Строеж на места за настаняване ще се разрешава, ако имат не повече от 100 легла и са на поне 25 метра от морето
Зад красивите снимки на белите къщи, сините куполи и безкрайните плажове Гърция все по-осезаемо усеща тежестта на собствената си популярност. След години на рекордни туристически сезони страната предприема най-мащабните ограничения срещу строеж, а на нови хотели в съвременната си история. Гърция се опитва да намери баланс между туризма, който носи милиарди, и необходимостта да бъдат запазени природата и местните общности.
Решението идва на фона на рекордния туристически поток. Само през миналата година страната е посетена от близо 38 милиона души при население от около 10,4 милиона. Очакванията са тази година този рекорд да бъде счупен.
Новите мерки са част от специалната териториална рамка за туризма, приета през май 2026 година, и засягат както популярните острови, така и континенталната част на страната. Правителството в Атина определя пакета като необходима стъпка за защита на природата, инфраструктурата и качеството на живот. В южната ни съседка все повече се вижда и обратната страна на туристическия бум - недостиг на вода, претоварени канализационни системи, огромни количества отпадъци, безкрайни задръствания, пренаселени плажове и рязко поскъпване на имотите и наемите.
Най-сериозно е натоварването на островите Санторини, Миконос, Родос, Крит, Парос, Корфу, Скиатос и столицата Атина. През активния сезон броят на туристите там многократно надвишава този на местните жители. Сред най-важните ограничения е въвеждането на таван за новите хотелски комплекси в най-пренаселените туристически райони. Новите хотели няма да могат да надвишават капацитет от 100 легла.
Паралелно с това се увеличава минималната
площ за строителство
извън градоустройствените планове. Досегашният минимум от 4 хектара се удвоява, а в 18-те най-претоварени общини достига 16 хектара. На практика това значително ще ограничи възможностите за строителство в най-популярните райони.
Заради задълбочаващия се недостиг на вода на островите новите хотелски комплекси с басейни ще бъдат задължени да използват морска, а не сладка вода.
Една от най-обсъжданите мерки е
пълната забрана за ново строителство на по-малко от
25 метра от официално определената брегова линия
Ограничението ще важи за хотели, туристически комплекси и жилищни проекти по крайбрежията. Изключения ще се допускат единствено за инфраструктура за хора с увреждания и аварийни пътища. Официалната брегова линия вече е дигитализирана в портала на Министерството на околната среда, което според властите ще затрудни опитите за заобикаляне на ограниченията.
Нови ограничения се въвеждат и в защитените територии от мрежата “Натура 2000”. Разширяването на селищните граници в тези райони ще бъде възможно само при строги условия и в ограничени подзони, като максималното увеличение няма да надвишава 20 процента.
Много сходни ограничения за застрояването
има и в България
чрез Закона за устройството на черноморското крайбрежие, който бе приет преди близо 20 години.
Строги мерки се въвеждат и в Атина. В историческия център на гръцката столица вече се ограничава строителството на високи сгради над 21 метра, които закриват гледката към Акропола и други исторически обекти. Удължава се и замразяването на строителни разрешителни.
Специален контрол се въвежда и за островите Санторини и Миконос. Новите строителни разрешителни в районите на Калдерата и извънградските парцели ще бъдат подлагани на оценки за капацитет на инфраструктурата. Това включва анализ дали водоснабдяването, канализационната система, електропреносната мрежа и пътната инфраструктура могат да поемат нови туристически обекти.
Гърция въвежда и дигитален модел за контрол върху строителството. Издаването на разрешителни постепенно преминава към кадастъра, а част от обектите ще бъдат проверявани автоматично чрез алгоритми за оценка на риска и сателитно наблюдение.
Паралелно с мерките срещу презастрояването Гърция затяга и контрола върху краткосрочните наеми. Въвеждат се и строги изисквания - задължително трябва да разполагат с пожарогасители, датчици за дим, аварийно осветление, сертификати за електрическа безопасност и застраховка.
Сред най-важните промени е решението лицензът за краткосрочно отдаване вече да не се прехвърля автоматично при продажба на имота. При нарушения глобите могат да достигнат до 20 хиляди евро. Властите признават, че хиляди жилища в Атина и по островите са превърнати в туристически апартаменти, което е довело до сериозен недостиг на квартири за местните жители и рязко покачване на наемите. Според проучвания в части от Атина те са увеличени с над 20% за последните две години.
На някои острови вече има недостиг на жилища за
учители, лекари и сезонни работници
Все повече местни жители се оплакват, че не могат да намерят апартамент на нормални цени, докато цели квартали постепенно се превръщат в туристически зони.
Допълнителни ограничения очакват и собствениците с много имоти. Всеки, който отдава три или повече жилища краткосрочно, ще бъде третиран като професионален оператор. Това означава плащане на ДДС, туристически такси, по-високи данъци и по-строг финансов контрол.
Гърция вече затегна и режима за златните визи. В най-натоварените райони минималната инвестиция за покупка на имот бе увеличена до 800 хил. евро. Целта е да се ограничи масовото изкупуване на жилища от чуждестранни инвеститори, което допълнително покачва цените на имотите и изтласква местните жители от централните райони и островите.
Успоредно с ограниченията се подготвят и стимули за собствениците, които върнат имотите си към дългосрочния пазар. Сред обсъжданите мерки са данъчни облекчения, програми за ремонт на празни жилища и стимули за млади семейства.
Все по-сериозен проблем остава и круизният туризъм. На остров Санторини тесните улички често се оказват буквално блокирани от хиляди посетители, пристигащи едновременно. Само за няколко часа малкият остров трябва да поеме огромен поток от туристи, което създава напрежение върху инфраструктурата и местния живот.
Затова властите вече
въвеждат дневен лимит от 8000 круизни туристи
на Санторини
Само преди година броят им достигаше между 12 и 15 хиляди души дневно.
Освен ограниченията, туристите от круизни кораби на Миконос и Санторини плащат такса от 20 евро при слизане на острова през активния сезон от 30 юни до 1 септември. За останалите острови таксата е 5 евро.
Според експерти именно круизният туризъм създава едно от най-големите натоварвания, защото огромни групи хора пристигат едновременно, използват инфраструктурата за няколко часа и напускат островите, без реално да остават дългосрочно в местната икономика.
Нови правила се въвеждат и за посещенията на Акропола. Достъпът вече ще става с предварително електронно записване в определени часови пояси, а максималният дневен капацитет е ограничен до 23 хиляди души. Мярката цели да намали огромните опашки, претоварването на обекта и рисковете за културното наследство.
Все повече гърци подкрепят ограниченията срещу свръхтуризма и презастрояването. Според местни организации страната постепенно губи своя автентичен облик и рискува да се превърне в огромна туристическа зона, в която местните хора вече трудно могат да живеят нормално.
Експерти предупреждават, че през следващите години Гърция може да се изправи пред още по-сериозна жилищна, инфраструктурна и екологична криза. Затова властите определят новия пакет от мерки като опит за намиране на баланс между туризма, икономиката и качеството на живот. И докато милиони туристи продължават да пристигат в търсене на слънце, море и красота, самата Гърция днес се опитва да намери трудния баланс между икономическия успех и правото на нормален живот.
