„Разочарованието най-голямото за мен беше за това, че не можах да се върна да играя футбол", това заяви легендарният Стилиян Петров пред Нова тв.
„Силен, здрав, капитан на отбора, водиш отбора... един млад доктор ей така, като седим с теб, ми казва: „Ние сме вече сигурни, че имаш диагноза „остра лимфобластна левкемия", трябва да започнеш лечение веднага", спомня си деня, в който разбира за тежката диагноза. Именно тогава започват изпитанията за него – от химиотерапията до пълното чувство за безпомощност.
„Не можех 6 седмици да видя децата си, защото нямах имунна система, това беше най-тежкият период", разкрива още той за престоя си в болницата. А неговото „малко удоволствие" тогава е да наблюдава външния свят през прозорците на болничната стая – на 17-ия етаж: „Гледах хората как се усмихват, как са се прегърнали, как се забавляват. А това вече не беше моят живот", допълва той.
Бившият капитан на националния отбор говори за суровата реалност на големия футбол, разликата между България и Западна Европа, както и за разочарованието си от състоянието на родния спорт. Стилиян Петров признава, че най-важният урок, който е научил след напускането на България, е професионализмът. „Когато излязох от България, аз си позволявах всичко, защото българският футбол не изискваше толкова много. Но когато излязох на голямата сцена, там се бориш със зъби и нокти", казва той и подчертава, че във футбола на високо ниво, ако не се представиш по най-добрия начин – биваш заместен. Въпреки че от години живее във Великобритания, футболистът е категоричен, че остава най-силно привързан към родината си. „Аз винаги ще обичам България и винаги ще смятам, че България е най-красивата", заявява той.
Стилиян Петров разкрива още, че няколко пъти му е предлагано да влезе в политиката като депутат, но е отказвал, защото според него подобни предложения често се превръщат в „подигравка с българския народ". Получавал е и предложения за поста министър на спорта. Категоричен е обаче, че това не е сфера, в която би искал да навлезе. Смята също, че българският футбол „изостава в модернизацията, инфраструктурата, методиката, професионализма и манталитета", а според него вината трябва да се търси не само в институциите, а „всеки един трябва да погледне себе си и да види какво иска да постигне".
