Служебвото правителство взе поредните си решения днес. Ето какви са те:
Правителството връща 1,4 млрд. евро неусвоен капитал от ББР в държавния бюджет
Министерският съвет прие Решение, с което дава съгласие министърът на финансите да намали капитала на „Българска банка за развитие" ЕАД от 2 625 781 150 евро на 1 180 613 634.77 евро чрез обезсилване на 28 264 571 броя поименни акции с номинална стойност 51.13 евро, с цел възстановяване в държавния бюджет на неусвоената част от увеличението на капитала по т. 2 от Решение № 575 на Министерския съвет от 2025 г.
В изпълнение на Постановление № 167 на Министерския съвет от 2025 г. и на Решение № 575 на Министерския съвет от 2025 г., бе извършено увеличение на капитала на „Българска банка за развитие" ЕАД с 4 млрд. лв. /2.045 млрд. евро/, осигурени по бюджета на Министерството на финансите /МФ/.
Изрично в цитираните актове бе предвидено средствата от увеличението на капитала да бъдат използвани за изпълнение на дейностите, предвидени в Стратегията на „Българска банка за развитие" ЕАД за периода 2024 - 2026 г., одобрена с Решение № 389 на Министерския съвет от 2024 г.
До момента, в МФ е постъпило само едно искане от страна на ББР за усвояване средства от ресурса - в размер на 600 млн. евро през м. януари 2026 г., като средствата са предоставени и се използват от ББР за финансиране на плащанията по Инвестиционната програма за общински проекти в изпълнение на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗСПИР през 2026 г.
В МФ не са постъпвали други искания от ББР за усвояване на ресурс, като неусвоеният ресурс от увеличаването на капитала е в размер на 1.445 млрд. евро, съхраняван по сметката за чужди средства на МФ в БНБ.
Следва да се отбележи, че целта на увеличението на капитала на банката, извършено през 2025 г., бе в дългосрочен план, и в съответствие със Стратегията на ББР и със ЗББР, да се осигури възможност за финансиране на инвестиции в национални приоритети и икономически сектори.
Съгласно гореизложеното, към настоящия етап, осем месеца след осигуряването на ресурса от държавния бюджет, не са постъпвали заявки за усвояване от ББР за финансиране на други програми и инвестиции, извън първоначално направената, за целите на финансирането на плащанията по Инвестиционната програма за общински проекти.
Подобна операция няма да увеличи пряко приходите в държавния бюджет и/или размера на фискалния резерв, доколкото и понастоящем средствата се съхраняват по сметка за чужди средства на МФ в БНБ, но ще даде възможност този ресурс да се използва за други цели, съобразно приоритетните нужди на държавата, вкл. за финансиране на социални плащания и на антикризисни мерки за справяне е увеличаването на цените на горивата и на стоките, вследствие на конфликта в Близкия изток.
Намаляването на капитала няма да ограничи плащанията от страна на ББР по Инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г., доколкото ресурс за същото е осигурен в пълен размер с първото усвояване на средствата, извършено през м. януари 2026 г.
Министерският съвет прие решение за изплащане
на 150 079 евро за бавно правосъдие
Министерският съвет прие решение за финансиране на Министерството на правосъдието с 150 079 евро за 2026 година. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.
Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 януари 2026 г. до 31 март 2026 г. от Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на глава трета „а" от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.
Правителството одобри позиция на България по преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз
Правителството одобри днес позиция на Република България по преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз по дело С-804/25, Autorite de protection des donnees пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на юрисдикция в Белгия.
Основният въпрос касае приложението на член 96 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и, по-конкретно законосъобразността на споразумението между Кралство Белгия и Съединените американски щати (САЩ), наричано „Споразумението FАТСА" (Foreign account tax compliance act), по-специално на неговите разпоредби относно предаването на данни извън Европейския съюз.
Позицията, която Република България счита за правилна е, че събирането и обработването на лични данни във връзка с относимото международно споразумение, отговаря на изискванията на Директива 95/46/ЕО, доколкото е аргументирана нуждата от обработване данни за данъчни цели и с цел да се гарантира спазването на международните данъчни разпоредби и изпълнението на задълженията, произтичащи от действащия в САЩ Акт FATCA за борба с избягването на даньци от граждани на САЩ.
Друг важен аспект от преюдициалното запитване касае прилагането на чл. 45 от ОРЗД, тоест решението относно адекватно ниво на защита. Последното има за цел да признае, че дадена трета държава, територия или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или дадена международна организация осигуряват адекватно ниво на защита по смисъла на параграф 2 от същия член. В случая, чл. 1 на Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1795 признава, че Съединените щати осигуряват адекватно ниво на защита на личните данни, предавани от ЕС на организации в Съединените щати, които са включени в „Списъка към Рамката за защита на личните данни".
Приета е Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2026 -2030 г.).
Министерският съвет прие Решение за приемане на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2026 -2030 г.).
Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2026-2030) консолидира постигнатия напредък и разширяване капацитета на държавата и обществото за ефективна превенция на радикализацията и противодействие на терористични заплахи. Тя се основава на принципите на върховенството на закона и зачитането на основните права и свободи, като предвижда балансиран подход между сигурността и демократичните ценности.
Стратегията залага на интегрирани действия и тясно сътрудничество между държавните институции, местните власти, правоприлагащите и съдебните органи, гражданското общество, академичните среди и частния сектор. В нея се акцентира върху ранното откриване на рисковете от радикализация, засилването на устойчивостта на местните общности, защитата на уязвими групи - включително подрастващи и малолетни - и използването на съвременни технологии за мониторинг и противодействие на екстремистко съдържание онлайн.
Документът отчита националния и международния опит и ангажиментите на България в рамките на Европейския съюз, НАТО, ООН и други международни организации, като насърчава обмена на информация и добри практики със стратегическите партньори за изграждане на безопасна и устойчива среда за всички граждани.
Изменя се Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация
Министерският съвет със свое постановление прие изменения в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с Постановление № 336 но Министерския съвет от 2014 г.
Наредбата се актуализира чрез добавяне на Главна дирекция „Гранична полиция" към структурите на министерството, в които следва да се извършва полицейска регистрация на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Създават се предпоставки за своевременното и ефективно изпълнение на задачите на разследващите полицаи с месторабота в Главна дирекция „Гранична полиция" по разследване на престъпления, свързани с контрабанда през държавната граница, незаконната миграция и други трансгранични престъпления.
Приет е докалд за изпълнението към 31 март на Плана за действие за 2026 година с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС
С Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2026 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 31 март 2026 година.
От общо 100 мерки със срок за изпълнение към 31 март са изпълнени 41 мерки. Неизпълнените мерки са 59, което е 59 % неизпълнение. Традиционно през първото тримесечие на годината процентът неизпълнени в срок мерки е най-висок. Това се дължи на мерките, заложени в Плана за действие за 2025 г., които не са изпълнени в срок и са прехвърлени в Плана за действие за 2026 г. със срок за изпълнение до 31 януари 2026 г. В отчета на Плана за действие за 2026 г. към 31 март има 47 такива мерки. 37 от неизпълнените мерки са законопроекти, от които 14 са внесени за разглеждане в 51 -то Народно събрание.
В отчета на Плана за действие към 31 март 2026 г. са включени 27 мерки, имащи отношение към образувани процедури за нарушение по чл. 258 и чл. 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С изпълнението на тези мерки България ще отстрани допуснатите нарушения на правото на Европейския съюз, констатирани от Европейската комисия в рамките на 33 отделни процедури.
В Приложение № 2 към доклада са посочени 16 ненотифицирани директиви в областта на вътрешния пазар със срок за въвеждане до края на месец май 2026 г., като 8 от тях са били със срок на въвеждане 30 ноември 2025 г. (от общо 1022 директиви). Въвеждането на тези директиви се отчита в т.нар. Информационно табло за вътрешния пазар и конкурентоспособността (The Single Market and Competitiveness Scoreboard).
През 2026 г. продължава осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС в Плана за действие за 2026 г.
Правителството прие Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ
на България за 2025-2030 г.
Министерският съвет прие четвъртата поредна Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България, обхващаща периода 2025-2030 г. Документът затвърждава ролята на страната ни като предвидим и отговорен донор в рамките на Европейския съюз и международната общност, като адаптира българската политиката на сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ към съвременните глобални предизвикателства.
Новата програма надгражда постигнатите резултати от предходните три програмни периода и въвежда гъвкава рамка за подкрепа на страните партньори. Българската официална помощ за развитие ще продължи да бъде насочена приоритетно към региони с традиционни исторически и културни връзки, както и зони от стратегическо значение за националните интереси и сигурността на страната ни - Западни Балкани, Източно партньорство, Близък изток и Северна Африка, Африка на юг от Сахара и Азия.
Програмата поставя фокус върху четири основни секторни приоритета на сътрудничеството с партньорите - качествено образование, здравеопазване, добро управление и икономически растеж. Тези усилия са допълнени от три ключови хоризонтални приоритета - равнопоставеност на мъжете и жените, опазване на околната среда и адаптация към изменението на климата, и защита на правата на децата и младежите.
Българската хуманитарна помощ ще продължи да се предоставя при стриктно съблюдаване на фундаменталните принципи на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост.
Основната цел е спасяването на човешки животи и облекчаването на страданията в региони, засегнати от кризи, като се гарантира, че подкрепата достига до най-уязвимите групи. Хуманитарната подкрепа ще бъде насочена приоритетно към страни и региони, които имат потенциала да генерират миграционни потоци.
В новия програмен период България ще се стреми към засилване на своето участие в инициативите на ЕС „Екип Европа" и стратегията „Глобален портал". Чрез активно многостранно сътрудничество страната ни ще доразвие двустранната си дейност и ще повиши въздействието на своите приоритети за развитие на международната сцена.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството взе решение да предостави част от имот - публична държавна собственост безвъзмездно за управление на Министерството на електронното управление, за нуждите на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление". Имотът - помещение на бул. „България" № 58 в гр. Левски, е необходим за изграждане на комуникационен възел в изпълнение на инвестиция „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България" по Националния план за възстановяване и устойчивост. Имотът е с отпаднала необходимост за Община Левски
По решение на правителството част от имот - публична държавна собственост става имот - частна държавна собственост и се прехвърля в собственост на Община Казанлък. Той представлява пететажна сграда на ул. „Цар Борис" № 2 в гр. Казанлък и ще бъде използван за общежитие. Сградата е включена в Концепцията за интегрирани териториални инвестиции в община Казанлък - 2 по Програма „Развитие на регионите" 2021-2027, а проектът предвижда изпълнението на мерки за енергийна ефективност и зелена градска инфраструктура.
Общината ще трябва да прехвърли имота на държавата, ако до 5 години от придобиването му не реализира предвиденото. Поради отпаднала необходимост управлението на сградата се отнема от Професионална гимназия „Иван Хаджиенов" - Казанлък.
Правителството взе решение да промени статута на парк „Врана" в София от частна държавна в публична държавна собственост. Имотът с площ 958 362 кв. м е със статут на единична недвижима културна ценност на градинското и парково изкуство с категория „национално значение".
Приети са промени в нормативни актове в сферата на здравеопазването
Министерският съвет прие промяна на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за лечебните заведения и Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление № 119 на Министерския съвет от 2006 г., както и в Постановление № 193 на Министерския съвет от 2012 г. за определяне размера на сумите, заплащани от здравноосигурените лица за посещение при лекар, лекар по дентална медицина и за болнично лечение и реда за заплащане на сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване.
С промените, горепосочените нормативни актове се привеждат в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България и са в изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Те са приведени в съответствие при спазване на принципа на защита на потребителите, принципа на информираност, принципа на ефективност и икономичност, принципа на прозрачност и принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро.
Целта е съществуващите цени в лева, да бъдат преизчислени в евро, за постигането на яснота за потребителите на услугите при въвеждането на еврото като официална парична единица. При превалутирането са спазени всички изисквания на Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Министерският съвет прие промени в нормативната уредба за по-ефективно опазване на недвижимите културни ценности
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за изработване на плановете за опазване и управление на единичните и груповите недвижими културни ценности. С промените се създава по-гъвкава и работеща нормативна рамка, която да насърчи реалното разработване и прилагане на планове за опазване на културното наследство. На територията на България са регистрирани близо 40 000 недвижими културни ценности, но досега активността по изготвяне на планове за тяхното управление е изключително ниска. Новата уредба цели да преодолее този проблем чрез поясни правила, съобразени с различните категории и специфики на обектите.
Предвижда се Националният институт за недвижимо културно наследство да разработва задания за планове за определени категории недвижими културни ценности, като приоритет ще имат недвижимите културни ценности с категория „световно значение" и включените в Индикативната листа на Република България в съответствие с изискванията на ЮНЕСКО.
Въвежда се и възможност за утвърждаване на петгодишна програма за изготвяне на планове, която ще осигури стратегически и последователен подход в грижата за културното наследство. Усъвършенстват се и процедурите за обществено обсъждане, с цел по-голяма яснота и ефективност.
В резултат се очаква значително увеличаване на броя на изготвените планове за опазване и управление, по-висока ангажираност на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности и по-ефективно прилагане на мерките за тяхната защита.
С промените се поставя основа за по-активна и устойчива политика по опазване на недвижимото културно наследство на България и към утвърждаването му като ценен ресурс за идентичността, образованието и културния туризъм на страната.
България и Узбекистан ще си сътрудничат в областта на селскостопанската наука и технологии
Правителството одобри проект на Споразумение между Министерството на земеделието и храните на Република България и Министерството на земеделието на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на селскостопанската наука и технологии.
С подписването на Споразумението се очаква да се разшири двустранното сътрудничество в областта на селскостопанската наука и технологии посредством обмен на учени, изследователи и експерти, насърчаване на съвместни изследователски проекти и съвместни проучвания, както и трансфер на съвременни технологии, оборудване и селскостопанска техника.
Правителството одобри финансиране на Министерството на земеделието и храните за 2026 г.
Министерският съвет прие Решение за одобряване финансиране на Министерството на земеделието и храните за 2026 г.
С приемането на проекта на Решение, ще бъде осигурен необходимия финансов ресурс за предприемане на мерки за кадрово осигуряване във връзка провеждане на сезона по градозащита през 2026 г.
Правителството одобри проект на изменение на Рамковото споразумение относно Програма за индустриално сътрудничество F-16 блок 70
С Решение на Министерския съвет на Република България министърът на икономиката и индустрията и министърът на иновациите и растежа са упълномощени да проведат преговори и да подпишат Изменение №1 към Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програма заиндустриално сътрудничество F-16 блок 70.
През 2019 г. между правителството на Република България и правителството на САЩ е сключен договор за придобиване на осем самолета F-16 блок 70. В Проекта за инвестиционен разход е заложено изискване за осъществяване на индустриално сътрудничество. Рамковото споразумение предвижда реализацията на шест проекта, като пет от тях вече се изпълняват успешно на територията на страната.
Единият от проектите се предвижда да бъде предоговорен, така че в максимална степен да съответства на спецификите на потребностите на Министерството на отбраната на България и да има по-голяма добавена стойност за страната и Въоръжените ни сили.
Планира се новият проект да надгради вече съществуващ индустриален капацитет за поддръжка на компоненти от системата на изтребителите F-16 блок 70 на територията на страната и ще позволи България да осъществява собствена, независима логистична поддръжка и експлоатация през целия жизненцикъл от 30 години на компоненти от системата на самолетите. В рамките на новия проект ще бъдат трансферирани ноу-хау и технологии, които ще допринесат за повишаване на конкурентоспособността на отбранителния ни сектор и за усвояване на продукти и услуги, които са с потенциал да бъдат търсени на международния пазар.
Собствениците на 201 язовира ще могат да извършват ремонт и дейности по поддръжката им
Собствениците на 201 язовира ще могат да извършват ремонт и дейности по поддръжката им. Това става по силата на изменение на Решение № 495 от 2018 г. на Министерски съвет и списъка на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт или реконструкция с държавни средства.
Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обн. в ДВ бр. 55 от 03.07.2018 г., ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска собственост, могат да се възлагат от търговско дружество със сто на сто държавно участие, определено от Министерския съвет.
С решението на МС от днес за 201 язовира задължението за осигуряване поддържането им в техническа изправност, посредством техническо обслужване, ремонти или реконструкции, с цел осигуряване на сигурност и дълготрайност на язовирните стени и съоръженията към тях и опазване на околната среда, ще бъде поето от собствениците. Това се налага поради обстоятелството, че от 2008 г. до сега за тях не са възложени и не са започнали ремонтно-възстановителни дейности.
Същевременно оставането им в списъка блокира възможността собствениците да ги поддържат и да извършват превантивни ремонти.
С днешното решение се дава възможност за по-гъвкави решения за поддръжката на язовирните съоръжения, като същевременно държавата запазва контролните си функции и продължава да следи за състоянието им.
Променя се тарифата за таксите, които се събират от Агенцията за устойчиво енергийно развитие
Тарифата за таксите, които се събират от Агенцията за устойчиво енергийно развитие по Закона за енергийната ефективност и Закона за енергията от възобновяеми източници, ще бъде променена, реши Министерският съвет на днешното си заседание. Сега действащата тарифа, която е в сила от 2013 г., не отразява промените в двата закона след тази година. Това, заедно с въвеждането на еврото в България, са основните причини, наложили направените промени.
С измененията се въвежда заплащане на такса в размер на 0,02 евро за една прехвърлена гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници през Единния електронен регистър, поддържан от Агенцията за устойчиво енергийно развитие и 0,03 евро за прехвърляне на гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници през информационно-комуникационен модул „Асоциация на издаващите органи".
В действащия Закон за енергийната ефективност не е регламентирано заплащането на такса за издаване на дубликат на удостоверение за енергийни спестявания, както и на удостоверение за вписване в съответния регистър на лицата, които извършват обследване за енергийна ефективност. Затова тези такси отпадат от новата тарифа.
Предвид въвеждането на еврото в Република България от 1 януари 2026 г., размерът на таксите в тарифата е определен в евро.
Одобрено е финансиране за Министерството на енергетиката за 2026 г. в размер на 1.5 млн. евро
Министерският съвет одобри на днешното си заседание финансиране за Министерството на енергетиката за 2026 г. в размер на 1.5 млн. евро. Средствата ще се използват за заплащане на наложена глоба в изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-206/23. Глобата е наложена поради закъснение в приемането на нормативни актове, транспониращи в българското законодателство Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Глобата е наложена с решение на Съда на ЕС от 22 януари 2026 г.
Изменя се правителствено решение във връзка с организацията за преминаване на администрацията към утвърдения модел за „модерно работно място"
Правителството прие изменения и допълнения в Решение № 11 на Министерския съвет от 2026 г., с което се създава организация за преминаване на администрацията към утвърдения модел за „модерно работно място".
Министерският съвет възложи на министъра на електронното управление да извърши анализ на необходимостта и изготви визия за обезпечаване на администрацията с облачна платформа за офис продуктивност и съвместна работа, след което да проведе обществена поръчка.
Одобрено е доплащане по линия на програмата за ползване на хуманитарна помощна лица, търсещи временна закрила в България
Министерският съвет прие Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване доплащане на помощ вследствие на преразглеждане на проектните предложения на кандидатите по „Програма за ползване на хуманитарна помощна лица, търсещи временна закрила в Република България, вследствие на военни действия в Република Украйна", предоставили нощувка за периода от 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г„ съгласно списък № 34 и проект на решение на Министерския съвет за одобряване на финансиране на Министерство на туризма за 2026 г.
„Програма за ползване на хуманитарна помощна лица, търсещи временна закрила в Република България, вследствие на военни действия в Република Украйна" (Програма 1) е приета с Решение № 145 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет, изменена и допълнена с Решения № 147, 181, 239, 241, 298, 423 от 2022 г. и Решение № 328 от 2023 г.
С приемането на настоящия акт плащанията към одобрените за финансиране кандидати са в размер на 2 911 855 евро с ДДС, съгласно приложения Списък № 34, неразделна част от Решението на Министерския съвет.
Правителството одобри позицията на България за участие в неформална среща на държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в неформална среща на държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС, която ще се проведе на 23-24 април 2026 г. в Кипър.
В рамките на срещата ще бъдат обсъдени Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г., Иран и ситуацията в Близкия изток, включително отражението на геополитическата ситуация върху цените на изкопаемите горива и енергията, както и Пътната карта „Една Европа, един пазар".
Ще се проведе и видеоконферентна среща с президента на Украйна Володимир Зеленски, както и среща с представители на Египет, Йордания, Ливан, Сирия и председателя на Съвета за сътрудничество в Залива.
Одобрена е позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство
Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 27 април 2026 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.
Министрите ще проведат дискусия относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., като фокус ще бъде поставен върху ключовите решения за проектиране на подкрепата на доходите в предложението относно бъдещата ОСП след 2027 г. Република България отново ще подчертае, че подкрепя поддържането на силна и автономна ОСП. Осигуреният бюджет трябва да гарантира продоволствената сигурност, трябва да бъде отделен, твърдо фиксиран, да е в достатъчни размери и да отговаря на нарастващите предизвикателства пред земеделието.
Република България ще отбележи, че заложените прагове за дегресивно намаляване на подпомагането са твърде ниски и по този начин ще ощети директно тези, към които приоритетно трябва да се насочи подпомагането. В тази връзка, трябва да бъде запазена също възможността за приспадане на свързаните със селскостопанска дейност възнаграждения за труд, които реално са изплатени от земеделските стопани, включително данъците и вноските за социално осигуряване, свързани с трудова заетост.
Постигането на пълната външна конвергенция на директните плащания трябва да бъде справедливо остойностено и изцяло допълнено към бюджета на интервенциите за подпомагане на дохода.
Европейската комисия и държавите членки ще обсъдят и състоянието на селскостопанските пазари. Страната ни ще отбележи, че едно от основните предизвикателства пред земеделските производители е свързано с нарастването на цените на основни производствени ресурси, като торове и горива, вследствие на ескалацията на конфликта в Близкия изток.
На пазара на мляко в Република България продължава тревожната тенденция на намаляване на изкупната цена, като започва да се наблюдава и директен отказ от изкупуване на мляко от малките стопанства и тези в труднодостъпни райони, поради наличната суровина от други държави на много ниски цени. Страната ни ще подчертае необходимостта от навременни и координирани действия на ниво ЕС с оглед стабилизиране на пазара и гарантиране на дългосрочната жизнеспособност на млечния сектор в ЕС.
Съветът ще обсъди също стратегическото значение на селското стопанство и устойчивото управление на горите за укрепване на предотвратяването на риска от горски пожари и устойчивостта. Общата селскостопанска политика следва да насърчава в по- голяма степен практики за управление на земята, които ограничават натрупването на запалими материали. Това включва подкрепа за екстензивно пасищно животновъдство, агролесовъдни системи, поддържане на мозаечни ландшафти и активно управление на растителността. Такива практики не само намаляват риска от възникване и разпространение на пожари, но и допринасят за биоразнообразието и устойчивото използване на природните ресурси.
Ключов елемент е насърчаването на сътрудничеството между стопаните и местните власти, тъй като ефективното предотвратяване на пожари изисква координирани действия на ниво ландшафт.
С оглед на нарастващата интензивност и честота на горските пожари е необходимо да се засили устойчивото управление на горите и да се интегрира по- ефективно превенцията на риска в националните политики и планирането на земеползването. Това обуславя необходимостта от общи усилия на всички лица и подобряване на дейностите в четири направления - информираност, превантивни действия, гасене и възстановяване на опожарените площи.
Правителството одобри българската позиция за неформалното заседание на Съвета на министрите на транспорта на държавите членки на Европейския съюз. Форумът ще се проведе в периода 28-29 април 2026 г. в гр. Никозия, Кипър.
В рамките на дискусиите България ще подкрепи мерки за ускоряване внедряването на оперативно съвместими железопътни технологии чрез оптимизиране на Единното гише (OSS) и осигуряване на по-предвидими процедури за изпитване, сертифициране и разрешаване на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS). Целта е своевременна реализация на големите железопътни проекти.
Относно европейските пристанища страната ни ще акцентира върху необходимостта от разширяване на капацитета, дигитализация, декарбонизация и повишаване на сигурността им като основни елементи за конкурентоспособността и устойчивостта на транспорта.
В рамките на сесията по морски въпроси България ще подкрепи инвестициите в човешкия капитал чрез модернизация на морското образование и въвеждане на обучение за работа с алтернативни горива и нискоемисионни технологии.
Страната ни ще изрази подкрепа и за Декларацията от Лефкосия, насочена към подобряване на образованието и обучението на моряците и насърчаване на равнопоставеността в сектора.
МС одобри близо 400 хил. евро по насърчителна мярка за техническа инфраструктура в Ботевград
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От бюджета на Министерството на иновациите и растежа ще се предоставят на Община Ботевград средства в размер до 376 643 евро (с ДДС) за елементи на общинска инфраструктура.
Тя се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ проект „Инвестиция в нови производствени мощности на „Микроак" ЕООД", който ще се реализира в Ботевград. Инвестицията на компанията е в размер на над 3,5 млн. евро.
Изграждането на нова и продължаването на съществуващата техническа инфраструктура ще подобри икономическото развитие на района и ще има благоприятно влияние за привличане на нови инвестиции. Ползватели на инфраструктурата ще са компаниите „Микроак" ЕООД", „Джи И Фармасютикълс" ООД, „АМГ Технолоджи" ООД, „ТЕКОМ-3" ООД, „АПС МАНЮФЕКЧЪРИНГ" ЕООД, „ВОП" ООД, „ТЕДА ПАК" ЕАД и други.
Изменя се Тарифа № 4 за актуализиране на таксите за издаване на български лични документи от ново поколение
Министерският съвет прие проект на Постановление за изменение и допълнение на Тарифа № 4 за актуализиране на таксите за издаване на български лични документи от ново поколение.
Проектът е за изменение и допълнение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. Причините, които налагат приемането на подзаконовия нормативен акт, са свързани с изпълнението на Модела за централизирана персонализация на българските лични документи (БЛД), одобрен с решение на Министерския съвет от 2017 г. и последвалото реално изпълнение на централизираното персонализиране при издаването на новото поколение БЛД.
Планирано е от 27 април 2026 г. осигуряването на техническа възможност за централизирано персонализиране на 27 вида образци на БЛД от новото поколение в съответствие с действащото международното и национално право. Предлага се актуализиране на таксите, като се въвеждат нови такси за 4 документа, които до настоящия момент не са издавани и не е била предвидена държавна такса, сред тях - паспорт с 10-годишен срок на валидност и временната карта за самоличност. С проекта се постига съответствие на таксите с разходите на МВР за извършване на услугите, като сумите са предварително определени и предвидими; осъществява се развитие на БЛД, което отговаря на задължителните европейски и международни стандарти. Промяната е в полза на потребителите, които няма да срещат затруднения при изчисляване размера на таксата при поискване на услугата, като се запазва и социално ориентираната политика за преференциални такси. Сред очакваните резултати е събирането на таксите да допринесе МВР да изпълни приходите към националния бюджет чрез заплащане на реалните разходи по извършване на услугите по издаване на БЛД.
Проектът на постановление не съдържа разпоредби, въвеждащи в българското законодателство норми на правото на Европейския съюз, поради което не е необходимо изготвяне на справка за съответствие с европейското право.
За приемането на проекта не са необходими допълнителни разходи и той не води до въздействие върху държавния бюджет.
Правителството одобри изплащането на обезщетение от 3700 евро за нарушено право на справедлив процес
Министерският съвет одобри едностранна декларация по дело пред Европейския съд по правата на човека за нарушение на член 6 § 1 (правото на справедлив съдебен процес) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията).
Казусът е по граждански спор за установяване на задължение по договор за заем. Жалбоподателят заявява, че националните съдилища не са разгледали съществен аргумент, представен от него - за наличието на неравноправна клауза в договора.
През 2021 г. кредитно дружество инициира заповедно, а впоследствие и исково производство срещу него за установяване на вземане, представляващо неизплатена сума по договор за заем от 2013 г. Едно от възраженията на жалбоподателя е, че клаузи от договора са нищожни поради неравноправност и сочи предвиденият годишен процент на разходите в размер на 110,93 %, в което противоречи на изискванията на Закона за потребителския кредит.
Районен съд - Сливен уважава иска, без да се произнесе по повдигнатите възражения. С окончателно решение Окръжен съд - Сливен потвърждава решението на районния съд, но и той не се произнася по въпроса за наличието или липсата на неравноправна клауза.
Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по делото Янакиев срещу България, установяващо нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията по сходен казус, българското правителството одобри едностранна декларация. С нея се признава нарушението и се избягва постановяването на осъдително решение срещу държават
