Смяна на режим? Да се готви Куба
Голямата заслуга на Тръмп е, че спука балона на либералните теории за международните отношения. Винаги е ставало дума за сили, интереси и територии - независимо в какъв розов целофан са увити.
Макар и да говори като Дон Корлеоне, в реалните си действия Тръмп винаги е бил по-сдържан, отколкото своите либерални предшественици. Удари Иран еднократно, но то бе на пусто място и за да спре войната. Отвлече Мадуро, но не превзе Венецуела и не смени режима. Не че го изкарвам гълъб на мира, но я го сравнете с нобелиста Обама и “демократичната” му намеса в Либия, която разруши страната и върна там търговията с роби? Къде в онази касапница виждате международния правов ред?
Затова сега залагам 10 лева, че Тръмп няма да прати самолетоносачи и морски пехотинци да превземат насила Гренландия както намекна заканително, а след известен период на паника и уплаха културно ще си присвои още едно парче от нейния суверенитет.
Такъв е неговият стил – първо хвърля граната в стаята
за преговори,
а после влиза и казва “Дайте да се разберем”. Ако девизът на Теодор Рузвелт е “говорѝ меко и носѝ голяма тояга”, то Тръмп крещи мощно, но носи малка пръчка. Или воден пистолет.
Но да се върнем в Гренландия – какво повече иска от нея? САЩ вече могат да правят там каквото им хрумне – да разработват находища, да строят военни бази, каквото и да е. Факт. Липсва им само едно – правото да забранят на другите да правят там каквото и да е. И най-вече да държат надалеч Китай. Пекин няколко пъти се опита да стъпи в Гренландия с мирни инвестиции, но след натиск на Белия дом Дания ги блокира. Напоследък обаче САЩ и ЕС са тръгнали уверено по пътя на неразбирателството. Докъде ли ще стигнат? Ще го има ли НАТО след 10, 20 години? От гледна точка на Чичо Сам за предпочитане е да се застрахова сега и веднага, защото утре ще е 10 пъти по-трудно.
Защо обаче тъкмо сега САЩ така спешно се сетиха за огромния замръзнал остров? Много просто - защото заедно с Тръмп на власт дойдоха технологичните милиардери с бизнес интереси в Космоса - от рода на Илон Мъск, Джеф Безос, Питър Тийл и още дузина други херцози на технофеодализма. За тези хора
Полярният кръг е най-скъпоценният имот на планетата
Както знаем, Земята се върти около оста си. И колкото едно място е по-близо до полюса, толкова по-малък е радиусът на въртенето, все едно стои на едно място. Затова точно на такова място е най-изгодно да се разположи станция за сваляне на данни от сателитите, които кръжат над Земята – там връзката трае най-дълго и е най-продуктивна.
Такова място е сателитната станция Свалбард (SvalSat), която се намира на норвежка територия със 78° северна ширина. Оттам сателитната информация се предава към клиентите по подводни оптични кабели, някои от които минават покрай бреговете на Гренландия и съюзниците винаги истерясват, когато отгоре мине руски военен кораб.
Друга подобна станция e базата Питуфик (Pituffik) на северозападния бряг на Гренландия, известна в миналото като базата Туле. Тя осъществява над 15 000 сателитни контакта годишно, като предоставя жизненоважна телеметрия и командване за наблюдение, навигация и метеорологични сателити и т.н., и т. н. От 2026 г. базата е “интегрирала усъвършенствана широколентова връзка чрез LEO сателити (чрез мрежи като OneWeb), за да преодолее екстремната изолация и ограниченото покритие на геостационарните сателити на 76° северна ширина” – последните думи са от ChatGPT, питайте някой специалист да ви обясни.
Важното е, че точно сега, както си пиете кафето,
в Полярния кръг тече дива космическа надпревара
Освен тези две бази в края на миналата година Европейската космическа агенция (ESA) започна да строи подобна станция пак в Гренландия, в Кангерлусуак. Тя пък използва принципно нова лазерна технология за пренос на данни от нискоорбитни (LEO) сателити с много по-висока скорост от традиционните радиочестоти.
Имаме основания да подозираме, че Мъск, Безос и останалите от бизнеса със сателити и големите данни са леко изнервени, тъй като в Арктика нахлуват какви ли не конкурентни космически интереси, и то на територия, която можеше да е тяхна още от края на Втората световна война. Както знаем, през войната тя преминава във владение на САЩ, а после президентът Труман почти я купува за около 400 милиона долара. Сделката е 99,9 на сто подписана, когато датският крал решава да поизчака, докато се вдигне цената.
Както би казал Тръмп – ако бях аз, още през 1946 г. Гренландия щеше да е наша без пари, даже Копенхаген щеше да ни плати! Сега щеше да е покрита с най-добрите голф игрища на планетата! Но да се върнем в Космоса. Потоците информация, които минават през гореспоменатите полярни станции, обслужват вашите компютри и смартфони, те информират за ракетни нападения и промяната във времето, те ви пращат такси “Юбер” и т.н., и т.н.
Украинската война до голяма степен е и космическа война, тъй като без мрежата на нискоорбитални спътници "Старлинк" на Мъск тя щеше да приключи още в първите месец-два. В момента "Старлинк" премести спътници над Иран, за да помогне на младежта в бунта срещу теокрацията.
От своя страна, Китай смята "Старлинк" за военна компания и вече изстрелва сателити, които биха могли да я неутрализират, ако даде интернет на уйгурите. И всичко това минава през Полярния кръг, там е спусъкът.
И така нататък, и така нататък - ето защо Гренландия е много по-важна, отколкото преди 10, 50 или 100 години.
И ето защо Чичо Сам, пък бил той с оранжева коса, брюнет или плешив, ще направи всичко възможно, за да получи контрол над нея до края на това десетилетие.
Няма време - Китай вече е завладял всички капии. Както вече съм напомнял доста пъти, неговият дял в световното промишлено производство е два пъти по-голям от американския, някъде между 30 и 35%, а до края на десетилетието ще е 45-50 на сто. Ако САЩ има около 850 военни бази в целия свят, които обаче им носят само разходи, то Китай има инвестиции в 130 пристанища по света, които му носят само приходи.
Да, Китай сега засега е мирна сила и иска само да търгува. Но горчивият опит от Панама и Венецуела, който е на път да се потрети в Иран, не може да не го принуди да защити инвестициите си с някакво военно присъствие.
Пекин или трябва да подвие опашка, или да започне да проектира сила навсякъде, където инвестира.
Онзи ден Тръмп заяви, че ще увеличи военния бюджет от 1 трилион на 1,5 трилиона долара – най-големия скок от Пърл Харбър до ден днешен. Едно сравнение – в апогея на Виетнамската война през 1968 г., когато там бяха разположени над 500 хиляди американски войници, този бюджет беше едва 84 милиарда в днешни долари. Добре е да се знае, че онези бюджети доведоха до отказа от златното покритие на долара през 1971 г. и последвалата световна валутна криза, която докара на власт Рейгън.
Що се отнася до смяната на режими в Западното полукълбо, според мен най-ниско висящият плод е Куба.
