България няма продоволствена сигурност. Това означава, че всичко, което ядем, е внос. А ние практически ние нямаме контрол върху неговото ценообразуване. Това каза председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов.
"Дискусията в бюджетната комисия беше доста съдържателна, но законът сам по себе си няма да доведе до стоп на цените. Той е част от комплекс от мерки, които се надявам, че ще бъдат взети", посочи той.
"Прогресивна България" внесе в парламента пакет с конкретни мерки, с които да овладеят високите цени у нас. Предвидени са два законопроекта, свързани с Комисията за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите.
„Според тези законови правомощия се увеличава функционалността и правомощията на регулатора, какъвто е КЗК, и на контролните органи, каквато е КЗП. Това разграничение е много важно", обясни Карадимов.
По думите му на базата на секторния анализ, който са направили още през декември миналата година, проблемите са толкова дълбоки, че сам по себе си законодателен акт не може да ги разреши, ако той не бъде съгласуван с допълнителни законодателни инициативи в сектор „Храни" и с управленски действия на изпълнителната власт.
„Има елемент на спекула, има елемент на психология, има елемент на субективни фактори при цените. Но нашият секторен анализ показа нещо, което е зловещо - от 2020 до 2025 година с 66% са намалели стопанствата, които отглеждат крави майки. С 67% по- малко са стопанствата, които отглеждат овце майки. Със 70% са намалели стопанствата, които отглеждат кози", поясни Карадимов.
„Това е един от обективните фактори, които показват, че за да се решат тези проблеми, трупани десетилетия назад, е необходима комплексна политика за земеделието в България, в сектора на храните, стимулиране на кооперативите, стимулиране на късите вериги на доставки, стимулиране на традиционната търговия", каза Карадимов пред bTV.
По думите му функцията на КЗК не е насочена към крайната цена на продукта. „Тя е доста по-важна и по-невидима. Това са отношенията между производителя и веригата. Защото това не е видимо, но има много далечни последици. Ако говорим за 90% надценка, която търговската верига прави, по-важна е структурата ѝ. А половината от нея е за сметка на производителя".
„Потребителят трябва да знае, че в дългосрочен план тази тенденция е по-опасна. Тя води до обезлюдяване на райони, колене на животни, ликвидация на цял един сектор. Млечният сектор в България е в критична ситуация. При плодовете и зеленчуците нещата са драматични", смята Карадимов.
Карадимов сподели, че надценката, която една верига слага на килограм гауда, е 25%. „Надценката, която се калкулира при българското овче сирене, е 100%. Това не идва от прищявката на веригата, а защото производителят на гауда е толкова силен в своите договорни отношения с веригата, че той поставя условията".
„Ние сме залели пазара с едно доста либерално допускане на т.н. модерна търговия. Не искам да говоря лошо срещу тях. Те са ключови от гледна точка на търговския оборот в момента. Но производителят няма къде да отиде. Няма алтернатива", каза Карадимов.
