Подходът у нас все повече се насочва към декарбонизация, нисковъглеродни технологии и адаптация към климатичните промени
България постепенно променя подхода си към опазването на околната среда, следвайки европейските политики и стратегически цели, сподели служебният зам.-министър на околната среда и водите Малина Крумова в подкаста на “24 часа” “Региони без граници”.
Според нея този процес е видим най-вече в насочването към декарбонизация, развитие на нисковъглеродни технологии и по-ясен фокус върху адаптацията към климатичните промени. По думите ѝ новите политики ще поставят още по-силен акцент върху ролята на природата и екосистемите като естествен инструмент за справяне с климатичните предизвикателства.
“Това е най-важната промяна - да мислим за природата не просто като нещо, което трябва да опазим, а като активен фактор в решаването на проблемите”, посочва Крумова. Тя допълва, че в следващите програмни периоди тази логика ще бъде все по-силно застъпена, както и в начина, по който се разпределят европейските средства.
Въпреки напредъка едно от основните предизвикателства остава начинът, по който се използват тези средства. Според Крумова проблемът не е само в липсата на административен или технически капацитет - тема, която се обсъжда от години, а в по-дълбокото разбиране за смисъла на инвестициите.
“Често се губи връзката между това, което правим като проект, и резултата, който искаме да постигнем”, казва тя.
По думите ѝ европейските фондове трябва да се разглеждат като инструмент за изпълнение на конкретни политики, а не като самоцел. “Ние не изграждаме инфраструктура просто защото трябва да я изградим. Правим го, за да постигнем определен резултат. Като например по-чиста вода, по-добро състояние на природата или по-здравословна среда за хората”, обяснява Крумова. Липсата на този “холистичен подход”, както тя го нарича, продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства.
В този контекст оперативните програми играят ключова роля. Крумова ги определя като финансов инструмент, който подпомага изпълнението на вече създадени политики. “Това е като една банка, която не дава кредити, а финансира проекти, насочени към конкретни цели”, казва тя. Според нея е важно да се прави ясно разграничение - програмите не създават политика, а я реализират.
Самият процес на създаване на политики, по думите ѝ, трябва да бъде диалогичен и да включва различни заинтересовани страни - институции, бизнес, неправителствени организации и граждани. “Политиките въздействат върху живота на всеки от нас, затова е важно всички да участват в тяхното формиране”, подчертава Крумова.
От началото на членството си в Европейския съюз България е натрупала значителен опит в управлението на европейски средства. Според заместник-министъра този опит вече дава резултати. Процесите са по-добре организирани, допускат се по-малко грешки, а администрацията и бенефициентите са по-подготвени. “Натрупаната рутина позволява нещата да се случват по-бързо и по-ефективно”, убедена е Крумова.
Важна роля играят и системите за контрол и прозрачност. Създаването на електронни платформи за управление и наблюдение е улеснило комуникацията и е направило процесите по-достъпни за обществото.
“За да разберем как програмите влияят на живота ни, първо трябва да знаем какво финансират”, отбелязва Крумова.
Но и предупреждава за рисковете при управлението на големи финансови ресурси. Един от тях е свързан с ограничен капацитет на изпълнителите. “Когато има много проекти от един и същи тип, често се разчита на едни и същи компании, които в даден момент достигат лимита си”, обяснява тя.
В крайна сметка, според нея смисълът на европейските средства е ясен - да подобряват живота на хората. “Те не са самоцел. Те трябва да водят до реална промяна”, казва Крумова. Като пример тя посочва модернизацията на градския транспорт - нещо, което всеки може да усети в ежедневието си.
И все пак резултатите от европейското финансиране вече били видими в редица сфери. Сред тях са мерките за подобряване на качеството на въздуха - подмяна на отоплителни уреди, електрификация на градския транспорт и други инициативи, част от оперативната програма на министерството. “Това са мерки, които имат пряко отражение върху здравето на хората”, подчертава тя.
По отношение на местното управление Крумова е категорична, че успехът не зависи от размера на общината. “Има малки общини, които са изключително добре организирани, и големи, в които мащабът създава хаос. Решаващият фактор е желанието на местната власт да инвестира в капацитет и да работи активно по проекти. Ако кметът има желание, нещата се случват. Ако няма - не се случват”, обобщава тя.
Темата за бюрокрацията също не остава на заден план. Крумова признава, че тя често се използва като оправдание, но в същото време има и реални основания. “Голяма част от изискванията идват от европейското законодателство”, обяснява тя. Според нея сложността е неизбежна, когато се създават правила, валидни за всички държави членки. Освен това
строгият контрол е необходим, за да се гарантира, че средствата се използват по предназначение
Въпреки това тя отбелязва, че понякога се стига до прекомерен акцент върху процедурите за сметка на крайната цел. “Когато се загуби смисълът и се мисли само за процеса, тогава наистина можем да говорим за бюрокрация”, добавя още зам.-министърът.
Сериозен ресурс през последните години е насочен към ВиК сектора. По думите ѝ
инфраструктурата се подобрява, но това не е достатъчно
“Водоснабдяването е сложна система, а не просто тръба, по която тече вода. Необходимо е по-добро управление, включително чрез дигитални технологии, които да оптимизират налягането, разходите и ефективността”, коментира тя.
И обръща внимание на факта, че в миналото инвестициите са били насочени основно към “твърда” инфраструктура, докато т.нар. меки мерки - като управление и оптимизация, са оставали на заден план. “Не е достатъчно да подменим една тръба, ако не разбираме как работи цялата система”, подчертава тя.
Проблемите в сектора са и структурни - включително свързани с организацията на операторите и разпределението на отговорностите. Според нея малките системи често са неефективни, а разходите за поддръжка са високи.
Ключов е и въпросът за общественото разбиране. “Често възприемаме водата като даденост, но тя не е безплатна. Поддържането на инфраструктурата изисква ресурси, а това невинаги се отчита от потребителите, особено в по-слабо населените райони”, забелязала е Крумова.
По отношение на качеството на въздуха тя също подчертава, че решението не е само в институциите. “Всичко опира до нашето поведение”, убедена е тя. Според нея
използването на градски транспорт, намаляването на автомобилите и грижата за зелените площи са ключови фактори.
Градското планиране също има съществена роля. А именно да се мисли в посока възстановяване на природата в градовете - повече зелени пространства, дървета и устойчиви решения. “Не трябва да правим инфраструктура отникъде заникъде”, отбелязва тя, давайки пример с неефективни велоалеи, които не водят доникъде.
