Спасил съм поне 5 живота, но дори на един човек да си помогнал да оцелее или да си запазил къщата или поминъка му, си струва, казва той
След близо 40 г. в пловдивската пожарна на инспектор Марин Събев му е трудно да определи кое е най-тежкото произшествие, по което е работил, но най-емоционално му се отразила една катастрофа. Около 1 часа на 15 юни 2011 г. автобус се блъска в мантинелата на магистрала "Тракия" след разклона за Хисаря, преобръща се и се запалва. Загиват 8 души. Събев е един от изпратените на мястото огнеборци. "Една от жертвите беше студентка, дъщеря ми също учеше в университет по онова време. Друга от загиналите беше наша колежка, говорителката на дирекцията на полицията в Стара Загора, може би затова така го преживях. Имаше и една друга катастрофа, в която загина 12-годишно момиче, прибираше с баща си и братчето си от Канада. По-малкото дете оцеля, но още помня ужаса на бащата", казва Марин Събев в края на своята кариера в пожарната. В последните дни на април той се пенсионира и беше ритуално изкъпан с водни струи от своя отдавна пенсиониран колега Веселин Куманов, който го посрещнал по същия начин и на първия му пожар - на 21 септември 1987 г. Това произшествие било дребно, както се прави с всеки начинаещ - запалили се сухи треви на Драгановите гробища.
В онези години работели всички предприятия в Южната икономическа зона, често ставали инциденти, имало доста пожари и по полето и Марин Събев бързо разбрал, че това е професия само за мъжки момчета и упражняването й не е възможно, ако човек не разчита на колегите си до степен да действат като смазана машина. "Случва се да идват хора с розови представи и като видят какво е, се отказват. Аз никога не съм мислил за това, но работата в пожарната е моето нещо, ако не беше, нямаше да издържа толкова години", споделя той. Във времето назад се е ядосвал само на началници, чиито умения се свеждат единствено до повишаването на тон. "Случвало се е някой да крещи, като че ли овчар, да ти обяснява, че ти няма да оправиш света, това действа много демотивиращо на младите хора", казва огнеборецът.
От 2004 г. той работи в оперативния център на пожарната, който ръководи работата на екипите при всякакви инциденти в Пловдив и областта. И обяснява, че взимането на решение е въпрос както на опит, така и на интуиция. "Напрегнато е - и в центъра, и на терен. Докато пътуваш към произшествието, не знаеш какво те чака, често първоначалната информация е противоречива, вече на място трябва да се действа бързо. Пострадалите хора често са под стрес и дават неадекватна информация. Това напрежение с годините се натрупва. Но в нашата работа има удовлетворение, аз съм спасил поне 5 човешки живота, но дори на един да си помогнал да оцелее или да си запазил къщата или поминъка му, си струва. Хората са благодарни и това ти дава сили за още и още", допълва Марин Събев.
От години разпуска, като пътува с кемпера си сред природата. И още не знае как ще понесе липсата на натоварване в дните напред. Но ще има повече време за семейството и за пътувания. "На кемпера и газ!", гласи най-краткият му план.
