Урбанисти, архитекти и инженери се запознаха със столичния модел
„Към Община Пловдив обмисляме да бъде създадено звено за анализи и прогнози в областта на градското развитие, в което да влязат специалисти с различна експертиза, подобно на „Софпроект“. Коментирал съм моята идея и с кмета Здравко Димитров, който смята, че Пловдив се разраства изключително интензивно и е необходима визия за неговото развитие през следващите 10, 20 дори 30 години напред“.
Това заяви главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов пред граждани, архитекти, инженери, урбанисти и съветници, които присъстваха на представянето на столичното общинско предприятие вчера.
„Не сме дошли да даваме акъл, а да покажем какво правим и какво сме свършили до момента”, заяви арх. Любомир Георгиев от „Визия за София 2050”.
Урбанистът Калоян Карамитов представи създаденият модел на цялата пешеходна мрежа в София, който на практика дава възможност да се изчисли достъпността до спирките на транспорта, до училищата, до парковете и зелените площи.
Ландшафтният архитект Александър Петров говори за картиране и категоризация на зелените площи, които са направени на т. нар. „дистанционни методи“ (дронове и данни от сателити). В презентацията си той показа нагледно как общината има поглед върху количествени и качествени показатели на зелената система и как може да приоритизира и да управлява инвестициите си по-добре.
Много интересна беше и презентацията на социоложката в екипа - Невена Германова. Тя представи изследване за нагласите за миграция към София и областните градове, условията, при които биха мигрирали хората, техният демографски профил. Целта на проучването е общината да знае какво привлича хората в София, какво ги задържа и защо се местят, както и какво би ги накарало да я напуснат.
Транспортният инженер Цветан Колев говори за изследване на трафика, което е направено на база инсталирането на bluetooth устройства на близо 30 кръстовища в центъра. Каква нова информация сме научили от това и как това може да помогне на общината да предприеме правилните действие в борбата със задръстванията.
Картографът Николай Найденов говори за привързване на статистически данни към територията и свързването на данни от Националния статистически институт, които могат да помогнат в борбата със замърсяването на въздуха и проучвания. Той представи възможностите за използване на отворени данни и на отворен софтуер в работата по анализа на града.
„Мисля, че това, което представиха колегите показа, че създаването и функционирането на такова звено би било от полза и ще има сериозна добавена стойност за града и неговите граждани“, коментира на финала арх. Ахрянов и покани своите колеги да подават CV-та за новия мултидисциплинарен екип.
