Колко пари струва издръжката на българските посолства и консулства по света? Колко са техните приходи от консулски услуги и колко души работят в тях? И показват ли парите приоритетите на външната политика на България и отношението на администрацията към нейните граждани, живеещи в чужбина. Блогърът Боян Юруков, който живее в Германия, успя да осъди МВнР по закона за достъп до обществена информация и сега цифрите са публично достояние. Той предостави данните на BG VOICE.
От тях може да се направи логичният извод, че приоритетите на външната политика на България са там, където се харчат най-много пари. И понеже цифрите не лъжат, изводът е един – Русия остава с предимство 30 години след 10 ноември пред Запада.
Там има повече дипломати, отколкото във всяка друга страна, и българското правителство харчи повече пари за тяхната издръжка от всяка друга държава, включително и САЩ.
Според данните на МВнР, предоставени на Юруков, посолството ни във Вашингтон и трите консулства в Чикаго, Ню Йорк и Лос Анджелис харчат общо около 4 милиона лева на година. Сумата е сходна за 2014, 2015 и 2016 година. Отделно държавата издържа Постоянното ни представителство към ООН, което се намира в Ню Йорк, за още около 1,7 милиона лева на година, и две икономически представителства (СТИВ) – в Чикаго и Вашингтон – за още близо 350 хиляди лева на година.
За сравнение – издръжката на трите български дипломатически представителства в Русия възлиза на около 4,5 милиона лева. Ако към тях добавим и тези в бившите съветски републики, сумата се удвоява до над 9,1 милиона лева. За бившия СССР Външно издържа и 5 икономически представителства (СТИВ) за още около 750 хиляди лева на година (за 2017 г.). През 2015 г. те са били 8 с обща издръжка от над 1 милион лева. Тук трябва да отбележим, че САЩ и ЕС са в пъти по-голям търговски партньор на България от Русия и бившите съветски републики.
Повече от половината разходи за дипломатическите мисии в чужбина са за командировки, тъй като служителите там са де факто дългосрочно командировани зад граница служители на МВнР.
Диспропорцията Русия-Запад се потвърждава и от разпределението не само на финансовия, но и на личния ресурс на Външното ни министерство.
През 2016-та България има 77 консулства и консулски служби. Общо служителите, обслужващи граждани, са 191 души
В Чикаго работят 4 консулски служители, в Москва – 24
Най-голямото консулство с 14 постоянни служители е това в Москва. Там през лятото командироват още 10 души. На второ място е Истанбул с 6. В 65% от консулствата работят по един или двама служителя – така е и в САЩ и Канада.
В цяла Западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70 служители – или по-малко от два пъти повече от тези в бившия Съветски съюз.
„Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в Западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София“, коментира в своя блог Боян Юруков.
В Чикаго работят 4 консулски служители, отговарящи за около 200 хиляди българи. Едни от тях са на половин работен ден. Ню Йорк, Лос Анджелис, Вашингтон и Торонто имат по трима, а Отава – един. Тези представителства покриват всички българи, живеещи в цяла Северна Америка.
Анализът на данните показва още, че Външно командироват служители в по-натоварените консулства. Тук обаче интересът отново си остава Русия, а не страните в Западна Европа, където за подмяна на паспорт се чака със седмици, ако не и с месеци.
Българите в чужбина не са приоритет
През 2015 г. от Външно са командировали 10 души в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите, когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек, показва още анализът на Юруков.
В Москва се издават туристически визи за руските граждани и държавата събира приходи от това. Цифрите варират – от малко над 1,2 млн. лв. през 2014 г. до близо 614 хил. лв. през 2016 г. Въпреки намаляващите приходи обаче издръжката на дипломатическите представителства се увеличава – от 2,340 млн. лв. през 2014 г. до 2,663 млн. лв. през 2016 г.
Не става ясно колко от приходите в Москва идват от консулски услуги за български граждани и колко от визи, но общността в Русия не е голяма. Според данните от официалното преброяване живеещите там българи са 24 хиляди души през 2010 г., т.е. повечето приходи в Москва действително са от визи за руски граждани. Бързото обслужване на руските граждани изглежда приоритет за Външно пред това на българските.
Най-шокиращо е сравнението между Москва и Лондон – посолството в столицата на Великобритания всяка година изпреварва значително това в руската по приходи от консулски услуги (2,5 пъти през 2016 г., например) и то основно за български граждани. Въпреки това издръжката на посолството там е два пъти по-малко от това в Москва, както и броят на обслужващите служители.
„Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава“, коментира още Юруков.
