Годишната инфлация в България ще се ускори до 4% в края на 2026 г., а реалният растеж на БВП ще се забави от 3.0% през 2026 г. до 2.8% през 2028 г.
Това сочи базисният сценарий на прогнозата на БНБ. Прогнозата се съдържа в „Икономическия преглед" на банката, в който е представен анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на база на данни и информация, публикувани към 19 март 2026 г.
През 2025 г. растежът на реалния БВП възлезе на 3.2% според сезонно изгладените данни. Частното потребление продължи да има най-голям положителен принос за растежа на икономическата активност, докато нетният износ допринесе отрицателно, главно поради еднократни и специфични за България фактори.
Условията на пазара на труда останаха затегнати през 2025 г., като заетостта отчете най-високия си темп на повишение от 2008 г. насам, а равнището на безработица се понижи до 3.5%. Недостигът на работна ръка остана висок в исторически план и продължи да оказва натиск за повишение на компенсацията на един нает.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), възлезе на 2.1% през февруари 2026 г., като забавянето ѝ спрямо декември 2025 г. (3.5%) се дължеше главно на базов ефект, свързан с по-същественото повишение на цените на някои стоки и услуги в началото на 2025 г., както и на поевтиняването на транспортните горива през първите два месеца на годината. В резултат от ескалацията на конфликта в Близкия изток цената на суровия петрол на международните пазари нарасна значително през март, като се очаква това да окаже влияние за нарастване на цените на транспортните горива в страната през следващите месеци.
Според базисния сценарий на прогнозата на БНБ реалният растеж на БВП постепенно ще се забави през прогнозния период от 3.0% през 2026 г. до 2.8% през 2028 г. Годишната инфлация ще се ускори до 4.0% в края на 2026 г., докато средногодишната инфлация се очаква да възлезе на 3.7% през 2026 г. и на 3.2% през 2027 г. и 2028 г.
С оглед на повишената несигурност, произтичаща от военния конфликт в Близкия изток, базисният сценарий на прогнозата на БНБ е допълнен с два неблагоприятни сценария, чиято цел е да илюстрират възможните макроикономически ефекти при реализиране на различни по сила и продължителност шокове върху предлагането и цените на енергийните стоки. В неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий съответно с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г., докато при силно неблагоприятния сценарий симулациите показват, че общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г., което отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти.
