- Габриел Араужо се изсмя на природните закони и с двата си увредени крака се научи да се облича, да се храни, да си мие зъбите и да побеждава в басейна
Всички големи в световния спорт уважиха с присъствието си церемонията на академия Laureus. Организацията е твърде престижна, за да се скатаеш и да пратиш някой второстепенен да вземе наградата ти. Само като чуеш, че водещи са легендата Новак Джокович и олимпийската шампионка по ски свободен стил Айлин Гу, ти става ясно за какво точно събитие иде реч. Поне според първоначалния сценарий кулминацията му трябваше да е излизането на Арина Сабаленка и Карлос Алкарас, които бяха обявени за най-добрите спортисти на 2025 г.
Пляскаха им, разбира се. Пляскаха им много, но най-силните аплодисменти бяха запазени за Габриел Араужо. Макар и да се различаваше много от всички останали в залата, бразилецът застана
уверено на сцената
и прие с усмивка признанието и любовта на топспортистите. Личеше си, че се наслаждава на момента и на мисълта, че в крайна сметка всички усилия и болки са си заслужавали.
Въобще не се съмнявайте, че болката и отчаянието са били верни спътници на Габриел поне в детските му години. Той се ражда през 2002 г. в Санта Лузия, Бразилия, и веднага след появата си на бял свят лекарите го диагностицират с фокомелия – вродено увреждане, при което крайниците са недоразвити или липсват. В неговия случай той няма ръце, а краката му са силно деформирани. Само че от онова безпомощно парче месо пораства истински боец, който на 20 април вечерта бе обявен за спортист с увреждания номер 1 за 2025 г.
Едва ли някой от конкурентите му се е обидил, че е останал по-назад в класацията. През последните години бразилецът е
истински хегемон в състезанията по плуване за
хора с увреждания
Въпреки че никога няма да разбере какво е чувството да пляскаш с ръце във водата, Араужо държи два световни рекорда и е спечелил пет параолимпийски титли с представянето си в басейна. На практика изглежда почти невъзможно човек, лишен от нормални крайници, да постига успехи точно в този спорт, но бразилецът отдавна е доказал, че за него природните закони не важат.
По света той е известен с уникалния си стил на плуване – тип "делфин". Във водата тялото му сякаш е от пластилин и започва да се движи на вълни, подобно на делфин или на русалките от филмите. Още по-впечатляващ е стартът му, когато трябва да плува по гръб. Габриел захапва края на стартовото блокче, за да се закрепи, и след това се изстрелва назад със силен тласък на тялото.
"Когато попаднах във водата за първи път, сякаш всички предишни ограничения отпаднаха. В басейна няма нужда да се притеснявам как ще свърша някоя задача, когато мога да разчитам предимно на десния си крак. Там просто спирам да мисля и се наслаждавам на свободата. Един от учителите ми по физическо явно е видял колко съм щастлив по време на часовете по плуване и ме записал за състезание, без дори да ме попита. Явих се, представих се добре и след това подчиних целия си живот на тренировките", разказва петкратният параолимпийски шампион.
Победите му на световни първенства и параолимпийски игри съвсем
не са най-големият подвиг в живота му
Значимите победи започват веднага след като трябва да напусне бебешката количка. Майка му категорично отказва да се съобрази с препоръката на лекарите и да превърне сина си в домашен любимец, който рядко си показва носа навън. Голямата битка е да го запише в нормално училище. Системата е против, но накрая майчината воля надделява и той прекрачва класната стая с всички други първолаци, които весело размахват ръце във всички посоки. Габриел не може да изживее това щастие, но пък бързо успява да отговори на новите предизвикателства. Той се научава да пише, държейки молив или химикалка между палеца и втория пръст на десния си крак. Скоро го уреждат със специално бюро, което му позволява да пише, след като е поставил листовете на земята.
Добрите оценки вървят ръка за ръка и с успешното социализиране. Останалите деца в началото го гледат с учудване и недоверие, но много бързо са спечелени от безрезервната усмивка на различното от тях хлапе. Успехите му и на двата фронта продължават и в горните класове, а след това и в университета. Габриел е истинска сензация заради перфектните си умения да борави с лаптопа и мобилния си телефон. Самият той признава, че най-голямата му мъка е да се облича сам. У дома дрехите с ципове и копчета са забранени. Той разчита на широки тениски и шорти, които се е научил да нахлузва, използвайки зъбите си. А те са здрави и бели, защото шампионът ги мие сутрин и вечер поне по три минути. Как става ли? Габриел хваща четката с пръстите на краката си, навежда се и мести главата наляво и надясно, за да почисти добре устната си кухина.
"Майка ми беше тази, която ми вдъхна увереност, че ще мога да се справя с неща, които на пръв поглед би трябвало да са непосилни за мен. След това ме научи да не обръщам внимание на ококорените погледи, когато отида да обядвам в ресторант, например. Да,
осъзнавам, че съм странна гледка
докато държа вилицата с пръстите на крака си, но понеже го правя наистина добре, околните бързо губят интерес. Само за няколко минути превръщам съжалението във възхищение и това ми харесва", категоричен е абсолютният хегемон в басейна. Успоредно с победите в различните плувни дисциплини той се е захванал сериозно да учи право. Голяма му мечта е един ден той да е сред основните защитници на правата на хората с увреждания в Бразилия.
"В басейна вече доказах, че съм силен физически, но искам да побеждавам и с помощта на интелекта си", казва още големият шампион.
