Най-много такива стоки идват от Китай, основно са козметика и играчки
Разширява се възможността за колективни искове
Акт за нарушение ще може да се връчва и на чистачката
Всички продукти, които пазаруваме - включително онлайн, вече ще трябва да отговарят на единни европейски изисквания за безопасност. Ако продукт е изтеглен от продажба като опасен, ще имаме право на ремонт, замяна, възстановяване на цената или обезщетение, ако вече сме го закупили. Това предвиждат промени в Закона за защита на потребителите, които вече са в сила. Те транспонират европейски регламент за общата безопасност на продуктите. Той обхваща и новите технологии, свързани с интернет устройства, продукти с цифрово съдържание и вградени цифрови услуги.
Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
87% от стоките, доказани като опасни за здравето, продължават да се продават свободно онлайн
Европейската система за безопасност Safety Gate определя няколко основни категории рискови продукти. Най-голям дял заема козметиката – близо една трета от всички опасни стоки. Основният проблем там са химическите вещества, включително токсини като ТПО, използван в геллаковете, които могат да причинят трайни увреждания.
На второ място с 19% са детските играчки. При тях рисковете, от една страна, са химически, като наличието на вредни бои, а от друга- физически, например остри ръбове или малки части, които могат да доведат до задавяне. Дори на пръв поглед безопасни изделия като дървени играчки могат да се окажат рискови заради използваните покрития.
Над 67% от опасните стоки идват от платформи извън Европейския съюз, основно от Китай. Контролът при тях е най-труден, тъй като потребителите купуват директно от чуждестранни търговци, което размива отговорността.
Затова новият европейски регламент вменява на онлайн платформите за търговия ясни отговорности. Те трябва да се регистрират в Safety Gate и да осигурят възможност на потребителите и органите за надзор за бърза комуникация във връзка с безопасността.
Контролните органи могат да разпоредят на платформата да свали опасен продукт от страницата си или да блокира достъпа до него, като мерките подлежат на незабавно изпълнение.
Производителите вече ще трябва да осигуряват информация на български език и в достъпен формат. Освен това задължително ще извършват анализ на риска преди пускане на продукта на пазара и ще поддържат регистър на жалби, инциденти и изтегляния. Вносителите и дистрибуторите носят подобни задължения за проверка и уведомяване. Продукти няма да могат да се пускат на пазара без определен икономически оператор в ЕС.
При нарушения на новите изисквания са предвидени и глоби, като най-високата - за пускане на опасни продукти на пазара, е в размер на 4 хил. до 25 хил. евро за юридически лица.
Преди месец ЕС се споразумя и за реформа на своята митническа система, която ще позволи чуждите платформи, които продават стоки в рамките на съюза, да бъдат третирани като вносители и ще носят отговорност за плащането на мита и за безопасността на продуктите. Компании, които многократно нарушават правилата на ЕС, ще могат да бъдат глобявани с между 1 и 6% от общите си продажби в съюза за предходните 12 месеца.
Освен това ЕС реши, че вече ще налага мита и за малките пратки на стойност под 150 евро,
което досега не се правеше. От юли временно се въвежда митническа такса от 3 евро на пратка, като по-нататък тя може да се увеличи. Мярката е насочена основно към платформи от Китай. През 2025 г. в ЕС са доставени общо 5,8 млрд. евтини пратки от електронна търговия.
Френският град Лил пък беше избран за център на бъдещия Митнически орган на ЕС. Това ще е център за данни, който ще обработва онлайн пратки от 2028 г., в което ще са ангажирани 250 служители.
В края на миналата година ЕС актуализира законодателството с цел допълнително повишаване на безопасността конкретно на играчките. Целта е по-голяма защита срещу вредни химикали, като се забрани използването на разширен набор от химикали, които засягат ендокринната система, дихателната система или са токсични за конкретен орган. Въвежда се и цифров паспорт на продуктите, който ще съдържа информация относно съответствието с правилата на ЕС.
Според друга директива, която се транспонира в българския Закон за защита на потребителите,
намаление на стоки може да се прави минимум седмица след обявяването на старата цена
Това важи за продукти, които се продават отскоро. В противен случай срокът е 30 дни. Това не важи за бързо развалящи се храни с кратък срок на годност.
Новият закон разширява и възможността за колективни искове.
Те ще може да се подават в два случая - за преустановяване или забрана на нелоялна практика или за средства за правна защита - обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, възстановяване на платената цена или прекратяване на договор. Колективни искове вече ще могат да бъдат предявявани от КЗП, от организации, признати от друга държава от ЕС, когато става въпрос за трансгранични представителни искове, или от организации от списък, одобрен от икономическия министър, за които вече се предвиждат единни критерии. Тези организации ще се публикуват на страницата на министерството.
Включени са редица нови области, за които може да се предяви колективен иск - защита на данните, финансови услуги, пътуване и туризъм, енергетика, телекомуникации, права на пътниците.
При производство по иск за обезщетение потребителите имат право да се присъединяват към иска в определен срок. Ако се присъединят по-малко от 10 лица, производството се прекратява. Присъединилите се лица не дължат разноски. Всеки може по всяко време да се откаже от обвързване с решението.
Въвежда се 14-дневен срок, в който търговецът да отстрани нарушението, преди завеждането на иска.
Акт за нарушение ще може да се връчва и на чистачката
КЗП ще може да връчва акт за административно нарушение или наказателно постановление на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и е в граждански или трудови правоотношения с фирмата, която е извършила нарушението. Това означава, че може да се получи дори и от чистачката, а не както досега - само от управителя. Това гласят други промени в Закона за защита на потребителите, публикувани за обществено обсъждане, което е приключило в края на март.
В предложенията е записано, че когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща на хартиен носител по пощата, по имейл или чрез системата за сигурно електронно връчване. Ако няма възможност по този начин, се публикува на таблото за обявления и на страницата на КЗП. Ако в 14-дневен срок адресатът не се яви, за да си получи акта, се счита за редовно връчен.
Според позиция на КЗП възможността за връчване на актове на лице, намиращо се в правоотношение с търговеца, е действаща разпоредба от 2014 г., и не е породила системни проблеми в практиката. Целта е да се предотвратят добре известни практики, при които търговци съзнателно избягват връчването на административни актове чрез формално отсъствие, отказ от получаване или укриване.
Друга промяна гласи, че
КЗП ще има право да спира автоматично интернет страниците на нарушителите.
Това се отнася в случай, при който търговецът не е предоставил на сайта си данните си като име, адрес и телефон или предлага забранени стоки. Ако комисията не успее да установи контакт с него повече от три пъти в рамките на 10 работни дни, издава заповед за преустановяване на нарушението, която се публикува на сайта ѝ и с това нарушителите се считат за уведомени. Ако до три дни след това нарушението не бъде отстранено, сайтът на търговеца може да бъде спрян незабавно, независимо дали това решение ще се обжалва.
КЗП се обосновава със системни случаи на търговци, които умишлено укриват самоличността и правосубектността си, използват фиктивни данни или несъществуващи дружества, хостват сайтовете си извън ЕС или създават привидни канали за комуникация. В тези случаи потребителите остават без реална възможност да защитят правата си, а контролните органи – без ефективен инструмент за намеса. Например продажбата на лекарства, които са рекламирани в сайта като чудодейни и лекуващи нелечими болести, но реално могат да бъдат опасни за живота и здравето на потребителите. Няма посочено лице на сайта, то не може и да бъде проследено и установено и съответно санкционирано. В други случаи сайтове предлагат за продажба стоки при много изгодни цени, потребителите купуват, като плащат по банков път, но те не получават поръчката и няма към кого да се обърнат да си върнат парите.
И подчертават, че комисията не може да блокира сайтове самостоятелно, а само след съдебно разпореждане от Софийски районен съд. При отстраняване на нарушението достъпът до интернет страницата се възстановява в кратък срок.
В промените в закона прави впечатление още, че
много от глобите се завишават,
въпреки че привидно това е представено като превалутиране на санкциите от левове в евро. Масово например глобите, които започват от 300 лв., вече са минимум 200 евро. Но има и двойни увеличения - например максималната глоба в случай че търговците не са информирали клиентите за условията по договора или характеристиките на стоките, глобата от 1000 лв. сега става 1000 евро.
Промяната на санкционните прагове няма никаква връзка с правилата за въвеждане на еврото, категорични са от КЗП. Актуализирането на техния размер е продиктувано от необходимостта да се осигури реален възпиращ и превантивен ефект, какъвто в момента в редица случаи липсва, особено при онлайн търговци, които реализират значителни обороти и за които действащите санкции нямат реален възпиращ ефект.
