Защо тези специалисти са новото злато и ще се търсят все повече
В съвременната икономика на данните съществуват малко по-парадоксални ситуации от тази: едновременно да има масов недостиг на специалисти и да е трудно за много кандидати да си намерят работа в дадена сфера. Именно това се случва с киберсигурността - и в България, и в целия свят.
Добре оповестените оценки за огромен дефицит на работна ръка в киберсигурността са създали завишени очаквания сред търсещите работа, но реалността често разочарова поради несъответствие между изискванията на компаниите и реалните умения на кандидатите. Данните на аналитичната компания Lightcast показват, че наличните специалисти могат да задоволят едва 72% от търсенето - недостиг от близо половин милион работници само в САЩ.
В България картината е специфична. Пазарът на киберсигурност в страната е оценен на 74 милиона долара за 2024 г. с прогноза за достигане на 115 милиона до 2029 г. и средногодишен ръст от около 9%. Очаква се въвеждането на директивата NIS2 от 2026 г. да ускори значително наемането на нови кадри.
Какво се плаща
Заплатите говорят сами. Специалистите по инфраструктура - категория, включваща киберсигурност, DevOps и системни администратори - получават едни от най-високите заплати в IT сектора: минималните нетни заплати стартират малко над 1000 евро, а максималните достигат над 11 000 евро месечно.
Стартовите заплати за младши IT специалисти са около 1150 евро., а при опитни специалисти по киберсигурност те достигат до 3250 евро. За сравнение, средната заплата в IT сектора като цяло е около 2800 евро - над два пъти повече от средната за страната, която е около 1300 евро.
Тоест добре подготвеният специалист по киберсигурност може да очаква заплата, надвишаваща средната за страната с пет до девет пъти. Редки са сферите, предлагащи подобна атрактивност.
Проблемът: правилните
хора за правилните места
Числата обаче прикриват структурна слабост. Около 85% от обявите за работа в киберсигурността изискват поне бакалавърска степен по компютърни науки или сродна дисциплина, докато исторически само 60-70% от работещите в сферата притежават такава. Компаниите срещат трудности не защото няма хора, а защото търсят твърди технически умения - в кодирането, архитектурата на системи и защитата на инфраструктура - които реално са дефицитни.
Допълнителен проблем е институционалното неразбиране: много ръководители на бизнес и публични организации все още смятат, че киберсигурността може да се прехвърли към съществуващите IT отдели, вместо да се инвестира в специализирани кадри.
Перспективата
Перспективите за специалистите по киберсигурност в България за 2026 г. остават стабилни: търсенето ще продължи да надвишава предлагането, а заплатите ще изпреварват средните за страната. Именно недостигът на специалисти с опит и необходимостта от поддръжка на модерна IT инфраструктура обуславят предлаганите високи възнаграждения в тази категория.
Парадоксът остава: страна, обявена за трета по брой кибератаки в света, все още не произвежда достатъчно специалисти, способни да я защитят - нито в публичния, нито в частния сектор.
Глобалният контекст: 4,8
милиона незаети позиции
Проблемът с кадрите не е само български. Според последните данни глобалният дефицит на специалисти по киберсигурност е достигнал рекорд от 4,8 милиона незаети позиции - нарастване с 19% спрямо предходната година. При настоящата работна сила от 5,5 млн. души секторът се нуждае от нарастване с 87%, за да покрие търсенето. Световният икономически форум предупреждава, че до 2030 г. глобалният дефицит на таланти в технологичния и киберсектор може да достигне 85 млн. души, причинявайки нереализирани приходи от 8,5 трилиона долара годишно.
За България тази глобална криза означава двоен натиск: страната трябва не само да произвежда специалисти, но и да ги задържа. В среда, в която квалифициран специалист по киберсигурност
може да работи дистанционно за
компания в Лондон или Берлин
при значително по-високи заплати, конкуренцията за таланти е неравна. Пазарът на киберсигурност в България се оценява на около 82 млн. долара за 2025 г. и се очаква да нарасне до 117 млн. долара до 2030 г., но разходите за служител остават едни от най-ниските в ЕС.
Изследването на ISC2 за 2025 г., проведено сред над 16 000 специалисти по света, установява, че 88% от анкетираните са преживели поне едно сериозно последствие за сигурността заради дефицит на умения в екипа. За първи път от десетилетие бюджетните съкращения, а не липсата на кандидати е водещата причина за пропастта в сектора.
