Програмата за международно оценяване на учениците PISA се прави на всеки три години, като се изследват уменията по четене, математика и по природни науки на 15-годишните ученици, без това да е обвързано със заложеното съдържание в учебните програми в образователните системи на участващите в изследването държави. Прилага се и обща международна рамка за оценяването в изследването, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос от народния представител Иво Христов за политиката на МОН за справяне с функционалната неграмотност на българските ученици.
В PISA-2018 година са участвали 6900 български 15-годишни ученици от 197 училища. Основната изследвана област беше четивната грамотност. Средният брой точки за България е 420 по четене, 436 са точките на българските ученици по математика, а по природни науки - 424 са точките на нашите ученици, каза министър Вълчев. Резултатите от международното изследване бяха представени от МОН през декември 2019 г. Имаме намаление спрямо предходните изследвания, но това намаление е в рамките на статистическата грешка, заяви министър Вълчев. Той каза, че в доклада от изследването е направен изводът, че България запазва резултатите от предходните години, статически. Имаме обаче промяна в извадката и процентът на участвалите наши ученици от професионалните гимназии е увеличен от 41 на 49 процента. Не може да се обясни защо в София има голямо намаление на средния брой точки, а в градовете между 100 000 и 1 милион души, които са Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе, има увеличение на резултатите на учениците, участвали в изследването, заяви образователният министър. Той коментира обаче, че има намаление на средните резултати в световен мащаб на всички изследвани страни по отношение на четивната грамотност и това, според Красимир Вълчев, е заради поколенческите характеристики на днешните ученици, които четат по-малко и комуникират с кратки текстове.
"У нас има увеличение на дела на учениците от семейства, в които говоримият език не е българският и в тези семейства липсва отношение към образованието и няма детски книги", коментира министър Вълчев. Той отбеляза, че един от критериите за оценка в PISA е колко детски книги има в семействата на изследваните ученици. Факт е, че това, което мери PISA, значително се различава от нашите учебни програми и от това, в което е настроена нашата система на образование. Затова се опитваме да пренастроим българската образователна система от предоставянето на знания и на заучаването на знания, към по-бързото им трансформиране в умения и в по-голямата мотивация да се насърчат учениците за учене, коментира Красимир Вълчев. По думите му предизвикателството пред нас, след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, е да въведем ефективно компетентностният подход в образованието. Той се изразява в промяна в учебните програми, в методите на преподаване и на това, по което се изпитват учениците. За съжаление, част от новите учебни програми също са прекалено амбициозни, отбеляза министърът.
