- В България смъртта отдавна има ценоразпис, който стига до милиони за елитните парцели в "Бояна" или Централни гробища
- От "фараонския" лукс на 90-те до скандалните разпродажби за погребения - как последното сбогом у нас се превръща в парад на суетата
От златните тронове на ромските барони до зловещата схема с фалшиви кремации – как смъртта в България се превърна в индустрия за милиони и сцена за парад на суетата. Българският траурен бизнес е уникално съчетание от балкански фатализъм, показен разкош и хладнокръвна алчност. Тук смъртта невинаги е смирение. За определени слоеве от обществото тя е
последният шанс да покажат на съседите и
враговете си колко точно са натрупали приживе
Този "парад на суетата" ражда истории, които звучат като сценарии за филми на Кустурица, но са болезнена реалност в гробищните паркове от София до Долни Дъбник.
Един от най-аткартивните митове, свързан с погребение в последните години е на много заможен и уважаван член на своята общност, чиято страст към немското автомобилостроене не угасна и след смъртта му. Неговите близки решили, че обикновеният ковчег е твърде тесен за дух от неговия мащаб. Вместо това те поръчали изграждането на истински подземен бункер в гробищен парк. Гробът всъщност представлява стоманобетонна камера с размерите на гараж. В него с помощта на тежка техника и багери беше спуснат черен Mercedes Benz S класа. Според легендата, бизнесменът е положен на шофьорското място, облечен в най-скъпия си костюм, с ръце на волана. Интериорът на автомобила бил запълнен с любимите му вещи, пари в брой и бутилки скъп алкохол. За да се предотврати оскверняването на този "гараж за вечността", гробът е залят с тонове бетон и охраняван денонощно в продължение на месеци от въоръжени мъже...
Не по-малко шокиращо е било изпращането на Кирил Рашков, самопровъзгласилия се Цар Киро. Неговата смърт през 2021 година може би
беляза края на класическия балкански барок
в траурните ритуали - погребението му беше триумф на кича и златото. Гробницата му в Пловдив прилича повече на луксозна гарсониера, отколкото на място за покой. Стените са облицовани с мрамор, а вътре е подредена цялата покъщнина, от която един "крал" би имал нужда. Най-впечатляващ беше неговият трон – масивно златно кресло, поставено в центъра на подземната стая. Погребението на Рашков е било сравнявано с това на фараони. Има слухове, че е бил погребан със златна маска, напомняща на тази на Тутанкамон. До него били оставени мобилни телефони със заредени батерии, лаптоп, кутии с пури "Кохиба" и неговото оръжие.
По време на ритуала оркестри са свирили
любимите му кючеци, а небето над Пловдив било
озарено от заря, сякаш се е празнувала сватба,
а не раздяла с живота. Крайностите не са нещо, с което българинът не е свикнал, но за да не остане по-назад от другите, дори когато става въпрос за погребение, е готов да взима решения за собствената си церемония дори приживе. Каква е цената на "Вечния лукс" - на едно истинско скъпо погребение? Средностатистическо "елитно" изпращане в България започва от суми около 7000 евро, но това е само началото. Ковчегът: Американските модели тип "Президент" от масивен бронз или хималайски кедър с кадифена тапицерия и вакуумно затваряне струват между 4000 и 6000 евро. Парцелът: На престижните места в "Бояна" или централните алеи на
София, където свободни места официално няма,
сумите за"преотстъпване" под масата могат да
достигнат 50 хил. евро.
Изработката на скулптура в цял ръст от италиански мрамор или екзотичен гранит добавя още 5000 – 15 000 евро към сметката. По този повод представители на траурна агенция споделиха пред "24 часа - 168 истории": "Организирахме изпращане за бизнесмен от 90-те, при което само логистиката, кетърингът за 500 души и специално внесеният от чужбина ковчег надхвърлиха 120 000 лева, без да броим паметника, който по-късно беше поръчан от Италия на цената на луксозен апартамент".
Още през 90-те погребенията са били начин да покажеш статут, но с днешните цени и "нормалните" хора са длъжни да се съобразяват с този "стандарт", дори да нямат възможност.
Така се случват и зловещите престъпления като случая "Клисура". Погребалният агент Георги Енев
успял да измами десетки семейства
подигравайки се с чувствата им. Той предлагал "бюджетни" кремации, като взимал парите на хората, но вместо да транспортира телата до крематориум, ги изхвърлял като отпадък. В гориста местност край село Клисура са открити десетки плитки гробове. Енев заравял телата едно върху друго на едва половин метър дълбочина, оставяйки ги на дивите животни. На близките той връщал урни, пълни с обикновен прах от ремонтни дейности или пепел от печка. Тази схема, продиктувана от чиста патологична алчност, разкрива огромна дупка в закона и показа, че докато едни строят мавзолеи за колите си, други биват погребвани в найлонови чували в гората заради печалба от няколкостотин лева.
В България смъртта отдавна има ценоразпис, който стига до милиони за "елитните" парцели в "Бояна" или Централни гробища.
Там местата не се продават, те се "преотстъпват" чрез сложни схеми и дарения,
които могат да струват колкото тристаен апартамент в София. Използват се ковчези от масивен махагон с климатизация и GPS предаватели, паметници от вносен черен гранит с вградени LCD екрани, на които се въртят клипове от живота напокойника.
В този свят на крайности гробищата са се превърнали в огледало на обществото – място, където неравенството не изчезва, а се бетонира за вечността. От мерцедеса под земята до пепелта в урната последното сбогом у нас е всичко друго, но не и тихо. То е вик на суетата, който изтича безсмислено в пръстта.
