Климатичните катастрофи стават все по-видими, а призивите за предприемане на действия - все по-гласовити, но страните, подписали Парижкото споразумение, чиито представители ще се срещнат в понеделник в Мадрид, не бързат да действат. Светът обаче вече не разполага с повече време.
"#Time for action": време е за действие. Лозунгът на тази 25-а годишна конференция на ООН за климата е ясен. "Трябва да ускорим ритъма с конкретни мерки", заяви чилийската министърка на околната среда Каролина Шмит, чиято страна ще председателства планираната за 2 декември -13 декември конференция.
Дали преговарящите ще чуят гласа на милионите млади хора, които излизаха на улицата през последните месеци, вдъхновени от младата шведска активистка Грета Тунберг?
Много експерти се опасяват, че нивото на конференцията, която ще се проведе в Мадрид заради демонстрациите в Чили, няма да отговаря на извънредното положение.
"Има опасност срещата за климата да не отговори на тези очаквания, тъй като на този амбициозен въпрос отговор ще получим догодина", прогнозира Лола Вайехо, експерт от Института за устойчиво развитие на международните отношения.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. около 200-те страни, които са го подписали, трябва до края на следващата година да преразгледат поетите от тях задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. На много от държавите за изпълнение на това задължение им остава около година.
Засега 68 страни вече са поели ангажимент да поемат по-сериозни задължения до догодина. Тези държави обаче са отговорни само за осем процента от световните емисии, твърдят експерти, които се съмняват, че Китай и Европейският съюз ще разкрият намеренията си преди средата на следващата година. Такъв въпрос не стои пред Съединените щати, които потвърдиха, че догодина се изтеглят от Парижкото споразумение.
Въпреки това вчера ООН отправи едно от най-ясните и мрачни предупреждения.
За да бъде реализирана идеалната цел на Парижкото споразумение затоплянето да бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий, емисиите на въглероден диоксид трябва да бъдат намалявани с по 7,6 процента годишно от следващата година до 2030 г.
За момента обаче няма "никакви признаци", че емисиите от изкопаемите горива, които се увеличават всяка година, ще започнат да намаляват през следващите години.
Предвид мащаба на задачата, която може да бъде решена с истинска трансформация на обществото, "не можем да чакаме до Конференцията за климата догодина", заяви пред Франс прес Карлос Фулър, главен преговарящ на островните държави, които са особено уязвими по отношение на климатичните изменения.
"Като сомнамбули"
Повишаването на нивото на световния океан, топенето на ледниците, по-мощните урагани, опустошените екосистеми, един милион застрашени животински видове. Голям брой изключително тревожни доклади на ООН хвърлиха светлина през последните месеци върху унищожителното въздействие на човешката дейност върху планетата.
Светът вече се е затоплил с един градус от времето на доиндустриалната ера, а всеки допълнителен градус ще засилва климатичните изменения.
Със сегашния ритъм температурата може да се покачи с до 4 или 5 градуса до края на века. Дори държавите да изпълнят сегашните си задължения, затоплянето може да е с над три градуса.
"Вървим като сомнамбули към климатична катастрофа. Трябва да се събудим и спешно да предприемем действия", заяви Алден Майер, експерт от "Съюза на загрижените учени", който настоява на тази Конференция за климата да бъдат взети мерки за "климатичната криза".
С отслабеното чилийско председателство обаче има риск някои преговори да се окажат по-сложни, като например тези за финализиране на процеса по създаване на правила за прилагане на Парижкото споразумение.
На конференцията за климата миналата година в Катовице, Полша, бяха изработени правила за прилагане на споразумението, но не и по сложния и доста противоречив въпрос с пазарите на въглеродни емисии.
Друг спорен въпрос, който ще бъде обсъждан на масата за преговори, е помощта, която се оказва на развиващите се страни да намалят емисиите си и да се справят с последствията. Северните страни обещаха да увеличат средствата за тях до сто милиарда долара до следващата година. Според последния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) средствата за това се увеличават - за сравнение, през 2017 г. те са били 71, 2 милиарда долара.
Южните страни обаче настояват сега за ускоряване на преговорите за компенсиране на годишните "загуби и претърпени вреди", за които една неправителствена организация заяви наскоро, че ще достигнат 300 милиарда долара до 2030 г.
Някои държави искат създаването на специален механизъм за финансиране, средства за който да бъдат събирани от данък върху билетите за международни полети, твърдят експерти.
(БТА)
