Проф. Джулио Тремонти е юрист, политик, преподавател, експерт и интелектуалец. Той е професор по право в Университета в Павия, една от най-влиятелните фигури в обществения живот в Италия от 90-те години насам. Бил е два пъти министър в правителства на Силвио Берлускони, а в момента е председател на Комисията по външни работи към Камарата на депутатите.
Той пристигна в България на 17 февруари по специалната покана на Културния център на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и италианската индустриална асоциация "Конфиндустрия България". Проф. Тремонти участва в дискусията "Какво може държавата", която бе в аулата на Алма матер и бе посветена на неговата известна книга "Криминогенната държава" (1997 г.). Тук публикуваме със съкращения неговото слово.
- Ако следва само буквите на своите закони, Европа рискува да изгуби душата си
- Историята се връща, и то с лихвите
През юли 1989 г., когато светът отбеляза 200 г. от Френската революция, италианският в. “Кориере дела сера” ме помоли да напиша статия. Тя беше публикувана на първа страница под заглавие: “Една революция, която ще обезсили парламентите”.
Още тогава виждах началото на процес, противоположен на този, започнал през 1789 г. със създаването на националните събрания. Виждах как
богатството излиза от националните граници
- неговата най-динамична и стратегическа част, и влиза в това, което нарекох “международна република на парите”.
През ноември същата година падна Берлинската стена. Малко по-късно, през 1994 г., в Маракеш започна глобализацията с основането на СТО - последната утопия на XX в. след комунизма. А “утопия” на гръцки означава “без място”, тоест без територия, без глас, без политическо измерение.
Старата революционна триада “Свобода, равенство, братство” беше заменена от нова, също революционна - “Глобалност, пазар, пари”. Смяташе се, че пазарът може да функционира като новата “невидима ръка” на света. Новата пазарна идеология постулираше свобода и минимална държава. Парадоксално обаче държавите ускориха развитието на публичното си присъствие
чрез публичен дълг и чрез нарастващо производство на закони
През 1997 г. написах “Криминогенната държава”. Тя беше позиционирана в центъра на този политически цикъл и беше фокусирана върху симетрията, която се създаваше между пазар и държава. В Европа процесът беше изключителен - с пароксистично (внезапен пристъп на болестни прояви - б.р.) развитие на европейските регулации. Юридическите системи, особено европейските, регресираха от епохата на кодексите към ново постмодерно, парализиращо и “криминогенно Средновековие”.
Както Карл Маркс написа преди време - ако обявите за престъпление това, което не е престъпление, хората ще започнат да вярват, че това, което е престъпление, не е такова.
Днес, в началото на новото хилядолетие, виждаме време, което не е много различно от това в средата на предишното хилядолетие. През XVI век Европа преживява четири революционни събития - почти паралелни, но свързани помежду си: откриването на Америка, изобретяването на печата, първата глобална финансова криза и от изток - османската експанзия в Европа.
С откриването на Америка геополитическата ос се премести от Средиземно море към Атлантика. Родиха се нови национални държави - Испания, Португалия, Франция, Обединеното кралство. Родиха се и нови религии - протестантските, по-благоприятни за бизнеса от католицизма, защото е повече бизнес насочено.
С печата пък се ражда свободното знание
Преди това знанието е било затворено, пазено в манастирите. С печата се появява свободната мисъл – от “Мисля, следователно съществувам” на Декарт до новата модерност.
С притока на огромни богатства от Америка в Европа възникват първите глобални финансови кризи. Времето на пристигане на корабите не съвпада с времето на падежа на дълговете. И така тогава Испания фалира шест пъти.
След падането на Константинопол османците достигат до сърцето на Европа. За първи път думата "Европа" се използва в политически смисъл. А по същото време един германски картограф нарича света Mundus furiosus - разярения свят.
Днес преживяваме четири нови революции. Откриването на Азия - особено на Китай. Сега за 30 години Китай се превърна в това, което беше Америка. Пророчеството на Наполеон: "Когато Китай се събуди, светът ще затрепери", се оказва вярно.
Другата революция днес е преминаването от печат към интернет. "Мисля, следователно съществувам" днес стана "Пиша, следователно съществувам".
Отново има и глобална финансова нестабилност. И отново има война. Разликата е, че събитията от XVI век се развиват в рамките на столетие, а нашите събития - в рамките на 30 години. Никога в историята толкова силна трансформация не се е случвала за толкова кратко време.
Вярвам, че видях началото на кризата на глобализацията, която се случва днес, в Америка още в началото на 90-те години. Тогава спорех с проф. Франсис Фукуяма, който твърдеше, че историята е свършила.
Историята се върна, и то с лихвите
Барак Обама казваше, че нямаме минало, а само бъдеще, но миналото ни сякаш се връща.
Европа днес е епицентър на "разярения свят". Имаме война по границите си - в Украйна. Имаме конфликти в Средиземноморието и Близкия изток. Дори ако войната в Украйна приключи, това няма автоматично да означава мир.
През 1992 г. Европа подписа Договора от Маастрихт - договор за еврото и за пазара. В същото време светът тръгна в посока, различна от европейските правила.
Европа започна да развива огромно количество регулации - антитръстови правила, забрани за държавна помощ, докато светът действаше стратегически. В Пекин никога не съм виждал табела "антитръст".
Днес европейското законодателство възлиза на 417 километра линейни текстове - над 1,4 млн. страници в официоза на ЕС. И правилата засягат не само икономиката, но и живота на гражданите, дори и такива неща като храни за домашни любимци, тротинетки, градински машини.
Намерението е добро. Но
когато държавата умножава правилата до степен, в която
светът става лабиринт, тя не води обществото
- тя създава предпоставки за собственото си нарушение. Проблемът не е "по-малко държава", а "по-добра държава". Европа се нуждае от нов механизъм, от нов софтуер. Новите проблеми не могат да бъдат решени със старите методи.
Историята показва, че трудните времена създават силни хора, силните хора създават лесни времена, лесните времена създават слаби хора, слабите хора създават трудни времена. Сравнете например снимката от Договора от Рим от 1957 г. с днешните европейски срещи. Някога бяха държавници. Днес приличат на туристи. Технократи създадоха "Титаник", а Ноевият ковчег беше построен от вярващи дилетанти.
Европа трябва да действа чрез демократично избрани правителства, не чрез технократи или инфлуенсъри. А ако Европа следва само буквите на своите закони, рискува да изгуби душата си.
