Комисията по отбрана в парламента прие второто удължаване на бюджета, което бе внесено от служебното правителство миналата седмица. С това бе приета и клауза, която позволява на Министерството на отбраната да задвижи процедурата по сключването на заемните споразумение за 9-те проекта, които ще бъдат финансирани по механизма SAFE.
Още преди приемането на първия удължителен бюджет, чието действие изтича в края на март, министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви, че МО няма как да сключи споразумението с Европейската комисия при липсата на редовен бюджет. Затова служебното правителство прие да бъде вписано допълнително разрешение военното ведомство да може да сключи споразумението за ключовия за модернизацията заем от 3,261 млрд. евро.
На заседанието на военната комисия, Запрянов обясни, че Съвета на ЕС е приел българското предложение по SAFE на 11 февруари.
"Заемът ще осигури изплащането на националния план, одобрен от правителството в края на ноември. До 10 г. гратисен период има за изплащане", обясни министърът. Според него използването на финансовата помощ за ускоряване на проектите по модернизация на армията е ключово предвид влошаващата се среда на сигурност покрай войната на Русия и Украйна, и конфликтите в Близкия изток.
"Това ще облекчи натиска върху бюджета, освен това жизнено важни са тези ресурси за смяна на съветското въоръжение. Ще помогне и за увеличаване на бюджета за отбрана на поне 5% от БВП за отбрана, което бе решено от НАТО през юни в Хага", каза още военният министър.
Той отново припомни, че България получава финансиране за 9 проекта, сред които придобиване на 3D радари, съвместно с Франция, дронове, ракети, боеприпаси и др.
"За да стартират преговорите за 2 споразумения - оперативно и за заем, в решение от НС трябва да се включи клауза, която да разреши взимането на заема от 3,261 млрд. евро. Те трябва да се подпишат в периода март - април", каза Запрянов.
И обясни, че до края на май трябва да се сключат договорите по проектите от държавите, които са рамкови (т.е. водещи, в случая България е водеща по проекти за боеприпаси - бел. ред.).
В процеса на преговори ще се търсят и възможности за реализиране на ползи за българската икономика, с включване на български отбранителни компании в линии за придобиване на техниката, каза още министърът.
Идеята на МО е поне поддръжката на отбранителните ресурси да се прави от български фирми, а участие в самото производство ще се договаря с отделните държави по всеки проект.
"Българската индустрия няма да е само участник в поддръжката: ще бъдем европейски център за поддръжка и асемблиране на "Страйкъри". Дроновете са най-добрия пример, с който българските фирми могат да участват", каза Запрянов. Той съобщи, че има разговори да се организира втора серия финансиране по механизма SAFE с други проекти, но все още няма нищо официално.
"Няма да се подписват договори в мандата на служебния кабинет, но ще започнем практическа работа по всеки проект. В придобиването на трикоординатни радари сме на първо място в производствената листа до 2030 г. Не търпи отлагане. За радарите имаме по-дълъг период", обясни той.
"Нямаме договори все още, имаме национален план с проекти, които са оценени, че съвпадат с плана на ЕК за отбрана. Тепърва ще разработваме договорите и да ги сключваме, индикативни са стойностите в проектите, ако се получи по-ниска стойност, може освободеният ресурс да се ползва отново, но по друг от одобрените проекти. Не можем обаче да сменяме проекти от националния план, можем да излезем от някой проект, но взимаме парите и мястото на някоя друга държава", допълни Запрянов.
Второто удължаване на бюджета бе прието с 13 гласа "за", 2 бяха против и 2 се въздържаха. Очаква се утре законопроектът да влезе за разглеждане и в ресорната бюджетна комисия.
