Автобусните билети ще се вдигнат с до 96 ст., но от София до Перник ще поевтинеят
Най-голямо е въздействието върху цените на безалкохолните и минералната вода
Когато от март догодина собствениците на камиони над 3,5 тона започнат да плащат толтакси вместо сегашните винетки, цените на много основни хранителни продукти се очаква да поскъпнат, но с много малко. Това показва ново изследване на Световната банка, с което “24 часа” разполага.
Изчисленията са направени с размера на толтаксите, които бяха пуснати за обществено обсъждане през ноември и
ще важат за
около 6050 км
магистрали и
пътища първи
и втори клас
Киселото мляко например се очаква да поскъпне с около 0,6 ст. на кофичка, ако кофичката е 500 грама, иначе за един килограм поскъпването е 1,2 ст. Хлябът също ще поскъпне с 1,2 ст. за 1 килограм, т.е. при най-често срещаните разфасовки от 600-700 грама поскъпването ще е под 1 стотинка.
При изчисленията е приложен модел, който е бил изпробван в Германия преди десетина години, когато там е въведена толтаксата. Същата методология е използвана от банката и в Словакия, както и в Полша преди 2 г., когато започват да прилагат толтакси.
“Става въпрос за мрежови транспортен модел, обхващащ България, но и съседните страни. Изчислили сме разстоянията, на които се транспортират посочените стоки, като сме имали предвид дали стоката е предимно от внос или се произвежда в България, както и
каква степен
на обработка
претърпява,
докато стигне до магазина, от който я купува крайният клиент”, обясни пред “24 часа” Хатем Чахбани, старши специалист “Транспорт” в Световната банка и ръководител на екипа на институцията, който е правил изчисленията за България.
За да се види как въздействат върху цените сегашните винетки, които са за време, стойността им се разделя на тонажа и се вижда какви са транспортните разходи на единица продукт сега. Същото се изчислява и за толтаксите и се вижда разликата.
При изчисленията ДДС-то се вади, за да се види поскъпването без него, и накрая се добавя, тъй като това е налог, който се изчислява накрая.
Защо обаче се получават такива разлики в поскъпванията на отделните продукти (виж първата таблица). Например безалкохолните напитки и минералната вода се очаква да
поскъпнат
с 2,04%,
което е доста повече от поскъпването при пресните плодове – само с 0,17%.
Обяснението на Чахбани е в самия характер на продуктите. “Минералната вода и безалкохолните напитки са евтина, но много обемна стока. Превозваш огромни количества най-често в големи камиони, но транспортните разходи са върху ниска стойност на продукта и се получава, че са големи. Например делът на транспортните разходи при минералната вода стигат до 18,6% и затова въздействието на толтаксата е високо”, обясни той.
По същия начин
въздействието
на превоза е
по-високо върху
брашното,
отколкото
върху хляба
“В България се произвежда много жито, но и се изнася много, а и се внася. За преработката си в брашно зърното пътува на сравнително големи разстояния, при които неизбежно камионите ползват пътища с толтакси. Хлябът обаче е локален продукт и не изисква чак толкова много транспорт. Затова в първия случай делът на транспортните разходи е 10,7%, а във втория – 7,8%. Съответно и поскъпването е различно – при брашното е 1,17%, а при хляба – 0,85%, ако приемем, че хлябът е 1 килограм”, обясни Чахбани. Поскъпването в абсолютна стойност обаче е еднакво – по 1,2 стотинки на килограм.
“Разбира се, тези изчисления показват колко би трябвало да поскъпнат продуктите, в случай че производителите им и превозвачите решат
да прехвърлят
оскъпяването
само върху
крайния клиент
Но знаем, че това обикновено не се прави изцяло, защото при конкуренцията, която съществува, всеки икономически оператор има резерви, в които може да се вмести и да не товари с новите разходи крайния купувач”, каза Чахбани.
За разлика от предния анализ на Световната банка за въздействието на толтаксите върху цените този път възложителят – МРРБ, е поискал отделен анализ и на въздействието
върху цените
на автобусните
билети
Въпреки настояванията на автобусните превозвачи да бъдат освободени от толтакси с мотива, че извършват социална услуга, най-вероятно те също ще бъдат обложени от март догодина.
Според банката разликите в оскъпяването на автобусните билети са още по-големи, отколкото при хранителните продукти. Почва се от 5 стотинки на билет за маршрута Ямбол-Сливен и Пловдив-Пазарджик и се стига до 96 ст. за София-Варна.
Има обаче едно изключение – за автобусната линия София-Перник, където сега билетът струва 3 лв. в едната посока, се получава
не поскъпване,
а намаление
В проценти то е 2,2%, а в абсолютна сума – 6 стотинки (виж втората таблица).
“Причината е, че по този маршрут само 30% от разстоянието е върху път, за който се предвижда толтакса”, каза Чахбани.
Това е само участъкът покрай Владая до Драгичево – през целия останал маршрут автобусите се движат в рамките на населено място, за което и сега не плащат винетка, но и след въвеждането на толтакса няма да дължат нищо. Разбира се, доста
съмнително е,
че билетите ще
поевтинеят,
тъй като по линията София-Перник се движат предимно стари превозни средства с нисък клас за екология, а тяхното облагане с толтакса е по-високо.
“При изчисленията сме взели предвид и един коефициент – да го наречем “за заобикаляне”, каза Хатем Чахбани. Има се предвид това, че много превозвачи се канят, когато имат възможност, да заобикалят пътищата, за които се изисква толтакса. Това не е невъзможно, нито трудно, тъй като мрежата от пътища с облагане не обхваща третокласните. При много кратки разстояния, например от едно населено място до съседното може да се окаже, че превозвачът не дължи нищо и дори транспортните му разходи са намалели. Защото сегашните винетки, които са задължителни при всяко излизане от града или селото, отпадат за превозните средства над 3,5 т. Но ако това превозно средство се движи само по третокласни пътища, на практика вече няма да плаща нищо.
