И още научно доказани техники за бързо и качествено усвояване на знания
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
"Отивам при Петрова да й обясня новата система, че беше болна и отсъстваше, като ни обучаваха. Тъкмо ще разбера дали и аз всичко съм схванала", казва колежката Димитрова.
Не свивайте скептично устни, че двете се събират да поклюкарстват през работно време, а пък си търсят алиби. Всъщност преподаването е една от най-ефективните техники за учене, можете и вие да я използвате. (Друг е въпросът какво точно ще си обясняват, като се съберат колежките Петрова и Димитрова.)
Силата на преподаването
Изследване на екип от Вашингтонския университет в Сейнт Луис доказва, че когато човек трябва да обяснява на някой друг, подобрява собственото си обучение, понеже се стреми да запомни, да разбере, да синтезира важното и да го предаде възможно най-понятно. А като го предава, установява дали нещо му е останало неясно.
Така подходът му към новите знания става по-интелигентен - за да преподава, търси ключови точки и организира информацията в последователна структура, коментират американските изследователи.
Понеже ученето през целия живот вече е необходимост, експертите по личностно развитие и психолозите непрекъснато търсят техниките как да става по-бързо и как да се повишат способностите за качествено усвояване на нови знания, които често са доста сложни.
Ако и на вас ви се налага да учите, можете да си помогне с някои от най-ефективните методи за запомняне.
Редовното "поливане" на мозъка
Вероятно няма да ви хареса новината, че ученето на нови неща не е скорострелна работа въпреки професионалната ви подготовка и опит. Колкото и да сте умни, обикновено е нужно да отделите 30-50 минути за изучаване на нов материал.
"Под 30 минути просто не е достатъчно. Но над 50 е много - захранвате мозъка си с твърде голямо количество информация, която той не може да поеме наведнъж", посочват експерти от Центъра за академичен успех в Държавния университет на Луизиана.
След това направете почивка 5-10 минути, преди да започнете друга сесия. Според техните проучвания кратките чести учебни сесии са много по-добри от по-дългите редки.
"Можете да поливате моравата веднъж седмично за 90 минути или 3 пъти седмично за 30 минути. Разпределянето на поливането през седмицата ще запази моравата по-зелена", картинно обяснява Бенедикт Кери, автор на книга за ефективно учене.
Той съветва и как да се затвърдят знанията: "За да запазите наученето, прегледайте информацията 1-2 дни след първото й изучаване. Повтарянето през по-дълъг интервал - няколко дни или седмица по-късно, вместо в бърза последователност, изпраща по-силен сигнал към мозъка, че трябва да я запази".
Именно това е т.нар. умствено разстояние.
Добрата стара хартия
Според психолозите много помага да си правите бележки на ръка за по-трудните концепции, които се опитвате да овладеете. Не на лаптопа или смартфона, а на лист с химикалка. "Така ще разберете и научите новото по-добре", уверяват изследователи от Принстънския университет и Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Те измерват, че когато студентите си водят бележки на ръка, слушат по-активно и успяват да идентифицират важни концепции. Бележки на лаптоп са записване без мисъл. "В три проучвания открихме, че студентите, които си водят бележки на лаптопи, се справят по-зле с концептуални въпроси в сравнение със студентите, които си водят бележки на ръка - казва професорът по психология в Принстънския университет Пам Мюлер. - Тенденцията при лаптопите е лекциите да се записват дословно, вместо да се обработва информация и да се преформулира със собствени думи. Този навик е вреден за ученето."
Това се дължи на специалната връзка "ръка - мозък". През клавиатурата тя не действа.
Леко модифициране за повторното консолидиране
Специално за усвояване на двигателни умения работи нещо интересно, установено при изследване на екип от Медицинския факултет на Университета "Джонс Хопкинс".
"Когато усвоявате ново двигателно умение, промяната на начина, по който го правите, помага да го овладеете по-бързо. Повторното консолидиране, т.е. процесът, при който съществуващите знания се припомнят и модифицират с нови, играе ключова роля в укрепването на двигателните умения. Ако практикувате леко модифицирана версия на задача, която искате да овладеете, научавате повече и по-бързо, отколкото ако продължавате да практикувате абсолютно едно и също нещо няколко пъти подред", обяснява Пабло А. Челник, водещ автор на изследването.
Мощта на учебната дрямка
Сънят между сесиите подобрява запомнянето до 6 месеца по-късно, показва френско изследване, публикувано в списанието за психологически науки.
В експеримента участниците трябвало до запомнят нещо трудно - как 16 френски думи се превеждат на суахили. Едните спали между двете сесии, другите не. Онези, които си починали, запомнили средно 10 от 16-те думи. Другите запаметили 7,5 думи.
"Включването на сън между тренировъчните сесии води до двойно предимство - намалява времето, прекарано в повторно учене, и осигурява много по-добро дългосрочно запазване", коментира психологът Стефани Маза от Университета на Лион.
- Ефектът на Моцарт
Обичате да слушате музика, докато работите и учите. Така се съсредоточавате. Слушате със слушалки, разбира се, не пречите на колегите. Само че и те, и шефът нещо ви гледат накриво. Сякаш си мислят, че се забавлявате през работно време.
Е, можете да им разкажете за резултатите от научни изследвания: ако работата изисква мобилизация на ума, музиката помага човек да се справи по-бързо с поставената задача. Това е т.нар. ефект на Моцарт.
Не става дума само за класика, а за всяка любима музика. Тя увеличава производителността, щом човек я възприема като приятна, т.е. щом тя съвпада с неговите предпочитания. Ако не съвпада, мозъкът му се опитва да изолира звуците и продуктивността намалява.
Само че има няколко уточнения, които е добре да знаете.
Първото е, че любими композиции най-вече помагат, когато са фон при творчески задачи. Не е така, когато се изискват голяма точност и прецизност.
Второто е, че музиката пречи на концентрацията, ако е с текст. Дори той да е познат, разсейва. Доказано е, че влошава резултатите при решаване на математически задачи и при запаметяване. Причината е, че повечето хора не могат едновременно да отделят внимание на няколко неща.
Третото е, че трябва да е фон. На музика може да се учи и работи, ако е не по-силна от 40 децибела. Освен това прекалено силни звуци в слушалките са опасни за слуха.
Специалистите казват, че е вероятно навикът да има и обратен ефект. Като сте свикнали да работите съсредоточено на музика, може да не ви се получи във важен момент, когато се озовете в среда извън стереотипа си.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Обич към грешките - модел за емоционална стабилност и професионален успех
Топ 9 на мениджърите, които ви пречат да се развивате
Със супергеройската стойка наистина побеждавате
Синдром на дезориентацията, или защо на 10 години да си формулирате кариерни цели
Три стъпки да обърнете всяка критика в своя полза
На страха от провал очите са големи. Победете го с игра за моделиране на ситуации
Как ефективно да парирате колеги завистници
Въртенето на стрелките сваля работоспособността – внимателно следващата седмица
Безценното изкуство да очаровате с думи
Крадете идеи като художник, за да имате професионален успех
