И вестникът, и светът се променят буквално всяка минута, но се свиква - работим яко, спорим често, грешим рядко, разчитаме един на друг
И в темпото, с което живеем, не осъзнаваме колко качествени и смислени неща правим заедно. За много, много малка част от тях ще прочетете в колекционерския брой за 35-ата годишнина
Не се правим на интересни, обещавайки ви щастието да е първа новина във всички медийни канали на “24 часа” . Искаме да го споделяте с нас, за да го разкажем, защото има българи, които така и не разбират през този кратък свой живот, че всъщност са преживели щастие.
Без да го усетят и оценят. Убедени, че някой им пречи да бъдат щастливи или че е длъжен да ги прави щастливи, а трети, четвърти, пети пък незаслужено са по-щастливи от тях…Независимо дали са на 70, 50, 30 или 15 години чакат друг да случва живота им вместо тях.
Аз съм Гочева, за която преди години дете на приятели попита дали имам друго име, защото и най-близки хора някак официално, но и мило се обръщат така към мен.
Който ме познава, ще потвърди, че никога не гледам назад, не се гневя на предателства, а на мързела. Не помня лошите и зли думи.
И като Венелина, и като Гочева признавам - щастлива съм, че в 34 от тези 35 години живея в света на “24 часа”.
И вестникът, и светът се променят буквално с всяка минута след онзи първи брой на 18 април 1991 г. , но се свиква на това бясно темпо, защото всички в екипа се учим заедно. Работим яко, рискуваме, когато трябва, спорим често, грешим - рядко, но си признаваме. Разчитаме един на друг. И в темпото, с което живеем, не осъзнаваме колко качествени и смислени неща правим заедно. За много, много малка част от тях ще прочетете в този колекционерски брой.
Отказвам да споменавам имена, защото за марката “24 часа” през тези 35 години са работили около 1350 човека - издатели, журналисти, дизайнери, счетоводители, печатари, разпространители, шофьори, охрана, чистачки…
Някои за кратко, с други имаме общо 4438 години трудов стаж, както пресметнаха в отдел “Персонал” преди дни.
Аз, Венелина Гочева, искам прошка от тези 4 поколения колеги, с които съм всеки ден - не се научих да ви поздравявам с “Браво!”. Прекалявам с моето “Още!”.
Но може би дефицитът на първото и предозирането на второто ни държат на върха, но оттам се вижда най-добре пътят към следващия връх.
Вместо финал - още 7 лични отговора в анкетата “Какво ме прави щастлив? 35 нюанса за 24-каратово щастие!”
1. Добра новина за добри хора.
2. Вечер след тежък ден да чуваш "обичам те!".
3. Детска ръчичка в твоята.
4. Да има с кого да помълчиш, когато искаш да крещиш от обида, страх, болка.
5. Някой да помни дребен детайл за теб, а ти си го забравил.
6. Ден без телевизия, телефон, но с ясен план да направиш нещо полезно за себе си - пътуване с момичетата и Пламена, книга, филм, театър, спорт, дори... профилактичен преглед.
7. Кръвното да е в норма и да спя добре.
