор на МВР за област Велико Търново
В Националната разузнавателна служба (НРС) е билначалник на няколко отдела
От 2007 до 2011 г. е офицер за връзка на НРС с Берлин
През 2012 г. е назначен за началник на НРС, а през 2015 г. и за председател на правоприемника на службата Държавна агенция "Разузнаване"
На 24 юли 2018 г. е освободен от поста и става генерален консул в Мюнхен
КИРЧО КИРОВ
Роден на 23 септември 1950 г. в Силистра
Завършил средно училище във Враца
Дипломира се в Софийския университет по специалностите “Педагогика” и “Психология”
От 1975 г. е в службите за сигурност. Започва като разузнавач в МВР - Враца.
От 2002 до 2012 г. е началник на Националната разузнавателна служба. След това за два месеца е съветник по сигурността на Бойко Борисов в първия му мандат като премиер. Оттогава е пенсионер.
Двама генерали, които са коренно различни като поведение - Кирчо Киров и Драгомир Димитров, бяха качени неочаквано в една лодка от прокуратурата.
И двамата са бивши шефове на българското разузнаване. Единият на 70 години, другият на 60.
Кирчо Киров е подсъдим пенсионер, който очаква тежки окончателни присъди по две дела. Той оглавява Националната разузнавателна служба (НРС) до януари 2012 г. Премиерът Бойко Борисов го назначава за съветник, но 2 месеца по-късно го уволнява заради породили се съмнения за злоупотреби, които после бяха потвърдени от военната прокуратура и от две съдебни инстанции.
От седмица наследникът му Драгомир Димитров бе обвинен от военно-окръжна прокуратура, че през 2016 г. не организирал и не контролирал дейностите по Защита на класифицицираната информация като е била набавена "облага за определено дружество в размер на 91 500 евро. Затова по-нататък.
Кирчо Киров служи по времето на двата мандата на президента Георги Първанов, а Драгомир Димитров - при Росен Плевнелиев и две години и половина при Румен Радев. Стартира като шеф на Националната разузнавателна служба през 2012-а. 3 години по-късно тя е девоенизирана със закон и става Държавна агенция “Разузнаване”. Дотогава шефът й е на подчинение на държавния глава, а след промяната - на премиера.
Димитров е освободен от правителството след негова молба на 24 юли 2018 г. Неофициално се знае, че
здравословен
проблем е
провокирал
генерала да
поиска оттегляне от поста, преди да завърши мандатът му.
Още същата вечер всички шефове на спецслужби и ключови оперативни работници се събират, за да изпратят Димитров и да посрещнат наследника му Атанас Атанасов. Часове преди това Румен Радев подписва двата указа - за освобождаване и назначаване. Така този юлски ден е последният работен ден за Димитров. Един фен на всичко немско - от желязната дисциплина до студената бира. Той бе наследен от впечатляващ експерт за Балканите.
И за Димитров, и за Атанасов и досега се говори, че са известни, че компенсират мълчанието си извън агенцията с качествена информация в помощ на държавата. Разузнавателната информация по линия на външното разузнаване и икономическата сигурност се изпращат на точно 57 адреса в България - президент, премиер, вицепрезидент, министри, главен прокурор, ДАНС, НСО, МВР...
Когато настъпва смяната на Драгомир Димитров с Атанасов “24 часа” пише, че за първи път на
върха един след
друг в
разузнаването
застават двама
професионалисти, които стоят на здравословно разстояние от всички политици.
В същия този 24 юли 2018 г. бившият шеф на разузнаването Кирчо Киров чува своята трета подред присъда.
Той бе осъден от Софийския градски съд за разгласяване на класифицирана информация. Имаше присъда и за безстопанственост, от която са настъпили щети в размер на близо 5 милиона лева. За това обвинение Киров получи от 10 години затвор.
На 24 юли 2018 г. Военноапелативният съд потвърди, че като директор на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров е присвоил валута - евро и щатски долари, в особено големи размери - още едни 5 милиона и 100 хиляди лева.
На 24 юли 2018 г. Киров обявява, че се готви за “100-годишна война” и директно обвинява като “поръчител” Драгомир Димитров.
Точно година по-късно Върховният касационен съд спира делото срещу Киров за присвоените 5 милиона лева, тъй като той е болен. Генералът е получил микроинсулт.
През есента на 2019 г. антикорупционната комисия предявява иск към Киров и съпругатаму за 1,163 милиона лева
След юли 2018 г.
ген. Димитров
става генерален
консул в Мюнхен Дипломатическата служба не е нова за него, тъй като той е бил на работа в посолството в Берлин по времето на посланик Меглена Плугчиева. Генералът е отлично разпознаваем сред политическия и икономическия елит в Бавария и един от добрите български дипломати. Затова и вероятно българското външно министерство преди дни, когато той получи обвинение, излезе с позиция, че няма намерение да се разделя с консула в Мюнхен. Мотивът на ведомството на Екатерина Захариева б е, че обвиненията към него са за период, когато Димитров не е бил служител на външно министерство.
Генералът обаче излезе в дълъг отпуск в очакване проверката да завърши. И запази мълчание, въпреки настойчивите медийни покани да говори.
Разследването срещу Димитров и съдебните дела срещу Киров са секретни, защото са свързани с държавни тайни. От малкото публична информация обаче могат да се направят няколко сравнения между двата казуса.
179 000 лева
срещу 9,9
милиона лева,
или 56 пъти е по-голяма сумата, заради която вървят делата срещу Кирчо Киров.
С 91 500 евро, или 179 хиляди лева се облагодетелствала фирма в резултат на неупражнен от Димитров контрол според обвинението на Военноокръжната прокуратура. Никъде не се посочва, че самият Димитров се е облагодетелствал. Разследването срещу него е далеч от приключване. Само са повдигнати обвинения.
9,9 милиона лева са щетите за бюджета на службата от 2007 до 2011 г. от действията на Кирчо Киров като началник на разузнавателната служба.
Крупната сума е от две дела срещу него, които са близо до окончателна присъда. Първо той е обвинен и осъден за присвояване на 4,7 милиона. С тези пари е плащано на агенти и са финансирани тайни операции зад граница. След повторна проверка се оказва, че няма документи за тях, но парите липсват. Сумата дори набъбва с още 5,1 млн. лв. Така започва и второ дело срещу ген. Кирчо Киров.
Престъпление
и наказание
От съобщението на прокуратурата за ген. Драгомир Димитров става ясно, че е обвинен в престъпление по служба, защото е нарушил служебните си задължения. Не е организирал и не е контролирал дейностите по защита на класифицираната информация. Не е уточнено по кой член от Наказателния кодекс е привлечен като обвиняем. Наказанията там са средно от 1 до 8 г. затвор.
При Киров квалификацията и по двете съдебни дела е длъжностно присвояване в особено големи размери, което се наказва със затвор от 10 до 20 г.
По едното дело, което е на Върховния касационен съд, наказанието за ексразузнавача е 15 г. затвор, а по висящото във Военноапелативния съд в София като втора инстанция присъдата му е 13 г. затвор.
Договор, одобрен
от комисия,
срещу харчени
милиони без
документи
От лаконичното съобщение на прокуратурата едно става ясно - в случая с Димитров има едно облагодетелствано дружество за сумата от 91 500 евро. Всъщност обаче става дума за договор с изпълнител по обществена поръчка, показа проверка на “24 часа”.
За обезпечение на работата на Държавната агенция “Разузнаване” е доставена техника. Процедурата е минала през комисия, която е одобрила параметрите на договора.
Плащането е по
банков път. Но не
в сметка на шефа
на разузнаването, а
в тази на службата
Вината на Димитров според обвинението е, че е нарушил служебните си задължения, като не е организирал и не е контролирал дейностите по защита на класифицираната информация. След това настъпили вредни последици - нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Кой точно е имал достъп, също не е ясно.
Делата срещу Кирчо Киров са с коренно различен предмет и нямат нищо общо с обвиненията срещу Димитров, казват запознати и с двата казуса.
Проверка в Националната разузнавателна служба след 10-годишното управление на Кирчо Киров показва огромни злоупотреби. Разследването на екип от прокурори и военни следователи показва, че за 5 г. - от 2007 до 2011-а Киров е присвоил бюджетни средства, поверени му да управлява като директор. Теглени са огромни суми за разузнавателна дейност и са оправдани като разходи по оперативни дела, които всъщност са били окончателно приключени и архивирани години по-рано, и Киров е знаел за това.
Вероятно заради всички тези дела на този генерал дейността на Драгомир Димитров е проверявана повече от сериозно. Най-вече обществените поръчки. Имало е достатъчно време за тази операция - все пак генерал Димитров си тръгва през юли 2018-а - почти година и половина по-късно идва обвинението за тези 91 хиляди и 500 евро. Поръчката пък е от 2016 г. Две години преди той да напусне разузнаването. Факт е, че става дума за техника, неофициално потвърждението е, че е за контакти с партньорска служба.
Класифицираната
информация
също е допирна точка в казусите на Драгомир Димитров и Кирчо Киров.
За такава се споменава в съобщението на военно-окръжната прокуратура по обвинението срещу Димитров, без да става ясно какъв е механизмът за издаването ѝ.
Ген. Кирчо Киров обаче има и присъда, макар и условна, за разгласяване на класифицирана информация по трето дело срещу него в Софийския градски съд. През 2018 г. беше наказан, защото разкрил в телевизионно интервю как е спасен български шофьор от смъртно наказание в Иран.
Вероятно и заради това генерал Драгомир Димитров запазва мълчание.
Защото двамата с Киров са удивително различни.
По-възрастният обича медийни изяви, появява се на публични събития със своята съпруга. Охотно дава интервюта на тема спецслужби, приема журналисти в дома си, когато е под домашен арест, и споделя, че
в нито една
държава няма
осъден шеф на
разузнаването
Отново посочва наследника си Драгомир Димитров като автор на сигналите срещу него. Уж е внимателен, че говори “държавни тайни”, но ги споделя ...донякъде.
Драгомир Димитров е неразпознаваем за повечето медии. Почти не се появяват негови снимки когато е шеф на разузнаването. Опитва се да върне тихо разузнаването на полето на професионализма.
Димитров не е просто първият директор на ДАР, назначен с указ на президента Плевнелиев, но и един от идеолозите на закона за агенцията, който бе приет от парламента през октомври 2015 г. Тогава разузнаването премина към премиера. Новият закон задължи агенцията да предоставя еднаква по обем и съдържание информация на трима души в държавата - президент, председател на парламента и премиер.
През 2016 година Държавната агенция “Разузнаване” прави сайт по подобие на всички световни спецслужби. На него се появява една необичайна обява за кандидатстване за работа:
Разузнаването не е обикновена професия, а значима кауза, на която посвещаваш живота си. Нашата професия изисква комплекс от задълбочени знания, високи професионални и лични качества, идеализъм и патриотизъм.
Какво ще се случи с двамата генерали, упражнявали тази професия - единият подсъдим пенсионер, а другият - обвинен дипломат, ще се разбере след години. За съжаление. Животът и на двамата вече се преобърна.
